Направо към съдържанието

Спиро Дебърски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спиро Дебърски
Лична информация
Роден
Спиро Николов Дебърски
8 декември 1933 г. (90 г.)
Ръст170 см
ПостЛяво крило
Юношески отбори
1945 – 1949България Пирин (Бл)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1949 – 1954
1954 – 1956
1957 – 1968
България Пирин (Бл)
България Розова долина
България Локомотив (Сф)
?
 ?
276
(?)
(?)
(84)
Национален отбор
1957 – 1965България България24(8)
Треньор
1973 – 1976
1977 – 1980
1984 – 1985
Локомотив (Сф) (пом.)
Неа Саламина
Янтра
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Спиро Николов Дебърски (роден на 8 декември 1933) е български футболист, ляво крило, клубна легенда на Локомотив (София).

Дебърски е родом от Благоевград. Започва да тренира футбол в местния клуб Пирин на 12-годишна възраст. През 1954 г. преминава в Розова долина (Казанлък), където отбива военната си служба в продължение на две години и половина.

През декември 1956 г. Дебърски е привлечен в Локомотив (София), където разгръща в пълна степен футболния си талант. Дебютира в А група в началото на 1957 г. при победа с 3:2 като гост срещу Спартак (Пловдив), реализирайки два гола за успеха. Сред най-силните му качества са бързина, демараж, пробивна мощ и физическа сила. Създава страхотен тандем в атаката на червено-черните с Никола Котков.[1] Остава в Локомотив 12 години, като записва 276 мача с 84 гола в А група. С клуба става шампион на България през сезон 1963/64, като по време на кампанията изиграва 29 мача и бележи 14 попадения. Също така е вицешампион през 1964/65, както и бронзов медалист през 1967/68. Печели и две европейски титли за железничари през 1961 г. и 1963 г. През есента на 1964 г. изиграва 4 мача за Локомотив в Купата на европейските шампиони, в които бележи 5 гола.[2] На 10 септември 1964 г. бележи два гола в дебютния за клуба мач в евротурнирите, в който Локомотив разгромява с 8:3 шведския Малмьо.[3] Останалите му 3 гола са в двата мача от следващия кръг срещу унгарския Вашаш. През януари 1969 г., след обединението на Локомотив (София) със Славия, прекратява кариерата си на 35-годишна възраст.[4]

В периода между 1957 г. и 1965 г. записва 24 мача и 8 гола за националния отбор.[5] Дебютира на 21 юли 1957 г. в контрола срещу СССР, която е загубена с 0:4. На 3 ноември същата година бележи първия си гол за България при разгромния успех със 7:0 срещу Норвегия в световна квалификация. Има и един хеттрик за представителния отбор, реализиран на 9 май 1965 г. в приятелски мач срещу Турция (4:1).

Дебърски завършва треньорската школа при ВИФ „Георги Димитров“. През 1972 г. е назначен за директор на детско-юношеската школа на Локомотив (София). През 1973 г. става помощник на Йончо Арсов в първия състав на „железничарите“, където работи три сезона. Между 1977 г. и 1980 г. е старши треньор на кипърския Неа Саламина. Директор на детско-юношеската школа на клуба в продължение на 8 години. През сезон 1984/85 е наставник на Янтра (Габрово) в Б група.

През декември 2014 г. е обявен за почетен гражданин на Благоевград.[6]

Статистика по сезони

[редактиране | редактиране на кода]
Включени са само мачовете от първенството.
Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1957 22 11
1958 9 1
1958/59 19 7
1959/60 22 7
1960/61 23 7
1961/62 15 1
1962/63 27 4
1963/64 29 14
1964/65 27 9
1965/66 28 8
1966/67 29 5
1967/68 18 8
1968/ес. 8 2
Локомотив (София)
  • Европейско първенство за железничари:
    • Шампион (2): 1961, 1963