Стефан Кондостефан
| Стефан Кондостефан Στέφανος Κοντοστέφανος | |
| византийски аристократ и адмирал | |
| Роден |
1107 г.
|
|---|---|
| Починал | 1149 г.
|
| Семейство | |
| Род | Кондостефани |
| Баща | Исак Кондостефан |
| Братя/сестри | Андроник Кондостефан |
| Съпруга | Анна Комнина |
| Деца | Йоан Кондостефан Андроник Контостефан Алексий Кондостефан |
Стефан Кондостефан[1] (на гръцки: Στέφανος Κοντοστέφανος) е паниперсебастос, велик дук и военачалник на Византийската империя.[2]
Той е син на севаста Исак Кондостефан, който служи като военен командир през по-голямата част от управлението на император Алексий I Комнин, достигайки до позицията на адмирал (таласократор) по време на войната срещу норманите през 1107 – 1008 г.[3] Стефан е третият известен представител на фамилията Кондостефан с името Стефан след основоположника на рода и своя чичо.[4]
През 1125/1126 г. Стефан Кондостефан се жени за принцеса Анна Комнина (* 1100), дъщеря на византийския император Йоан II Комнин (1087 – 1143) и Ирина (1088 – 1134), и получава титлата паниперсеваст.[5][6]
За кариерата и ролята на Стефан Кондистефан при управлението на Йоан II Комнин няма сведения, но при управлението на Мануил I той се ползва с изключителното благоразположение на императора и най-вероятно е сред роднините, които подкрепят възцаряването на Мануил, пренебрегвайки правата на по-големия му брат Исак Комнин.[7] Когато Мануил I Комнин решил да отстрани патриарх Козма II Атик заради подкрепата му към по-големия му брат, Стефан Кондостефан бил сред роднините на императора, взели участие в синода от февруари 1147 г., който осъдил и отстранил от длъжност патриарха под претекст, че подкрепя богомилския монах Нифон. Когато разгневеният патриарх проклел утробата на императрицата, за да не роди никога мъжка рожба, нервният и импулсивен по думите на Никита Хониат, Стефан Кондостефан опитал да нападне физически патриарха, но се спрял в последния момент. Това направило лошо впечатление на всички присъстващи, а самият Козма II Атик предрекъл на Стефан, че съвсем скоро ще получи заслужено възмездие за поведението си.[8]
В началото н 1148 г. император Мануил I Комнин започва военна кампания срещу сициалианските нормани на Роберт II, които успели да превземат остров Корфу. В тази кампания сухопътните тагми били поверени на протостратора Алексий Аксух, а командването на флота – на Стефан Конфостефан, който бил издигнат до позицията на велик дука на флота. Първоначално Мануил I трябвало лично да ръководи похода, но пристигането на германския импертор Конрад III в Константинопол принудило императора да остане в столицата. Ромейските войски достигнали острова през ноември 1148 г. и обсадили главната му крепост. Когато вече превалял третият месец от началото на обсадата, един камък, изстрелян с катапулт от крепостта, ударил и ранил смъртоносно Стефан Кондостефан, докато той надзиравал сглобяването на една обсадна машина. Раненият велик дука бил отнесен от сина си Андроник и няколко варяги на кораба си, където починал.[9]
В едно свое стихотвоерение Теодор Продром, описвайки Стефан Кондостефан като великан, чийто гроб бил твърде малък, за да го побере, принася възхвала за храбростта и военните му успехи във войните срещу норманите, селджукските турци, куманите, печенегите и славяните в Илирик и Далмация.[10]
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Кондостефан и Анна Комнина имат четири деца:[11]
- Йоан Кондостефан († сл. 1166)
- Алексий († 1176)
- Андроник Кондостефан († сл. 1182)
- Ирина, омъжена за Никифор Вриений († сл. 1166)[12].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Името се среща и като Контостефан
- ↑ Никита Хониат, „История“ на Византия, Magdalino, p. 13.
- ↑ ODB, с. 1148 – 49; Varzos 1984, с. 380 – 381 (note 5).
- ↑ Varzos 1984, с. 380 – 381 (note 5).
- ↑ Varzos 1984, с. 380.
- ↑ Anna Komnene, fmg.ac
- ↑ Varzos 1984, с. 382.
- ↑ Varzos 1984, с. 382 – 385.
- ↑ Varzos 1984, с. 385 – 387.
- ↑ Varzos 1984, с. 387.
- ↑ Stephanos Kontostefanos, fmg.ac
- ↑ Nikephoros Bryennios, fmg.ac
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401114347/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf
- Angold, Michael (1997). The Byzantine Empire, 1025 – 1204: A Political History. Longman, ISBN 0-582-29468-1
- Finlay, George (1877). A History of Greece, III. Oxford: Clarendon Press
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge University Press, ISBN 978-0-521-52653-1, http://books.google.com/books?id=0cWZvqp7q18C
- Kinnamos, John (1976). Deeds of John and Manuel Comnenus (translated by Charles M. Brand). Columbia University Press, 217.9; 97.18.