Направо към съдържанието

Стефан Продев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Продев
български писател, политик, есеист и публицист
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Работилписател, сценарист, журналист
Литература
Жанровеочерк, фейлетон, разказ
Награди„Черноризец Храбър“ (2005),
„Георги Кирков“ (2007)
Политика
ПартияБСП
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   
Семейство
БащаИван Продев
МайкаНадежда Продева
СъпругаБожана Продева
Подпис
Уебсайт
Гробът на Продев на Централните софийски гробища

Стефан Иванов Продев е български журналист, писател, есеист, публицист и филмов сценарист.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера Борис Милев. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Стефан Продев израства в софийския квартал Банишора. Пише стихове като млад. Дебютира като журналист през 1942 г. във в. „Железничарски подем“. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от 9 септември 1944 г. Завършва гимназия в София през 1946 г.

Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство“ (1945 – 1947). Репортер във в. „Труд“ (1946 – 1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950 – 1954). Дългогодишен главен редактор на вестник „Дума“ (1990 – 1999), а преди това редактор и на предшественика му „Работническо дело“ (1989) и главен редактор на изданията на БТА „ЛИК“ и „Паралели“ (1965 – 1979). Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика“ на в. „Литературни новини“ (1957 – 1959), който е единствения вестник забранен от Тодор Живков, както и в сп. „Българска музика“ (1965), главен редактор на сп. „София“ (1980 – 1984), на вестник „Народна култура“ („Култура“ в периода 1984 – 1988 и 1989 – 1990). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Сценарист е на игралния филм Поетът и дяволът (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов.[1] Сценарист е и на документалния филм Дни (1964), с режисьор Юлий Стоянов.[2]

Председател е на Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1990 – 2000) г.[3].

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Съпруг е на оперната певица Божана Продева (1930 – 1999).

Стефан Продев е представител на дисидентските среди в БКП[4] по време на социалистическия режим в България.

Народен представител от БСП в VII ВНС, XXXVI и XXXVII НС (1990 – 1997).

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Награден е през 2005 г. посмъртно с наградата „Черноризец Храбър“, както и с наградата „Георги Кирков“ (2007 г.). Заслужил деятел на културата (1979)

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Работнически вестник – разобличител на милитаризма и царската военщина 1900 – 1912 (1953)
  • Паралели, изд. „Български писател“ (1962)
  • Фред или Пролетта, изд. „Народна младеж“ (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996)
  • Отблясъци, изд. „Народна младеж“ (1968)
  • Редове, изд. „Христо. Г. Данов“ (1971)
  • Пътеписи – Виетнам или страданието. Известният град Виентян. Срещи с Русия. През Париж., изд. „Народна младеж“, (1973)
  • Червеното чудо. Есета за революцията, изд. „Народна младеж“ (1974, 1975)
  • С обич и гняв, изд. „Български писател“ (1977)
  • Живи теми, изд. „Партиздат“ (1978)
  • Мозайка, изд. „Профиздат“ (1980)
  • Пътуване към пижамата, изд. „Военно издателство“ (1982)
  • Раждането на шедьоврите, изд. „Народна младеж“ (1983)
  • Имало едно момче, изд. „Народна младеж“ (1986)
  • Разказът на палача, изд. „Български писател“ (1987)
  • В края на 80-те, изд. „Български писател“ (1990)
  • Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Христо Ботев“ (1993)
  • Забравени новели, изд. „Христо Ботев“ (1994)
  • Под знака на Дева, изд. „Български писател“ (1997)
  • Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2000, 2007)
  • Да се чете след сто години, изд. „Захарий Стоянов“ (2001)
  • Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия Архив на оригинала от 2007-06-10 в Wayback Machine. (по повод Неприятни разкази Виктор Пасков казва „Горко на обществото, родило причините за такива разкази, и горко на автора им, принуден да ги напише!“)
  • Избрано за журналистиката, вестниците и хората, изд. „Дума“ (2002)
  • Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
  • Носене на кръста: Хроника на три години, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
  • Под знака на дева. Неприятни разкази, изд. „Захарий Стоянов“ (2004), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
  • Сваляне от кръста Кн.1, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
  • Сваляне от кръста Кн.2, изд. „Захарий Стоянов“ (2005), рецензия Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
  • Векът ни, видян отблизо, изд. „Захарий Стоянов“ (2011)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Поетът и дяволът“ в IMDb.
  2. ↑ „Дни“ в IMDb.
  3. ↑ УБИЙТЕ „СКИТНИК“! Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков от Христо Христов.
  4. ↑ Календар на събитията Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine., Нова гражданска трибуна.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
In memoriam
Интервюта с Иван Продев
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Продев&oldid=12135373“.