Направо към съдържанието

Стефани дьо Боарне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефани дьо Боарне
Stéphanie de Beauharnais
велика херцогиня на Баден
Стефани дьо Боарне, картина от Франсоа Жерар, Париж 1806/1807
Родена
Починала
29 януари 1860 г. (70 г.)
ПогребанаПфорцхайм, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1811 – 1818
Други титлипринцеса от Франция
Герб
Семейство
РодЦеринги, Бонапарт, Боарне
БащаКлод дьо Боарне
Братя/сестриЙожен дьо Боарне
СъпругКарл Лудвиг Фридрих фон Баден (8 април 1806 – 8 декември 1818)
ДецаЛуиза фон Баден
Йозефина фон Баден
Мария Амелия фон Баден
Други родниниНаполеон I
Стефани дьо Боарне в Общомедия

Стефани Луиза Адриана дьо Боарне (на френски: Stéphanie Louise Adrienne de Beauharnais; Stéphanie Napoléon; * 28 август 1789, Версай; † 29 януари 1860, Ница) е графиня Боарне, имперска принцеса на Франция, осиновена дъщеря на Наполеон Бонапарт, и чрез женитба велика херцогиня на Баден (1811 – 1818).

Тя се ражда в началото на Френската революция. Дъщеря е на Клод дьо Боарне (1756 – 1819), хауптман на кралската гвардия, и първата му съпруга Клодине Франсоаз дьо Лезай (1767 – 1791), която е далечна роднина на Жозефин дьо Боарне.[1]

След раждането на Стефани майка ѝ се разболява от туберкулоза и се установява заедно с малката Стефани на Ривиерата. Нейният съпруг не се грижи за двамата и след смъртта на Клодине през 1791 г. дава тригодишната си дъщеря на англичанката лейди Бат, приятелка от младини на починалата му съпруга. Когато тя се връща в Англия, оставя тригодишната Стефани на две монахини, които бягат в Южна Франция. Наполеон разбира за роднините на съпругата му Жозефин дьо Боарне и изисква от Клод да доведе малкото момиченце в Париж. През 1803 г. Стефани трябва да се премести в Париж. През 1803 г. Наполеон я изпраща да учи в реномирания институт на Мадам Кампан.

През 1806 г. Стефани завършва училището и Наполеон я връща в Париж и я осиновява. Тя става имперска принцеса на Франция с титлата „Нейно имперско височество, мадмоазел Стефани Наполеон, осиновено дете на Негово величество, императора на Франция, краля на Италия“ (на френски: Son Altesse Impériale Mademoiselle Stéphanie Napoléon, fille adoptive de Sa Majesté l’Empereur des Français, Roi d’Italie) и получава ред при дворцовия церемониал пред двете сестри на Наполеон.

Стефани дьо Боарне се омъжва на 8 април 1806 г. в двореца Тюйлери, Париж, за наследствения принц Карл Лудвиг Фридрих фон Баден (* 8 юни 1786; † 8 декември 1818), син на наследствения принц Карл Лудвиг фон Баден (1755 – 1801) и Амалия фон Хесен-Дармщат (1754 –1832). Двамата остават в Париж до юни същата година, когато се установяват в новата си резиденция в двореца в Манхайм.

На 10 юни 1811 г. Карл Лудвиг Фридрих фон Баден става велик херцог на Баден. След смъртта му на 8 декември 1818 г. без мъжки наследник, Стефани живее в двореца в Манхайм и в нейния летен палат в Баден-Баден. В Манхайм тя създава английска дворцова градина, основава женско общество и се ангажира социално.

Стефани умира на 28 януари 1860 г. в Ница и е погребана в княжеската гробница в дворцовата и манастирска църква „Св. Михаел“ в Пфорцхайм.[2]


Стефани дьо Боарне и Карл Лудвиг Фридрих фон Баден имат деца:[3][4]

  • Françoise de Bernardy: „Stéphanie de BEAUHARNAIS“ Perrin, Paris 1984
  • Friedrich Walter: Stephanie Napoleon. Lebensweg und Weggenossen, 1789 – 1860. Knapp, Baden-Baden 1949.
  • Rudolf Haas: Stephanie Napoleon. Grossherzogin von Baden. Ein Leben zwischen Frankreich und Deutschland 1789 – 1860. 2. überarbeitete Auflage. Suedwestdeutsche Verlagsanstalt, Mannheim 1978, ISBN 3-87804-063-6.
  • Rosemarie Stratmann-Döhler: Stephanie Napoleon, Grossherzogin von Baden. 1789 – 1860. Badisches Landesmuseum, Karlsruhe 1989, ISBN 3-923132-16-6 (Ausstellungskatalog anlässlich der 200. Wiederkehr ihres Geburtstages, Karlsruhe, Schloss, Badisches Landesmuseum, 29. April bis 30. Juli 1989).
  • Friedrich von Weech: Stephanie. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 36, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 95 f.