Томас Пинчън
| Томас Пинчън Thomas Pynchon | |
 | |
| Роден | 8 май 1937 г. |
|---|---|
| Професия | писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1959 – понастоящем |
| Жанр | постмодерен исторически роман, черна комедия |
| Направление | постмодернизъм |
| Дебютни творби | V. (1963) |
| Известни творби | Gravity's Rainbow (1973) |
| Награди | Награда „Фокнър“ за дебют (1963) Национална награда за литература (1973) |
Повлиял на
| |
| Съпруга | Мелани Джаксън |
| Деца | Джаксън Пинчън |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Томас Пинчън в Общомедия | |
Томас Рагълс Пинчън-младши (на английски: Thomas Ruggles Pynchon, Jr.) е американски писател. Пинчън е един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм от втората половина на XX век.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ.
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Романи[редактиране | редактиране на кода]
- The Small Rain (1959)
- (1963) V. (V.)
V., изд.: Моята библиотека, София (2020), прев. Красимир Желязков - (1966) The Crying of Lot 49
Обявяването на серия N 49, изд.: Народна култура, София (1990), прев. Красимир Желязков - (1973) Gravity's Rainbow
Гравитационна дъга, изд.: Моята библиотека, София (2020), прев. Красимир Желязков - (1990) Vineland (Вайнленд)
- (1997) Mason & Dixon (Мейсън и Диксън)
- (2006) Against The Day (Срещу деня)
- (2009) Inherent Vice
Вроден порок, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Владимир Полеганов - (2013) The Bleeding Edge
На ръба на света, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Владимир Полеганов[8]
Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]
- (1983) Slow Learner (Бавноразвиващият се)
Разкази в периодиката[редактиране | редактиране на кода]
- (1959) „Mortality and Mercy in Vienna“ Epoch 9, Spring 1959
- (1960) „Low-lands“ New World Writing 16
- (1960) „Entropy“ Kenyon Review 2 Spring 1960
- (1961) „Under the Rose“ Noble Savage 3
- (1964) „The Secret Integration“ Saturday Evening Post 19 – 26 декември 1964
- (1965) „The World (This One), the Flesh (Mrs. Oedipa Maas), and the Testament of Pierce Inverarity“ Esquire 64 December 1965)
- (1966) „The Shrink Flips“ Cavalier 16 March 1966
Есета[редактиране | редактиране на кода]
- (1966) „A Journey Into the Mind of Watts“ New York Times Magazine 12 юни 1966
- (1984) „Is it O.K. to Be a Luddite?“ New York Times Book Review 28 октомври 1984
- (1993) „Nearer My Couch To Thee“ New York Times Book Review 6 юни 1993
- (1996) „Lunch with Lotion“ Esquire Vol. 125, No. 6 June 1996
- (2006) „The Evolution of the Daily Show“ The Daily Show: Ten Fu@#ing Years (The Concert) 16 ноември 2006
Рецензии[редактиране | редактиране на кода]
- (1965) „A Gift of Books.“ Holiday 38:6 December 1965, рец. за романа „Warlock“ на Оукли Хол.
- (1988) „The Heart's Eternal Vow“ New York Time Book Review 10 април 1988, рец. за романа „Love in the Time of Cholera“ на Габриел Гарсия Маркес
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Chambers, Judith. Thomas Pynchon. Twayne Publishers, 1992. ISBN 9780805739602.
- ↑ Peirce, Carol Marshall. Pynchon's V. and Durrell's Alexandria Quartet: A Seminar in the Modern Tradition // Pynchon Notes 8. 1982. с. 23 – 29.
- ↑ Porush, David. "The Hacker We Call God": Transcendent Writing Machines in Kafka and Pynchon // Pynchon Notes 34 – 35. 1994. с. 129 – 47.
- ↑ Tanner, Tony. Thomas Pynchon. 1982. ISBN 978-0416316704. с. 18.
- ↑ Brook, Thomas. What's the Point? On Comparing Joyce and Pynchon // Pynchon Notes 11. 1983. с. 44 – 48.
- ↑ Предговор към българското издание на „Обявяването на серия № 49“ от Кръстан Дянков.
- ↑ „Литературен вестник“, год. 6, бр. 15, 17 април 1996, с.14 – 15.
- ↑ Ангел Игов, „Заради параноята“, рец. във в-к „Култура“, бр. 1 (2925), 12 януари 2018.
- ((en)) За Томас Пинчън в „Spokeo“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Текстове на Томас Пинчън в електронното списание Либерален преглед Архив на оригинала от 2022-07-05 в Wayback Machine.
- Дидие Жакоб, „Мистерията Пинчън“, „Литературен вестник“, бр. 22, 6 юни 2001 г.
- Томас Пинчън, Из „Обявяване на серия № 49“, превод Красимир Желязков, електронна публикация в „Литературен клуб“, 13 февруари 2017 г.
- Томас Пинчън, Из „На ръба на света“, превод Владимир Полеганов, електронна публикация в „Литературен клуб“, 14 ноември 2017 г.
- ((en)) ThomasPynchon.com – най-големият фенски сайт на Томас Пинчън
- ((en)) Pynchon Notes Архив на оригинала от 2008-05-14 в Wayback Machine., списание, посветено на изследвания на Пинчъновото творчество и издавано в Оксфорд, Охайо
- ((en)) San Narciso Pynchon Page
- ((en)) Spermatikos Logos Архив на оригинала от 2014-10-20 в Wayback Machine., страница на Томас Пинчън на сайта Модерното слово, посветен на най-интелектуалните модерни писатели
- ((en)) Томас Пинчън в
Internet Movie Database - Произведения на Томас Пинчън в
Моята библиотека
|
