Умирай трудно 4
Умирай трудно 4 | |
Live Free or Die Hard | |
Режисьори | Лен Уайзман |
---|---|
Продуценти | Майкъл Фотрел |
Сценаристи | Марк Бомбак Сюжет: Марк Бомбак Дейвид Маркони |
Базиран на | „Сбогом на оръжията“ на Джон Карлин и персонажите на Родерик Торп |
В ролите | Брус Уилис Джъстин Лонг Тимъти Олифант Мери Елизабет Уинстед Маги Кю Кевин Смит |
Музика | Марко Белтрами |
Оператор | Саймън Дюган |
Монтаж | Никълъс Де Тот |
Филмово студио | Cheyenne Enterprises Dune Entertainment Ingenious Film Partners |
Разпространител | 20th Century Fox |
Премиера | 12 юни 2007 г. (Япония) 27 юни 2007 г. (САЩ) (САЩ) |
Времетраене | 129 минути |
Страна | САЩ |
Език | Английски |
Бюджет | 110 млн. щ.д. |
Приходи | 388,156 млн. щ.д.[1] |
Хронология | |
„Умирай трудно 3“ (1995) | |
„Умирай трудно: Денят настъпи“ (2013) | |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Умирай трудно 4 в Общомедия |
„Умирай трудно 4“ (на английски: Live Free or Die Hard) е американски шпионски екшън от 2007 г. на режисьора Лен Уайзман, с участието на Брус Уилис в ролята на Джон Макклейн. Това е четвъртият филм от едноименната филмова поредица.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Няколко хакери, създали ефективни програми за кракване на защитена информация за мистериозен „клиент“, започват да умират един след друг. Техните компютри са заредени с експлозиви, които се активират по команда на самия потребител. „Клиентът“ е група кибертерористи, водени от Томас Габриел.
Полицейският детектив Джон Макклейн, който най-накрая се е развел със съпругата си и сега неуспешно се опитва да подобри отношенията с порасналата си дъщеря Луси, в момента е в Ню Джърси и получава задача от началника да вземе хакера Матю Фарел и да го заведе във Вашингтон за разпит. Но когато Макклейн пристига в апартамента на Фарел, те са нападнати от въоръжени главорези, наети от Габриел. Джон и Матю успяват да отвърнат на удара, а Макклейн отвежда Фарел във Вашингтон. По пътя към столицата, Фарел обяснява на Макклейн, че е написал компютърна програма за неизвестен „клиент“ за хакване на всяка система за сигурност, а междувременно Габриел нарежда на своя екип от хакери да превземат транспортните мрежи и американския фондов пазар, и в същото време изпраща заплашително съобщение до правителството на САЩ.
Макклейн води Фарел във Вашингтон и се опитва да го предаде на заместник-директора на ФБР Боуман, който му казва, че друга агенция разпитва хакерите. Придружени от агенти на ФБР, Макклейн и Фарел се движат из Вашингтон, а кибертерористите успяват да определят местоположението им. След хакване на сървъра за социална сигурност, Габриел научава всичко за Макклейн и семейството му, след което се свързва с Джон и предлага на Макклейн да убие Фарел в замяна на огромна сума пари. Макклейн грубо отказва на лидера на терористите и Габриел изпраща хеликоптер да ги прехване. Макклейн с кола първо се скрива в тунела, а след това, използвайки платежните терминали като своеобразен трамплин, събаря хеликоптера с колата си.
Фарел успява да разбере къде ще бъде следващият удар на терористите. Той и Макклейн карат към електроцентрала в Западна Вирджиния, където чакат най-добрият помощник на Габриел – Май Лин, преоблечена като агент на ФБР – и няколко терористи. Макклейн успява да убие всички злодеи, а Фарел се опитва да отмени спирането на тока в източната част на страната. Ядосан от този провал, Габриел изпраща природен газ по тръби до станцията. Следва чудовищна експлозия, но Макклейн и Фарел успяват да избягат, след което се насочват към Фредерик Калудис, стар приятел на Фарел. Фредерик им казва, че Габриел преди е работил за Агенцията за национална сигурност (NSA) на САЩ, но е бил уволнен и затова е решил да си отмъсти. Калудис разбира, че скромна и незабележима сграда в покрайнините на Балтимор в Удлоун е резервното хранилище за данни на NSA, където тече цялата финансова информация на САЩ, и именно там Габриел ще нанесе основния удар. Фредерик установява, че Габриел е в Удлоун, но тогава водачът на терористите се свързва с Макклейн и казва на Джон, че ще вземе дъщеря му за заложник.
Макклейн и Фарел веднага отиват в Удлоун. Фарел намира главния сървър на съоръжението и блокира опита на Габриел да изтегли информацията. Терористите залавят Фарел и Луси, дъщерята на Макклейн, и се опитват да избягат. Макклейн ги преследва, а след това Габриел, намирайки изтребител F-35 наблизо, прихваща управлението му и нарежда на пилота да унищожи Макклейн. Макклейн обаче успява да причини катастрофата на изтребителя и да остане жив отново. Джон настига Габриел в хангара, където престъпниците са се канели да избягат. Макклейн е прострелян в рамото, Габриел опира пистолет в раната на Джон и триумфално казва на Макклейн, че ще убие Фарел и Луси пред него. Но внезапно Макклейн хваща Габриел за ръката и го застрелва, като отново стреля през собственото му рамо. Фарел убива втория терорист, който държи Луси, точно когато Боуман и други служители на ФБР нахлуват в хангара.
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьор | Роля |
---|---|
Брус Уилис | Джон Макклейн – полицейски детектив от Ню Йорк |
Джъстин Лонг | Матю „Мат“ Фарел – бивш хакер, който разработва алгоритми за киберсигурност |
Тимъти Олифант | Томас Габриел – бивш анализатор на Агенцията за национална сигурност на САЩ и лидер на кибертерористична група |
Мери Елизабет Уинстед | Луси Дженеро-Макклейн – дъщеря на Джон Макклейн |
Маги Кю | Май Лин – хакерка и любовница на Габриел |
Кевин Смит | Фредерик „Магьосникът“ Калудис – хакер, който помага на Макклейн и Фарел |
Клиф Къртис | Мигел Боуман – заместник-директор по киберсигурността на ФБР |
Желко Иванек | агент Молина – заместник на Боуман |
Джонатан Садовски | Трей – главен хакер на групата на Габриел |
Едоардо Коста | Емерсън – съучастник на Габриел |
Кирил Рафаели | Ранд – съучастник на Габриел |
Йорго Константин | Русо – съучастник на Габриел |
Снимачен процес
[редактиране | редактиране на кода]- Това е първият филм от поредицата „Умирай трудно“, който се развива за един ден и се развива на три различни места.
- Когато главният злодей Томас Габриел разглежда досието на Джон Макклейн, зрителите могат за първи път да научат датата на раждане на Макклейн – 23 май 1955 г.
- Началната сцена между Макклейн и дъщеря му Луси е заснета в кампуса на Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис.
- Всеки снимачен ден струва средно $375 000.
- Статуетката на „Терминаторът“ в апартамента на Матю Фарел е почит към изпълнителния продуцент Уилям Уишър-младши и композитора Марко Белтрами. Уишър е съсценарист на филмите „Терминаторът“ (1984) и „Терминатор 2: Денят на страшния съд“ (1991), докато Белтрами написва музиката за „Терминатор 3: Бунтът на машините“ (2003).
- Събирането и комбинирането на архивни кадри на минали американски президенти от Франклин Рузвелт до Джордж У. Буш отнема четири месеца, за да се създаде телевизионното предупреждение на Габриел.
- Каскадьорът Лари Рипенкрогер, който изпълнява каскадите на Брус Уилис, е сериозно ранен, когато пада от 25 фута (7,62 м) върху бетонна настилка. Той получава фрактури на лицеви кости и на двете си китки, и снимките са спрени. Уилис нае най-добрата стая в местен хотел за родителите на Лари, които идват да посетят сина си, а самият той постоянно посещава каскадьора в болницата. Изненадващо, това е вторият подобен случай за Рипенкрогер. През 2003 г. Лари работи като каскадьор на актьора Джеймс Каан в телевизионния сериал „Лас Вегас“, когато също е тежко ранен, попада в болница, а Каан също редовно го посещава в болницата. Тези посещения обаче не винаги са приятни: по време на посещенията Каан непрекъснато се шегува, разказва вицове и забавни истории, а за Лари е много болезнено да се смее заради травмите му.
- Много известни актриси се явяват на прослушване за ролята на дъщерята на Макклейн, включително Джесика Симпсън, Вафа Дюфур, Бритни Спиърс, Парис Хилтън и Тейлър Фрай (изиграла същата роля в първия филм), но в крайна сметка ролята отива при Мери Елизабет Уинстед.
- В оригиналния сценарий Макклейн има син Джак – компютърен хакер, когото Джон да достави на ФБР. Джак трябвало да бъде изигран от Джъстин Тимбърлейк. По-късно тази идея е отхвърлена и „позитивният“ хакер става героят на Мат Фарел.
- В началните надписи, когато името на актьора Кевин Смит се появява на екрана, „Smith“ („Смит“) за няколко секунди е заменено със „Sith“ („Сит“). Така създателите на филма подчертават любовта на Кевин Смит към франчайза „Междузвездни войни“.
- Това е първият филм от поредицата „Умирай трудно“, в който не участва композиторът Майкъл Кеймън, който умира през 2003 г. Въпреки това някои от предишните композиции на Кеймън са включени в музиката на филма от новия композитор на филма Марко Белтрами.
- Сюжетът, според който Макклейн трябва да спаси отвлечената дъщеря на Луси, е пренесен от отхвърлен проект за „Умирай трудно 3“ (1995).
- Един от терористите се играе от френския каскадьор Сирил Рафаели. Неговите каскади в стил паркур стават основа за няколко екшън сцени.
- Първоначално режисьорът Уайзман избира актьора Скот Спийдман за ролята на Мат Фарел, а Брус Уилис наистина иска Бен Афлек да изиграе ролята, тъй като двамата са работили добре в „Армагедон“ (1998). Кал Пен и Брад Ренфро също се явяват на прослушване за ролята на Матю, но ролята в крайна сметка отива при Джъстин Лонг.
- Този филм е 12-ият най-касов филм за 2007 г. и също най-касовият филм от всички филми от поредицата „Умирай трудно“.
- Първият филм от поредицата „Умирай трудно“, в който не се споменава Коледа.
- Филмът е заснет в две версии, една с рейтинг R и една с рейтинг PG-13. Целта на версията PG-13 е да се привлекат максимален брой зрители в кината.
- Един от хакерите, приятел на Матю Фарел, се казва „Клей“. Това е препратка към първата част от поредицата, където невъоръженият главен злодей Ханс Грубер нарича себе си „Били Клей“, когато за първи път среща Макклейн.
- Когато главният злодей Габриел насочва пистолет към Макклейн, той казва: „Вашият надгробен камък ще е „Винаги на грешното място в грешното време““. Подобна фраза се използва и в „Умирай трудно 2“. Например лозунгът на филма е „Джон Макклейн се върна на неподходящото място в неподходящото време!“, а в епизода на дуела между Макклейн и майор Грант на крилото на самолета „Боинг“, Грант казва на Джон, че той е „неподходящият човек на неподходящото място в неподходящото време“.
- Филмът е базиран на дългогодишния сценарий на „WW3.com“ на Дейвид Маркони, в който Маркони пише историята на кибертерористична атака срещу Съединените щати. След трагичните събития от 11 септември 2001 г. проектът е замразен, но по-късно е възобновен за следващата част от франчайза „Умирай трудно“.
- Каскадата, в която Макклейн удря хеликоптер с кола, е снимана в продължение на три седмици. Модел на хеликоптер виси във въздуха чрез кабели, а кола с каскадьор се блъска в модела. След това с помощта на CGI кабелите са премахнати от рамката и към хеликоптера са добавени въртящите се перки на голямото и малкото витло.
- Копия от филма са изпратени до британските кина под измисленото име „Ню Хампшър“. Това е препратка към мотото на този американски щат „Live Free or Die“ („Живей свободен или умри“) и оригиналното заглавие на филма. В САЩ този филм се нарича „Живей свободен или умри“, а за останалия свят се използва името „Die Hard 4.0“ („Умирай трудно 4“). В едно от интервютата и режисьорът Уайзман, и Брус Уилис казват, че им харесва повече името „Die Hard 4.0“.
- Снимките започват в Балтимор, Мериленд на 23 септември 2006 г.
- В този филм за първи път Джон Макклейн не използва избраното от него оръжие Beretta 92FS, а SIG Sauer P220R. Но Beretta 92FS все пак се появява във филма – един от привържениците на Габриел е въоръжен с този пистолет.
- Всички IP адреси, показани във филма, са реални и повечето от тях започват с 10, 172, 16 или 192.
- Това е първият филм от поредицата „Умирай трудно“, в който главният злодей не използва фалшив акцент. В „Умирай трудно“ (1988) германецът Ханс Грубер симулира американски акцент, за да заблуди Макклейн. В „Умирай трудно 2“ (1990) полковник Стюарт симулира акцент от Средния Запад, когато взаимодейства с пилот и причинява катастрофа на пътнически самолет. В „Умирай трудно 3“ (1995) германецът Саймън Грубер симулира американски акцент, докато се представя за градски комунален инженер.
- На 24 януари 2007 г. по време на снимките, Брус Уилис е ранен (срязвайки веждата си) по време на една от екшън сцените. Травмата не е много сериозна, въпреки че се налагат 7 шева и Уилис лежи вкъщи цяла седмица.
- Псевдонимът „Товарек“, който Макклейн използва като агент на ФБР, е полската дума „towarek“ и едно от значенията ѝ е „горещо пиле“. Освен това Тара Товарек е името на един от асистентите на продуцента Майкъл Фотрел.
- Колата, открадната във филма от Макклейн и Фарел, е BMW Серия 5 E60 от 2006 г. BMW е избрано в резултат на предварителна анкета сред зрителите, която показва, че зрителите искат да видят BMW повече от Audi или Mercedes.
- Актьорът Тимъти Олифант заснема цялата си роля само за три седмици.
- Режисьорът Ели Рот отказва да режисира този филм и вместо това избира „Хостел 2“.
- В сцената, в която всички светофари светват зелено и това провокира масови катастрофи, сцени от филма „Италианска афера“ (2003) се показват на мониторите, където се наблюдават катастрофите.
- Когато Габриел преглежда досието на Холи Генеро, бившата съпруга на Макклейн, зрителите могат да видят нейния „домашен адрес“ – „9975, Гейзер-Уэй, Сан Франциско, Калифорния“.
- Изтребителят във филма е F-35 (понякога наричан JSF или Joint Strike Fighter). По време на снимките на филма този изтребител бе абсолютна новост, първият му официален полет се състои през юни 2008 г. За сцената, в която F-35 преследва Макклейн по магистралата, са създадени миниатюрни и пълноразмерни модели на изтребителя, за да се добави цифрово самолетът към сцената.
- Във филма има над 200 визуални ефекта, свързани с CGI, но щяха да са още повече, ако режисьорът Уайзман и Брус Уилис не се бяха стремели да извлекат максимума от „живите“ каскади, включващи машини и каскадьори. По време на снимките участват между 200 и 250 каскадьори. Именно защото във филма има малко CGI ефекти, постпродукцията на филма отнема само 16 седмици вместо обичайните 26.
Български дублаж
[редактиране | редактиране на кода]Преводач | Полина Николова |
Тонрежисьор | Иван Малинков |
Режисьор на дублажа | Чавдар Монов |
Озвучаващи артисти | Радосвета Василева Здравко Методиев Даниел Цочев Тодор Георгиев Христо Узунов |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Box Office Mojo. Посетен на 7 март 2019 г.