Ушата чучулига

	Ушата чучулига
	Eremophila alpestris alpestris
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Чучулигови (Alaudidae)
род:	Ушати чучулиги (Eremophila)
вид:	Ушата чучулига (E. alpestris)
	Научно наименование
	Eremophila alpestris (Linnaeus, 1758)
	Ушата чучулига в Общомедия
	[ редактиране ]

Ушатата чучулига (Eremophila alpestris), също балканска чучулига,^[3] рогата чучулига и алпийска чучулига, е средно голям представител на семейство Чучулигови (Alaudidae). Дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението ѝ е с маскировъчен цвят от сиво и кафяво. Преобладаващият сив цвят е типичен за вида, по който се различава от останалите представители на семейството. Главата е оцветена в жълто и черно. Друг характерен белег за вида са тъмно оцветените стърчащи перца отстрани на главата, които са отличителен белег на мъжките през лятото. Нокътят на задния пръст на краката е дълъг и прав. Човката е къса и относително слаба.

Разпространение

Широко разпространена в Северна и Югоизточна Европа, Азия и Северна Америка. Среща се и в България. Популациите, населяващи области с умерен климат, са прелетни. Населява открити равнинни и планински местности. В България е постоянен вид. Преэ лятото, когато е гнездовият сезон се среща изцяло в планините над около 1500 м н.в. Обича ниска трева с разхвърляни малки или големи камъни (скални групи. Преэ зимата слиза в по-ниските части.

Начин на живот и хранене

Води наземен начин на живот, въпреки че лети добре. Храни се предимно с насекоми, които търси по земята.

Размножаване

Гнезди, подобно на другите Чучулиги, направо на земята. Снася 2–5 изпъстрени с кафяви и сиви петънца яйца. Малките, подобно на останалите видове Чучулиги, се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след около 10 дни напускат гнездото. Родителите ги хранят с насекоми.

Допълнителни сведения

В България е защитен вид включен в Червената книга. Стилизирано средновековно изображение на вида върху съд от сграфито керамика от края на XIV век от Царевград Търнов - средновековната столица на Втората българска държава е избрано за емблема на Българско орнитологично дружество^[4].

Източници

↑ Eremophila alpestris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Ушата чучулига. Посетен на 18 февруари 2012
↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
↑ Anonym. [Z. Boev]. 1996. The Bulgarian Ornithological Society is finally established. – Historia naturalis bulgarica, 6: 82.

[1] Eremophila alpestris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Ушата чучулига. Посетен на 18 февруари 2012

[:0-3] Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.

[4] Anonym. [Z. Boev]. 1996. The Bulgarian Ornithological Society is finally established. – Historia naturalis bulgarica, 6: 82.

[1]

[2]

[3]

[4]