Франсис Карсак
Франсоа Борд François Bordes | |
Франсоа Борд през 1973 г., по време на експеримент за цепене на кремък чрез непряк удар | |
Псевдоним | Франсис Карсак |
---|---|
Роден | 30 декември 1919 г. |
Починал | 30 април 1981 г. |
Професия | писател, геолог, археолог, преводач |
Националност | Франция |
Активен период | 1950 – 1981 |
Жанр | научна фантастика, фентъзи, документалистика |
Известни творби | „Робинзоновците на Космоса“ |
Съпруга | Дениз дьо Соневил (1943 – 1981) |
Деца | 2 |
Франсоа Борд в Общомедия |
Франсоа Борд (на френски: François Bordes) е световноизвестен френски учен праисторик, геолог, археолог и писател на произведения в жанра научна фантастика, фентъзи и документалистика. Пише художествена литерагура под псевдонима Франсис Карсак (на френски: Francis Carsac).[1][2][3][4]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Франсоа Борд е роден на 30 декември 1919 г. в Рив, Лот е Гарон, Франция. От малък е запален по историята и изследва уединените места на родния си край. Получава бакалавърска степен по ботаника в Бордо през 1938 г. и бакалавърска степен по геология през 1940 г. По време на Втората световна война е мобилизиран и на косъм избягва принудителен труд в Германия, като се наема като непълнолетен в Перигорд. Демобилизиран е през февруари 1941 г. През 1942 г. получава диплома по обща химия и минералогия през 1943 г. в Тулуза. През 1944 г. се записва като доброволец във Френските вътрешни сили на Съпротивата, ранен е от граната през ноември, и е демобилизиран през 1945 г.[3]
През 1951 г. защитава докторска степен с дисертация на тема „Кватернерните тини на басейна на Сена - стратиграфия и палеолитна археология“.[3] В периода 1945 – 1955 г. работи в Националния център за научни изследвания. През 1956 г. става професор по кватернерна геология и праистория във Факултета по природни науки на университета в Бордо. Там той основава Институт за праистория и кватернерна геология.[3] В периода 1957 – 1975 г. е и директор на Праисторическите антики на Аквитания (регионален уредник по археология към Министерството на културата). Като учен той обновява подхода за изследване на праисторическите литични индустрии, като въвежда статистически изследвания в типологията и разширява използването на експериментално изрязване на кремък.[4] Става известен сред археолозите със способността си да възпроизвежда древни каменни инструменти с проста техника, наречена „метод на Борд“.[3] Той ръководи археологическите разкопки в много обекти с първостепенно значение в Югозападна Франция.[3] Автор е на над 200 статии относно праисторията и кватернерната геология. Сборници с негови университетски лекции са публикувани след смъртта му.
Автор е на научнофантастични романи под псевдонима Франсис Карсак.[3] Романите му резонират с актуални въпроси, вариращи от контрола на климата до расизма и алчността, и представят историите на герои, чиито предизвикателства и триумфи са ясно свързани с много от проблемите, с които се сблъсква съвременното общество. Фантастиката му става мнтого популярна в СССР и Източна Европа.[1][2][4]
Франсоа Борд умира от инфаркт на 30 април 1981 г. в Тусон, докато е на посещение в университета на Аризона. Погребан е в Карсак в департамента Дордон.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Les Robinsons du Cosmos (1955)[2][3]
Робинзоновците на Космоса, изд.: ОФ, София (1961), прев. Слави Боянов - Terre en fuite (1960)
- Pour patrie l'espace (1962)[4]
- Sur un monde stérile (1997, написан 1945).
Поредица „Лигата на човешките земи“ (Ligue des Terres Humaines)
[редактиране | редактиране на кода]Поредица „Терай Лапрад?“ (Teraï Laprade? )
[редактиране | редактиране на кода]- La Vermine du lion (1966)[2][3]
Лъвовете на Елдорадо, изд. ИК „Квазар“ (2002), прев. Вълкана Христова - Dans les montagnes du destin (1971)
Планините на съдбата, изд. ИК „Квазар“ (2002), прев. Вълкана Христова - Les mains propres (1981)
Новели
[редактиране | редактиране на кода]- Hachures (1954)[3]
- Taches de rouille (1954)
- Genèse (1958)
- L'Homme qui parlait aux martiens (1958)
- Le Baiser de la vie (1959)
- Sables morts (1959)
- La Revanche des Martiens (1959)
- Quelle aubaine pour un anthropologue ! (1959)
- Les pauvres gens (1959)
- La Voix du loup (1960)
Гласът на вълка, сп. „Наука и техника“ (1982), прев. Александър Хрусанов - Premier Empire (1960)
- Une fenêtre sur le passé (1961)
- L'Ancêtre (1962)
- Dans les montagnes du destin (1971)
- Le Dieu qui vient avec le vent (1972)
- Tant on s'ennuie en Utopie (1975)
- L'homme qui voulut être Dieu (1970)
- Les Mains propres (1981)
- Celui qui vint de la grande eau (1982)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Principes d'une méthode d'étude des techniques de débitage et de la typologie du Paléolithique ancien et moyen (1950)
- A Tale of two caves (1972)
- Typologie du Paléolithique ancien et moyen (1988)
- Leçons sur le Paléolithique (1984)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Франсис Карсак в Internet Speculative Fiction Database
- Произведения на Франсис Карсак в Моята библиотека
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата François Bordes в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|