Херил Картагенски
| Херил Картагенски | |
| Роден |
около 280 г. пр.н.е.
Картаген, Тунис |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Философия | |
| Школа | Стоицизъм |
Херил Картагенски (на старогръцки: Ἥριλλος Χαλκηδόνιος; Ἥριλλος Καρχηδόνιος; на латински: Herillus ou Erillus; fl. 3 век пр.н.е.) от Халкедон (или Картаген) е древногръцки философ стоик вероятно ок. 250 пр.н.е. Той е ученик на Зенон от Китион.[1]
Той не е съгласен с много неща със Зенон от Китион.[2] Критикуван е от Цицерон [3] и е асоцииран с философа Аристон Хиоски.[4]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Херил е авторр на произведенията:[5]
- Περὶ ἀσϰήσεως
- Περὶ παθῶν
- Περὶ ὐπολήψεως -
- Νομοθέτης
- Μαιευτιϰός
- Άντιφέρων
- Διδάσϰαλος
- Διασϰευάζων
- Εὐθύνων
- Ἑρμῆς
- Μήδεια
- Θέσεων ἠθιϰῶν
- Some dialogues
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Диоген Лаерций: „Животът на философите“. Книга 7: Стоици: Херил Картагенски
- Диоген Лаерций (1925): "The Stoics: Herillus". Lives of the Eminent Philosophers. 2:7. Translated by Hicks, Robert Drew (Two volume ed.). Loeb Classical Library.
- Long, A., Sedley, D., (1987), The Hellenistic Philosophers. page 355. Cambridge University Press
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Диоген Лаерций vii. 37
- ↑ Цицерон, De Officiis (On Duties), De Finibus (On Ends), etc.
- ↑ Цицерон, De Finibus (On Ends), 4. 40.
- ↑ Диоген Лаерций, vii. 166
- ↑ Диоген Лаерций, vii. 166
| ||||||||||||||||||||||