Направо към съдържанието

Хосе Мари Бакеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хосе Мари Бакеро
Лична информация
Роден
José María Bakero Escudero
11 февруари 1963 (60 г.)
Ръст172 см
ПостАтакуващ полузащитник
Юношески отбори
Реал Сосиедад
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980–1988
1988–1996
1997
Общо:
Реал Сосиедад
Барселона
Веракрус
223
260
17
500
(67)
(72)
(3)
(142)
Национален отбор
1987–1994 Испания30(7)
Треньор
1999
2005
2006
2009–2010
2010–2012
2013
2023
Пуебла
Малага Б
Реал Сосиедад
Полония Варшава
Лех Познан
Клуб Хуан Аурих
Славия (София)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.
Хосе Мари Бакеро в Общомедия

Хосе́ Мари́я Баке́ро Ескуде́ро (на испански: José María Bakero Escudero), по-популярен като Хосе Мари Бакеро или просто Бакеро е бивш испански футболист, играл като атакуващ полузащитник, и настоящ треньор по футбол. С испанския национален отбор участва на две световни и едно европейско първенство.

В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф [1] с който печели четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, две купи на Краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, една Суперкупа на УЕФА и две купи на носителите на национални купи.

През 17-годишната си професионална кариера изиграва 483 срещи в испанската Ла Лига, в които отбелязва 139 гола и печели общо 18 титли. През 2000 г. започва треньорска кариера.

Състезателна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Хосе Мари Бакеро започва да тренира футбол в Реал Сосиедад. На 6 септември 1980 г., когато е само на 17 години прави своя дебют за първия състав при загубата с 2:3 от Валенсия. Завършва дебютният си сезон с цели 27 мача и спечелена шампионска титла на Испания. През следващия сезон отново става шампион и печели суперкупата на Испания.

В продължение на осем години (между 1980 и 1988 г.) Бакеро е част от легендарния отбор на Реал Сосиедад който печели последователно две шампионски титли, една купа и една суперкупа на Испания, а съотборници са му Хесус Мари Самора, Чики Бегиристайн, Лопес Уфарте, Лопес Рекарте и един от най-добрите вратари на Испания за всички времена - Луис Арконада.[2]

В последния си сезон с екипа на клуба Хосе Мари Бакеро отбелязва 17 гола в Примера дивисион и става трети голмайстор на Трофей Пичичи за сезон 1987-88 след Уго Санчес и Рубен Соса, а след него остават нападатели като Хулио Салинас и Гари Линекер.

През лятото на 1988 г. заедно със своите съотборници Чики Бегиристайн и Лопес Рекарте преминават във водения от тандема Йохан Кройф / Карлос Рексач отбор на Барселона за да се превърнат в част от т.нар. „Дрийм тийм“ на клуба.[3] С отбора на Барселона постигна най-добрите успехи в своята кариера. Играе пет европейски финала, печели четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, две купи на Краля, четири суперкупи на Испания, една Шампионска лига, една Суперкупа на УЕФА и две купи на носителите на национални купи.

Бакеро записва общо 30 мача за Испания в които отбелязва 7 гола. Дебютът му за националния отбор е на 14 октомври 1987 г. в квалификационен мач за европейско първенство срещу състава на Австрия. [4] Месец по-късно в мач от същите квалификации отбелязва хеттрик за победата с 5:0 срещу Албания.[5] Впоследствие играе на самото Евро 88, представлява нацията и на две световни първенства по футбол, през 1990 и 1994 г.

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]
Бакеро след мача Лех Познан - Ман. Сити, 4.11.2010 г.

След края на състезателната си дейност през 1997 г. Бакеро започва кариера като треньор, първоначално като асистент в треньорския щаб на Барселона. Бил е част от екипите на Лоренцо Сера Ферер и Луис ван Гаал. Първият му опит като старши треньор е през сезон 2004-05, когато води „Б“ отбора на Малага и го спасява от изпадане в по-долни дивизии. През август 2005 г. става спортно-технически директор на Реал Сосиедад, а през следващата година е негов старши треньор. Поради слаби резултати е уволнен от поста си на 26 октомври 2006 г. [6]

През сезон 2007–08 е асистент на Роналд Куман във Валенсия.[7]

През сезон 2009–10 поема закъсалия полски Полония Варшава, като го спасява от изпадане, но след края на сезона напуска поради конфликт с президента на клуба.[8]

През ноември 2010 г. е назначен за треньор на шампиона Лех Познан.[9] Отбора току-що е загубил третия квалификационен кръг на Шампионската лига и е уволнил треньора си. С Бакеро начело Лех преодолява плейофа и се класира за груповата фаза на Лига Европа. Завършва на второ място с 11 точки колкото имат и Манчестър Сити, но с по-лоша голова разлика и пред отбори като Ювентус и Ред Бул Залцбург. Отпада на 1/16 финалите от бъдещия финалист Спортинг Брага. Уволнен е на 25 февруари 2012 г. след загубата с 3:0 от Рух Хожов.

От началото на 2013 г. Бакеро поема перуанския Клуб Хуан Аурих.[10]

Реал Сосиедад
Барселона

Хосе Мари Бакеро има още 10 братя. По-големите Иняки, Сантяго и Хосе Хавиер също са футболисти, както и по-малките от него Йон и Изиар.[11] От тях само двама стигат до професионалния футбол. Със Сантяго Бакеро са съотборници в Сосиедад [12], а Йон Бакеро играе за Алмерия и „Б“ отбора на Барселона.[13] По-късно е негов асистент в полските Полония Варшава и Лех Познан.