Християндемократически съюз
| Християндемократически съюз Christlich Demokratische Union Deutschlands | |
 | |
| Ръководител(и) | Фридрих Мерц |
|---|---|
| Основана | 26 юни 1945 г. |
| Седалище | Берлин, Германия |
| Вестник | Union |
| Членове | 371 986 души[1] (31 декември 2022) |
| Младежка организация | Млад съюз на Германия |
| Член на | Центристки демократически интернационал Международен демократически съюз Европейска народна партия |
| Идеология | християндемокрация консерватизъм Либерален консерватизъм проевропеизъм |
| Полит. позиция | десен център |
| Група в ЕП | Европейска народна партия |
| Цветове | тюркоазен (официален), черен (обичайно), оранжев |
| Бундестаг | 153 / 733
|
| Провинции | 525 / 1896
|
| Европарламент | 23 / 96
|
| Сайт | www.cdu.de |
| Знаме на партията | |
 | |
| Християндемократически съюз в Общомедия | |
Християндемократическият съюз, ХДС (на немски: Christlich-Demokratische Union, CDU) е дясноцентристка и християндемократическа политическа партия в Германия.
ХДС няма структури в Бавария, където е представен от сестринската си партия Християнсоциален съюз (ХСС), а в Бундестага заедно съставляват парламентарна група „Съюз“ (Union).
Идеологически Християндемократическият съюз е много близък до Римокатолическата църква. Въпреки това партията има и много симпатизанти и в северните, преобладаващо протестантски провинции на Германия. Залага на консервативната политика както по общите въпроси, така и в местната икономика.
През юни 2008 г. ХДС за пръв път в историята на ФРГ надминава Социалдемократическата партия по брой на партийните членове (около 530 000).[2]
Християндемократическият съюз управлява Западна Германия от края на Втората световна война до 1969 година. Отново е на власт през 1982 година, като през 1990 година осъществява обединението на страната. Губи властта през 1998 година, но на изборите през 2005 г. печели най-много гласове и прави коалиция със Социалдемократическата партия („Голяма коалиция“).
На 17 декември 2018 г. е избран новият лидер на партията Фридрих Мерц. Той печели 62,1% от гласовете на членовете на партията.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Andreas Schmid. Herbe Verluste: SPD und CDU sterben die Parteimitglieder weg // 1 февруари 2023 г. Посетен на 1 март 2023 г.
- ↑ Stern.de
- ↑ Партията на Меркел си избра нов лидер // Мениджър.news. Посетен на 18 декември 2021 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
|
