Христо Ковачевски
Христо Ковачевски | |
български архитект | |
Роден |
14 ноември 1860 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Архитектура | |
Академия | Виенска политехника (1893) |
Направление | архитектура |
Христо Ковачевски в Общомедия |
Христо Стоянов Ковачевски (14 ноември 1860 - 9 ноември 1949) е български архитект.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 14 ноември 1860 г. в Кюстендил. Начално образование получава в родния си град. Завършва гимназия в Лом (1885). Учителства в Кюстендилското държавно педагогическо училище (1886). Като стипендиант на Министерството на народната просвета завършва архитектура във Виенската политехника (Австрия, 1893).
Инспектор в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1893), по-късно началник отделение „Архитектура“. Проектира и ръководи строежа на мъжката гимназия в Русе (1893), девическата гимназия във Велико Търново, митрополията във Варна и др. Архитект по поддържане на Евксиноградския дворец и парка (1900). Съосновател на Варненското археологическо дружество в началото на юни 1902 г.[2].
По покана на Кюстендилското общинско управление е назначен за началник на техническото отделение в общината (1906-09). Проектира реконструкция на Централната градска баня, каптажа на топлите минерални извори и подобряване водоснабдяването на града, сградата на читалище „Братство“ (1908), жилищни и обществени сгради.
Преподава в Средното техническо училище „Христо Ботев“ (София), специалност домостроителство (1909), преподавател по геодезия и горска архитектура при Агрономическия факултет на Софийския университет (1919-23).
През 1923-26 г. е отново в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. До пенсионирането си (1936) е архитект инспектор в Дирекцията по постройките на БДЖ, Дирекцията по настаняване на бежанците, възстановяване щетите от земетръса и в Министерството на търговията и минералните богатства.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 306.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 29 / 16 юни 1902 г., стр 2.