Хюго ван дер Гус
Хюго ван дер Гус | |
фламандски художник | |
Роден | 1430 – 1440
|
---|---|
Починал |
Аудергем, Бургундска Нидерландия |
Стил | Северен ренесанс – фламандски примитивисти |
Известни творби | Олтарът на Портинари1475 |
Повлиян | Ян ван Ейк |
Хюго ван дер Гус в Общомедия |
Хюго ван дер Гус (на нидерландски: Hugo van der Goes) е фламандски художник.
Той е роден около 1430 – 1440 г. в Гент, където през 1467 г. става майстор в гилдията на художниците. Сочен е за един от най-видните фламандски примитивисти, наред с Ян ван Ейк, Рогир ван дер Вейден и Ханс Мемлинг. Най-известната му работа е Олтар на Портинари - олтарен триптих, нарисуван във Флоренция около 1475 г.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Хюго продължава художествените традиции на ранната нидерландска живопис от първата половина на XV век. Художествената му дейност е разнообразна.
Участва като декоратор в украсата на град Брюге по случая сватбата през 1468 г. на херцога на Бургундия Карл Смели и Маргарита Йоркска, после в оформлението на тържествата в град Гент по случай пристигането в града на Карл Смели и Мария Бургундска – новата графиня на Фландрия през 1472 г.
В творческата му биография има множество неясноти, защото нито една от картините му не е датирана или подписана от него.
Най-известното му произведение – големият олтарен образ „Поклонението на пастирите“, или Олтар „Портинари“, който е изписан ок. 1475 г. по поръчка на Томазо Портинари – представител на Банката на Медичите в Брюге, дълго време е живял в Брюге, в качеството си на представител на семейство Медичи. На централния панел (с размер 2,5 на 3 m) са изобразени Дева Мария и Йосиф с Младенеца в обкръжение на влъхви и ангели. На страничните панели са изобразени членове на семейство Портинари, съпровождани от своите свети покровители.
Художникът оказва влияние на флорентинските живописци Доменико Гирландайо, Леонардо да Винчи и др.
Картина | Наименование | Дата | Бои и основа | Размер | Музей |
---|---|---|---|---|---|
Поклонение на влъхвите Het Monforte-олтар | ок. 1470 | масло върху панела | 147x242 cm + 9x76,3 cm | Берлинска картинна галерия | |
Успение на Света Богородица | ок. 1470 | масло върху панела | 147,8 x 122,5 cm | Художествен музей, Брюге | |
Портинари – триптих | ок. 1470 | масло върху панела | 253 x 586 cm | Уфици, Флоренция | |
Виенски диптих | ок. 1475 | масло върху панела | 32,3x21,9 cm (links) en 34,4x22,8 cm (rechts) |
Музей на историята на изкуството, Виена | |
Св. Иполит – триптих | ок. 1475 | масло върху панела | 92 x 41 cm (linkerluik) | Катедралата св. Салвадор, Брюге | |
Портрет на неизвестен мъж и Йоан Кръстител | ок. 1475 | масло върху панела | 32 x 22.5 cm | Уолтър музей, Балтимор | |
Портрет на неизвестен мъж | ок. 1475 | масло върху панела | ovaal 31,8 x 26 cm | Метрополитен, Ню Йорк | |
Портрет на неизвестен монах | ок. 1478 | масло върху панела | 25.1 x 18.7 cm | Метрополитен, Ню Йорк | |
Триединство – олтар | ок. 1478 – 1479 | масло върху панел | 4 maal 202x100.5 cm | Национална галерия Единбург, Шотландия | |
лява част от диптих от „Полагане“ | ca. 1480 | темперни бои върху платно | 53,5x38,5 cm | Ню Йорк | |
дясна част от диптих от „Полагане“ | ca. 1480 | темперни бои върху платно | 53,5x38,5 cm | Берлинска картинна галерия | |
Поклонението на пастирите | ca. 1480 | масло върху панел | 97x245 cm | Берлинска картинна галерия | |
Mадона с младенеца – среден панел от триптих | ок. 1480/1490 | масло върху панел | 30 x 23 cm | Музей, Франкфурт на Майн |
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Хюго ван дер Гус в последните години на своя живот продължава да работи и пътешества, изпълнявайки поръчки, но неговото душевно състояние става все по-лошо – той страда от остра депресия. Достатъчно млад човек, Хуго ван дер Гус умира през 1482 година в Аудергем.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. – М.: Омега-пресс, 2008. – С. 356 – 359. – 384 с. – 3000 экз. – ISBN 978-5-465-01772-5.;
- Н.Н. Никулин. Золотой век нидерландской живописи. XV век. – 2-ое. Исправленное и дополненное. – М.: ООО Фирма „Издательство АСТ“, 1999. – С. 168 – 181. – 288 с.