Направо към съдържанието

Черномен

Черномен
Ορμένιο
Черномен от магистралата минаваща край него
Черномен от магистралата минаваща край него
Гърция
41.7202° с. ш. 26.2127° и. д.
Черномен
Източна Македония и Тракия
41.7202° с. ш. 26.2127° и. д.
Черномен
Дедеагачко
41.7202° с. ш. 26.2127° и. д.
Черномен
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемОрестиада
Географска областЗападна Тракия
Надм. височина40 m
Население807 души (2001)
Черномен в Общомедия

Черномен или Чирмен, или Чермен (на гръцки: Ορμένιο, Орменио, катаревуса: Ορμένιον, Орменион) е село в Западна Тракия, Гърция, дем Орестиада с 807 жители (2001).

Селото е разположено на два километра южно от река Марица и от българо-гръцката граница. В Черномен има Граничен контролно-пропускателен пункт за България – Орменион-Капитан Петко войвода.

На 13 май 1327 година българският цар Михаил III Шишман се среща в Черномен с византийския император Андроник III Палеолог и двамата подписват така наречения Черноменски договор за съюз.

Край селото на 17 септември 1371 година се разиграва Черноменската битка между войските на султан Мурад I и християнските сили под командването на крал Вълкашин Мърнявчевич и деспот Углеша, завършила с катастрофално поражение за християните.

В 19 – 20 век Черномен е чисто българско село. В 1878 г. според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоники“ в Чирмен живеят 870 българи и 120 мюсюлмани, общо 180 семейства.[1] Според Любомир Милетич в 1912 в Чермен има 189 семейства или общо 900 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Черномен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Селото е изгорено през Междусъюзническата война от турски войски. След Първата световна война попада в Гърция. През 20-те години на XX век е заселено с гърци бежанци от Турция (Източна Тракия) и България – хасковските селища, Ортакьойско, Козлуджа и Урумкьой.

Родени в Черномен
  • Атанас Кънев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 8-а костурска дружина[4]
  • Атанас Славов (1860 – 1924), български общественик, кмет на Бургас
  • Никола Андонов, деец на ВМОРО, четник на Михаил Даев[5]
Починали в Черномен
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 34 – 35.
  2. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396 и 888.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  5. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.