Чернополска низина

Чернополска низина
	Чернополска низина
Черно поле, Карабоаз
	Изглед от Чернополската низина, на преден план останките от Улпия Ескус
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България
Надм. височина	23 m
Дължина	25 km
Ширина	6-8 km
Реки	Дунав

Чернополска низина (или Черно поле, до 1942 г. Карабоаз) е крайдунавска низина в Северна България, Средната Дунавска равнина, област Плевен. На територията ѝ попадат землищата на селата Дъбован, Загражден, Брест, Гиген, Байкал, град Гулянци и частично на селата Долни Вит, Милковица и Сомовит.

Низината се простира между река Дунав на север, приустиевите части на реките Искър на запад и Вит на изток и Дунавската равнина на юг. Дължината на низината от запад на изток е 25 km и ширина до 6 – 8 km Площта ѝ е 222 km² и се явява втората по големина крайдунавска низина в България след Побрежието.

По-голямата част – 222 km² представлява заливна речна тераса, разположена на 2 – 7 м над нивото на Дунав. Запълнена е с речни наноси с дебелина от 15 до 30 м. Има високи подпочвени води. Най-ниските части от низината са остатък от бивши речни канали, които в миналото са били заблатени – Гигенски блата, Видра (13 000 дка), Десна (3000 дка) и Краище (9200 дка). След 1930 г. започва постепенно пресушаване на всички блата в низината, което завършва през 1970-те години. Преди осушаването им Чернополската низина се е отличавала с много богато биоразнообразие. Гнездили са десетки видове блатни птици (чапли, ибиси, дъждосвирци, патици, рибарки, жерави, лопатарки и др.) и са се срещали разнообразни водни растения. Цялата повърхност на блатото Видра е била покрита с бели водни лилии.

По-високите участъци представляват дълги иниски ридчета (т.н. гредове) от песъчливи наноси. Незаливната част от низината е остатък от ниски речни тераси с височина 7 – 20 м на реката. Край Дунав и реките Искър и Вит са изградени водозащитни диги.

Климатът е умерено-континентален със среден годишен валеж от 500 – 550 мм, недостатъчен за земеделските култури. Почвите са алувиално-ливадни, блатно-ливадни и черноземни, голяма част от които са добре усвоени селскостопански. Отглеждат се основно зърнени култури (царевица, захарно цвекло, слънчоглед, пшеница), цвекло и зеленчуци. Голяма част от помпените станции не работят и се появяват много пустеещи земи поради увеличаването на песъчливите и засолени терени. Цялата низина е включена в програма „Натура 2000“.

В северната част на низината, на брега на Дунав са разположени селата Дъбован и Загражден, а по южната ѝ периферия селата Брест, Гиген, Байкал, Долни Вит, Милковица, Сомовит и град Гулянци.

В най-западната част на низината, северозападно от село Гиген се намират развалините от римския град Улпия Ескус.

По южната, по-висока част на низината на протежение от 35,2 км от село Байкал до село Сомовит преминава участък от второкласен път № 11 от Държавната пътна мрежа Видин – Лом – Оряхово – Никопол.

Топографска карта

Лист от карта K-35-1. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-2. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-14. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 541.