Адриен Манглард
| Адриен Манглард Adrien Manglard | |
| френски художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Франция |
| Стил | пейзажна живопис |
| Направление | маринизъм |
| Адриен Манглард в Общомедия | |
Адриен Манглард (на френски: Adrien Manglard) е френски художник маринист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 10 март 1695 г. (или 1685 г.) в град Лион, Кралство Франция, първороден син на Едмонд (наричан Ейме) Манглард и Катрин Роза дю Перие (или Дюперие), сключили брак 21 май 1683 г. в базиликата „Свети Мартин д'Еней“. Кръстен е в църквата „Свети Винсент“ на 12 март същата година.[1] Баща му също е художник и е роден в Париж. Майка му е дъщеря на продавач на книги. И двамата му родители са без бащи. Семейство Адриен има още две деца.
Семейството претърпява икономическите последици от глада, причинен от изключително студеното време на Малкия ледников период, което довежда до „седемте болни години“ в Шотландия и забележително студения Голям мраз от 1709 г. във Франция, като последващият глад води до 600 000 смъртни случая до края на 1710 г. във Франция.[2][3] През 1707 г. двамата братя на Манглар, Пиер и Даниел, са оставени в Лионската благотворителна болница, сиропиталище в Лион, където са приети като délaissés (изоставени).[4][5]
След като учи при Адриаен ван дер Кабел в Лион, Манглард се премества от там в Авиньон или Марсилия, където учи при художника от Картузи, Йозеф Габриел Имберт (1666 – 1749).[5][6][7] През 1715 г. Манглард се премества в Рим като турист. Той не е под закрилата на Френската академия, която го приема за пълноправен член през 1736 г.[8][9] През 1722 г. той вероятно вече се радва на известна степен на слава в Рим.[10] Манглард започва да се радва на покровителството на забележителни комисари поне от средата на 1720-те. През 1720-те започва да работи за Савойското херцогство, на което изпраща две картини през 1726 г.[11] Талантът на Манглард като морски художник позволява кариерата му бързо да напредва: сред престижните клиенти са Виктор Амадей II, херцог на Савойя и крал на Пиемонт, който купува две съвпадащи парчета от него през 1726 г. и Филип, херцог на Парма. Само Филип поръчва на Манглард над 140 картини за украса на дворците му.[7][12] Манглард се радва и на покровителството на най-важните римски фамилии, включително Колона, Орсини, Рондани, Роспильози и Киджи. За Киджи прави стенопис на две стаи на „Piano Nobile“ на Палацо Киджи, днес официална резиденция на министър-председателя на Италия.[13][14] В Рим Манглард учи с Бернардино Ферджиони, преди бързо да се издигне до славата на пейзажист.[15][7] Манглард се фокусира върху това, което ще се превърне в неговото поле на опит в Рим, а именно морските изгледи. Прави изследвания на кораби, турци и дори камили.[16][7] Манглард често изобразява пристанища и пристани в пейзажните си картини. Фигури като маври и камили отразяват екзотиката на големите италиански пристанища.[17]
Манглард е обучен от холандски пейзажист от „Златния век“ (Кабел), който сам е пътувал до Италия. Там неговият стил е повлиян от местното училище в Болонезе. По този начин Манглард влиза в контакт първо с холандския стил на пейзажна живопис от „Златния век“, с известно италианско влияние на Кабел, за да се премести в самата Италия в ранните си двадесет години и да бъде повлиян от известните римски художници от периода включително художниците от кръга на скулптора Пиер Легрос,[7] като Себастиано Конка и Каспар ван Вител.[16] Морските картини на Манглард съчетават „идеализираните, класически пейзажи на Клод Лорен с острия реализъм на северните модели“.[15]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Морско пристанище, Музей на историята на изкуството, Виена -
Марин, Музей на изящните изкуства, Лион -
Средиземноморско пристанище, Дворец музей Крал Йоан III, Варшава -
Краят на бурята, Музей за изкуство и археология на Перигор, Периге -
Устие с пристанище, Музей на изящните изкуства, Будапеща -
Морско пристанище, Музеят Фог, Кеймбридж, Масачузетс -
Крайбрежен пейзаж с рибари, частна колекция, неизвестно местоположение -
Ембаркадеро, Кръгът на Адриен Манглард, Музей на изящните изкуства, Валенсия -
Средиземно пристанище, частна колекция, неизвестно местоположение
.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Michel 1981, с. 827.
- ↑ Monahan, W. Gregory (1993). Year of Sorrows: The great famine of 1709 in Lyon. Columbus: Ohio State University Press, pp. 125 – 153, ISBN 978-0-8142-0608-9.
- ↑ ((French)) Lachiver, Marcel (1991). Les Années De Misère: La famine au temps du Grand Roi, 1680 – 1720. Paris: Fayard, pp. 361, 381 – 382, ISBN 978-2-213-02799-9.
- ↑ Maddalo 1982, с. 15.
- ↑ а б Maddalo 1982, с. 31.
- ↑ G.Dargent 1979.
- ↑ а б в г д Manglard, Adrien // Oxford Art Online. Посетен на 9 October 2020.
- ↑ Maddalo 1982, с. 16.
- ↑ Adrien Manglard // Netherlands Institute for Art History. Посетен на 9 October 2020.
- ↑ Maddalo 1982, с. 34.
- ↑ Maddalo 1982, с. 39.
- ↑ Manglard, Adrien // Web Gallery of Art. Посетен на 9 October 2020.
- ↑ Италианска република. La Sala dei Paesaggi Boscosi e la Sala delle „Marine“ // Италианска република. Посетен на 9 October 2020.
- ↑ Maddalo 1982, с. 13.
- ↑ а б Southern Mediterranean Seascape with Boats and Figures at Sunset // Sotheby's. Посетен на 9 October 2020.
- ↑ а б Michel 1981, с. 834.
- ↑ Michel 1981, с. 835.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Michel, Olivier. Adrien Manglard, peintre et collectionneur (1695 – 1760). Mélanges de l'École française de Rome, 1981.
- Maddalo, Silvia. Adrien Manglard (1695 – 1760). Multigrafica; University of Virginia, 1982.
- A. Negro. Manglard, Locatelli e altri. Quadri Rospigliosi riemersi dalle vendite del 1931 e del 1932. Rome, 2000.
- A. Rostand. Adrien Manglard et la peinture de marines au XVIIIe siècle. Gazette des Beaux-Arts, 1943. с. 263 – 272.
- The Dictionary of Art, vol. 20. New York, Grove, 1996. ISBN 1-884446-00-0. с. 270.
- La pittura di paesaggio in Italia: il Settecento. Milan, Mondadori Electa, 2005. с. 247 – 250.
- Allgemeines Künstlerlexikon: die bildenden Künstler aller Zeiten und Völker. München, Saur, 1992. с. 29.
- A checklist of painters c1200-1976 represented in the Witt Library, Courtauld Institute of Art, London. London, Mansell, 1978. ISBN 0-7201-0718-0. с. 188.
- Bénézit, Emmanuel. Dictionnaire critique et documentaire des peintres, sculpteurs, dessinateurs et graveurs de tous les temps et de tous les pays. Gründ, 1976. с. 139 – 140.
- Dessins français du XVIIIe siècle: amis et contemporains de P.-J. Mariette. Paris, Musée du Louvre, 1967.
- Gerson, Horst. Ausbreitung und Nachwirkung der holländischen Malerei des 17. Jahrhunderts. Amsterdam, B.M. Israel, 1983. ISBN 90-6078-086-8. с. 117 – 170.
- Allgemeines Lexikon der bildenden Künstler: von der Antike bis zur Gegenwart. Leipzig, Seemann, 1950. с. 14.
- Mandrella, David. Von Callot bis Greuze: französische Zeichnungen des 17. und 18. Jahrhunderts. G + H, 2005. ISBN 978-3-931768-78-2. с. 144.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adrien Manglard в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
