Александър Куртович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Куртович
османски придворен лекар
Роден
1842 г.
Починал
1917 г. (75 г.)
Семейство
БащаПавел Чалъков

Доктор Александър Павлов Куртович или Зойрос паша (1841, Бейрут - 1917, Истанбул) е османски придворен лекар и учен от гръцко-български произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1841 година в Бейрут в семейството на пловдивския възрожденец Павел х. Вълков (Куртович) Чалъков и православната сирийка[1] Катибе, дъщеря на свещеник. Внук е на Вълко Куртович Чалъков, първи братовчед на д-р Александър Вълкович и д-р Георги Вълкович[2].

Родителите му се разделят и той остава да живее с майка си. Учи в гръцко училище, следва философия и медицина в Пиза, завършва Военното медициско училище в Цариград. През 1861 г. – след Хатихумаюна, е сред най-младите съучредители[3], а по-късно и председател на Елинистическото филологическо дружество в Константинопол, което е сред водещите и най-активните гръцки културни дружества от XIX и началото на XX век[4].

През 1865 година става главен инспектор на общественото здраве в Османската империя. Д-р Александрос Зойрос паша е лекар на султан Абдул Азис, както и на наследниците му Мурад V и Абдул Хамид II. През 1886 г. е изпратен от османското правителство на обучение в лабораторията на Луи Пастьор в Париж. Завърнал се в Цариград, оглавява новооткрития през 1893 г. Османски бактереологичен институт. Има големи заслуги в изолирането на противобясната ваксина, подготвя редица специалисти в областта на бактериологията, участва в медицински конгреси заедно с проф. Аристидис бей, включително в Рим през 1911 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалов, Румен. Българо-гръцки преплитания // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 187-188.
  2. dianakolarova.blogspot.bg
  3. Méropi Anastassiadou, Les Grecs d'Istanbul au XIXe siècle, стр. 319
  4. THE LIBRARY OF THE GREEK PHILOLOGICAL SOCIETY OF CONSTANTINOPLE

Допълнително четиво[редактиране | редактиране на кода]