Александър Филипов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Филипов.

Александър Филипов
български революционер
Роден
1881 г.

Александър Якимов Филипов е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Ахъчелебийско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филипов е роден в 1881 година в българската столица София. Влиза във ВМОРО и изпълнява терористични задачи. В 1901 година Михаил Герджиков го изпраща като войвода в Беломорска Тракия и обикаля Гюмюрджинско, Ксантийско и Даръдеренско. През юни 1902 година Филипов се натъква случайно на турска войска край село Каршилъ и е заловен, изпратен в Пашмакли, а после в Кърджали. Макар при изтезанията да не признава нищо и да не издава никакви имена, у него са намери комитетски книжа, вследствие на което избухва Даръдеренската афера.[1] Двамата със свещеник Ангел Инджов са осъдени на 15 години затвор и са изпратени на заточение в Паяс кале, Мала Азия. Амнистирани са през септември 1904 година и Филипов се установява да живее в Оряхово.[2][3][4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Инженерно-техническата част и Нестроевата рота на 9 велешка дружина. Носител е на бронзов медал.[5]

През Първата световна война е подофицер в 53-ти пехотен полк. Награден е с войнишки кръст „За храброст“, IІ ст.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 76.
  2. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 149 – 152.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 174.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 485.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 100, л. 152-153