Алфа Центавър

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алфа Центавър, или Алфа Кентавър (α Cen / α Centauri) е най-ярката кратна звезда в южното съзвездие Центавър, и е четвърта по яркост на небосвода с видима звездна величина −0,01. Тя е с твърде голяма южна деклинация, за да се вижда от географските ширини на България.

Състои се от 3 звезди. Алфа Центавър A е жълта звезда от спектрален клас G2, като Слънцето (т.е. има подобни на Слънцето цвят и температура). Алфа Центавър B е оранжева звезда от спектрален клас K1. Алфа Центавър C (Проксима) е червено джудже със спектрален клас M5. Двата ярки компонента, Alpha Centauri A и B са компоненти на двойна звезда. Те обикалят една около друга за 80 години, като отстоят на 23 АЕ една от друга. Алфа Центавър С (Проксима) е най-близката до звезда, на 4,3±0,1 св.г.. Поради това е чест предмет на спекулации относно бъдещи дестинации за космически пътешествия, най-вече в сферата на научната фантастика.

[редактиране] Имена

Тя носи името Ригел Центавър, получено от арабското Ал Риджл ал Кентаурус, означаващо „кракът на кентавъра“, но по-често се използва байеровото ѝ обозначение Алфа Центавър (на български "Центавър" е наложеното име на съзвездието, което е производно от латинското му изписване - Centaurus, "кентавър"). Друго алтернативно име е Толиман от иврит. Понякога я наричат и Бунгула, вероятно от латинската дума унгула, означаваща „копито“. Тя и Бета Центавър (която се проектира близо но α Cen на небосвода, но всъщност отстои на много светлинни години от нея), са „стрелките“ към Южния кръст.

Алфа Центавър A е позната също като HD 128620, HR 5459, CP-60°5483, GCTP 3309.00A и LHS 50. Алфа Центавър B е позната и като HD 128621, HR 5460, GCTP 3309.00B и LHS 51.