Анита Брукнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анита Брукнър
Anita Brookner
Родена16 юли 1928 г.
Починала10 март 2016 г. (87 г.)
Професияписател, изкуствовед
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1971 – 2011
Жанрдрама, документалистика
Известни творби„Хотелът край езерото”
НаградиКомандор на Ордена на Британската империя

Повлияна от
Уебсайт

Анита Брукнър (на английски: Anita Brookner) е английска изкуствоведка, университетска преподавателка, преводачка и писателка на произведения в жанра социална драма и документалистика.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анита Брукнър е родена на 16 юли 1928 г. в предградието Херн Хил, Лондон, Англия. Единствено дете е в семейството на Нюсън Брукнер, еврейски имигрант от Пьотърков Трибуналски в Полша, и Мод Шиска, певица, чийто дядо е емигрирал от Варшава, и е основал тютюнева фабрика, в която съпругът ѝ работи след като пристига във Великобритания на 18 години. Тя има самотно детство, въпреки че родителите ѝ, светски евреи, приемат в къщата си за еврейски бежанци, бягащи от нацистите през 30-те години на миналия век и Втората световна война.[3][4][6]

Учи в частното девическо училище „Джеймс Алън“. През 1949 г. получава бакалавърска степен по история на изкуството и френски език от Кралския колеж на Лондонския университет. През 1950 г. получава стипендия на френското правителство и специализира във висшата школа Екол дю Лувър и прекарва три години в Париж. През 1953 г. получава докторска степен по история на изкуството от Институтът за изкуство „Курто“ на Лондонския университет въз основа на своята дисертация за френския жанров художник Жан-Батист Грьоз.[1][3][5][6]

В периода 1959 – 1964 г. е гост-лектор в университета в Рединг. През 1964 г. става преподавател в Института по изкуство „Курто“, където работи до пенсионирането си през 1988 г. като първоначално е специалист по френското изкуство от 18-ти век, а по-късно разширява опита си към романтиците. В периода 1967 – 1968 г. става първата жена, която става професор по изящни изкуства в Кеймбриджкия университет.[1] Публикува също статии в списание ArtReview в края на 50-те и началото на 60-те години на XX век. Снимките, които са направени от нея, се съхраняват в Библиотеката за изкуство и архитектура „Конуей“ в Института „Кортълд“.[5]

Първият ѝ роман „Старт в живота“ е публикуван през 1981 г. и в следващите години публикува приблизително по един на година.[5] Романите ѝ, които са характерни с изящния си стил, включват теми за емоционална загуба и трудности, свързани с вписването в обществото, и интелектуални жени от средната класа, които страдат от изолация и разочарования в любовта. Много от нейните героини са деца на европейски имигранти във Великобритания, като някои от тях са от еврейски произход.[3]

През 1954 г. е издаден романът ѝ „Хотелът край езерото“. Той представя историята на 39-годишната Едит Хоуп, кротка и неомъжена писателка, която пише любовни романи под псевдоним. Животът ѝ започва да наподобява сюжетите на собствените ѝ романи, след като има катастрофална любовна афера, и тя бяга в Швейцария, където тихият лукс на хотела трябва да я възстанови. Но самият хотел се оказва пълен с любовни жертви и изгнаници, а тя се обвързва интимно без да подозира последствията. Романът получава най-престижната награда на Англия – „Букър“ и ѝ създава международна известност.[1][2][3] Телевизионна версия на романа е направена през 1986 г.[6]

През 1990 г., след пенсионирането си, е удостоена с отличието Командор на Ордена на Британската империя.[3][4]

Анита Брукнър умира на 10 март 2016 г. в Кенсингтън и Челси, Лондон.[2][3][6][7]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • A Start in Life (1981) – издаден и като The Debut[1][2][3][4][5]
  • Providence (1982)
  • Look At Me (1983)
  • Hotel Du Lac (1984) – награда „Букър
    Хотелът край езерото, изд.: ОФ, София (1987), прев. Анни Петкова-Недева
  • Family and Friends (1985)
  • A Misalliance (1986)
  • A Friend From England (1987)
  • Latecomers (1988)
  • Lewis Percy (1989)
  • Brief Lives (1990)
  • A Closed Eye (1991)
  • Fraud (1992)
  • A Family Romance (1993) – издаден и като Dolly
  • A Private View (1994)
  • Incidents in the Rue Laugier (1995)
  • Altered States (1996)
  • Visitors (1997)
  • Falling Slowly (1998)
  • Undue Influence (1999)
  • The Bay of Angels (2001)
  • The Next Big Thing (2002) – издаден и като Making Things Better
  • The Rules of Engagement (2003)
  • Leaving Home (2005)
  • Strangers (2009)
  • At the Hairdresser’s (2011) – новела

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960 Utrillo – от Валдемар Георг
  • 1962 The Fauves – от Жан-Пол Креспел
  • 1963 Gauguin – от Максимилиен Готие

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1986 Hôtel du Lac : Screen Two – тв сериал, 1 епизод

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anita Brookner в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​