Антизападни настроения
Антизападни настроения или антиатлантизъм[1] се отнася до широка опозиция или враждебност към хората, културата, или политиките на Западния свят. В много от съвременните случаи на Съединените щати и Обединеното кралство са предмет на обсъждане или враждебност. Антизападните настроения се среща в много страни, дори от самия Запад особено в европейските страни. Антизападни настроения има също и в мюсюлманския свят, за някои от които войните в Ирак, войната в Персийския залив, и войната в Афганистан се гледа като на водените от САЩ Западните кампании, които приличат на средновековните християнски кръстоносни походи срещу мюсюлманите. Друг фактор е продължаващата подкрепа от някои западни правителства специално Съединените щати за Израел.
Антизападни настроения в България[редактиране | редактиране на кода]
В България Антизападните настроения съществуват още преди 1944 година. След като БКП идва на власт те се засилват значително. След разпадането на комунизма в България Антизападните настроения за кратък период ги няма, но след като се създава БНС-НД Антизападните настроения продължава да ги има в България. Партия Възраждане, която след изборите през ноември 2021 година влиза в парламента, също проявява черти на антизападна партия.
Антизападни настроения в Китай[редактиране | редактиране на кода]
Антизападните настроения в Китай се увеличава от началото на 1990, особено сред китайските младежи. Забележителни инциденти, които са довели до значително антизападни реакции са през 1999 г. когато НАТО бомбардира китайското посолство в Белград[2]. Въпреки наличните проучвания на общественото мнение показват, че китайците държат като цяло благоприятни възгледи към Съединените щати, остава подозрението върху мотивите на Запада към Китай произтича до голяма степен от исторически опит и по-специално на „век на унижение“. Тези подозрения са се увеличили с „патриотичното възпитание на кампанията“ на комунистическата партия.
Антизападни настроения в Русия[редактиране | редактиране на кода]
Освен от предишните напрежения на Студената война, Русия често е имала незначителни отношенията със Запада, особено под ръководството на Владимир Путин. Въпреки това, най-силните антизападни настроения лежат върху крайно десни руски националисти като партията „Велика Русия“ която се ръководи от Андрей Савелиев и партията „Руско национално единство“.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ АРИН, Олег. Евразийският геополитически капан // Списание „Геополитика“. 2006-06-01. Посетен на 2021-11-17. (на български)
- ↑ СЕГА. Войната за Косово така и не завърши // 23 март 2000.
- ↑ Уличната война на руския „хитлерюгенд“ // 19 април 2008.