Аркона (бронепалубен крайцер, 1902)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Аркона“
SMS Arcona
Бронепалубният крайцер „Аркона“ в Райхсарине 1929 г.
ФлагГерманска империя (1933 – 1945) Германия
Клас и типБронепалубен крайцер от типа „Газеле“
ПроизводителAG Weser в Бремен, Германска империя
Служба
Заложен1901 г.
Спуснат на вода22 октомври 1902 г.
Влиза в строй12 май 1903 г.
Потънал3 май 1945 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост2706 t (нормална);
3180 t (пълна)
Дължина105,0 m
Дължина по водолинията
104,4 m
Ширина12,4 m
Газене4,99 m
Броняна палубата: 25 mm
(по скосовете до 50 mm);
щитове оръдия: 50 mm;
на бойната рубка: 80 mm
Задвижване2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение;
9 водотръбни котли „военноморски“ тип
Мощност8000 к.с. (5,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост21,5 възела
(39,8 km/h)
Далечина на
плаване		4400 морски мили на ход 12 възела;
Запас гориво: 700 t въглища
Екипаж270 души
Кръстен в чест на:нос Аркона
Въоръжение
Артилерия10×1 105 mm (SK L/40);
1×1 105 mm (SK C/32)
(след модернизацията)
Зенитна артилерияСлед модернизацията:
4×1 105 mm (SK C/33);
2×1 37 mm (SK C/30);
2×1 20 mm
Торпедно
въоръжение		2×1 450 mm ТА

Аркона (на немски: SMS Arcona[~ 1]) – немски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, деветия поред кораб от серията крайцери на типа „Газеле“, построени за Имперския германски флот. Април 1901 г. е заложен на стапелите на корабостроителницата „AG Weser“ в Бремен, спуснат на вода през октомври 1902 г., през май 1903 г. влиза в състава на Хохзеефлоте (Флота на откритото море). Въоръжен е с батарея от десет 105 mm оръдия и два 450 mm торпедни апарата. Развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). „Аркона“ служи в състава на три германски флота. През 1900-те служи в страната и чужбина. По време на Първата световна война е кораб на бреговата отбрана, а след това е спомагателен кораб за подводниците в Атлантика. След войната за кратко служи в състава на Райхсмарине след това е използван за спомагателни цели. След създаването на Кригсмарине през 1935 г. е преобразуван в плаваща зенитна батарея. До края на войната защитава немски пристанища и е потопен от екипажа си дни преди края на Втората световна война. Останките на кораба са разкомплектовани за метал в периода 1948 – 1949 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Бронепалубни крайцери тип „Газеле“

„Аркона“ е заложен по договор „H“[~ 2], корпусът е заложен в „AG Weser“ в Бремен 1901 г. Спуснат на вода на 22 октомври 1902 г., след което започват довършителните работи. На 12 май 1903 влиза в състава на флота на откритото море[1]. Получава името си в чест на името на нос Аркона на германския остров Рюген. Корабът е 105 m дълъг, 12,2 m широк, с газене от 4,11 m, водоизместимост 3180 t при пълно бойно натоварване[2]. Двигателната установка се състои от две „Компаунд“ трицилиндрови парни машини производство на AG Weser. Тя развива мощност от 8 хиляди к.с. (6 kW). Корабът развива скорост от 21,5 възела (39,8 km/h). Парата за машините се образува в десет водотръбни котли „военноморски“ тип. Крайцерът може да носи 700 тона въглища, което осигурява далечина на плаване 3560 морски мили (6610 km) на скорост в 10 възела (19 km/h). Екипажът се състои от 14 офицера и 256 матроса[1].

Въоръжението на крайцера са десет 105 mm скорострелни оръдия система SK L/40[~ 3] на единични лафети. Две оръдия са в редица на носа, шест по бордовете, по три на всеки борд и две в редица на кърмата. Общият боекомплект е 1000 изстрела, по 100 на оръдие. Оръдията са с прицелна далечина на стрелбата 12 200 m. Също така корабът е въоръжен с два 450 mm подводни торпедни апарати с общ запас от пет торпеда.[3]. Корабът е защитен от бронирана палуба дебела от 20 до 25 mm. Дебелината на стените на рубката е 80 mm, оръдията са защитени с тънки щитове с 50 mm дебелина[4].

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

След влизането в състава на флота „Аркона“ е приписан към разузнавателните сили[5]. През 1905 г. е зачислена към дивизия на крайцери, заедно с еднотипния кораб „Фрауенлоб“ и крайцерите „Хамбург“ и „Фридрих Карл“. От 1907 г. служи в чужбина за три години. През 1909 г. крейсира до крайбрежието на САЩ, посещава Хонолулу. Там, на 10 декември, помага на британския търговски кораб „Celtic Chief“ заседнал на риф до Хонолулу. След като свалят товара от кораба, „Аркона“ го изтегля от рифа.

През 1910 г. се връща в Германия и продължава службата си във флота. През 1911 – 12 г. преминава модернизация в имперската корабостроителница във Вилхелмсхафен. От кораба са свалени две 105 mm оръдия. На палубата са поставени два 500 mm торпедни апарата, предвиден е склад за 200 мини. При връщането си на служба в 1913 г. корабът е отстранен от фронтова служба и се използва като опитен кораб за минна война. През 1914 г. на кораба върнати двете свалени през 1912 г. оръдия. След началото на Първата световна война, през август 1914 г., „Аркона“ служи като кораб на бреговата отбрана. По-късно е базиран в устието на река Емс, където координира радиовръзката с подводниците, атакуващи британските търговски съдове.

След войната Германия, съгласно Версайския договор, трябва да обезвреди всички мини в Северно море[~ 4]. В периода 1919 – 20 г. „Аркона“ се използва като плаваща база за минни тралчици, осъществяващи разминирането. След това през 1921 г. влиза в състава на новоорганизираната Райхсмарине и служи до 1923 г., докато не е отстранен от служба. На 15 януари 1930 г. е изключен от списъците на флота и служи като плаваща казарма, първоначално във Вилхелмсхафен, след 1936 г. в Свинемюнд (след създаването на Кригсмарине) и в Кил след 1938 г., където остава до началото на Втората световна война.

През май 1940 г. в хода на Втората световна война е преобразуван на зенитна батарея[6] в Свинемюнд, където и се базира първоначално. Въоръжението му в тази роля е едно 105 mm оръдие система SK C/32, четири 105 mm оръдия система SK C/33, две 37 mm оръдия система SK C/30 и четири 20 mm оръдия[7]. След това е преместен във Вилхелмсхафен, където е приписана към 233-та противовъздушна група, а после в Брунсбютел. На 3 май 1945 г. екипажът на „Аркона“ потопява кораба, за да избегне пленяването му[5]. Въпреки това, на 7 май след германската капитулация силите на британския кралски флот установяват контрол над базата в Брунсбютел и пленяват военните кораби там, в числото на които попадат „Аркона“, четири подводници и сериозно повредения разрушител Z31. Германските екипажи под надзора на британците свалят боезапаса и демонтират въоръжението на корабите[8]. Впоследствие „Аркона“, в периода 1948 – 49 г., е разкомплектован за скрап[5].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
  2. ↑ Германските кораби при началото на тяхното строителство получават временни имена. За новите кораби се избират букви. Тези кораби, които трябва да заменят стари или загубени кораби получават приставката „Ерзац“ пред името на заменяемия кораб.
  3. ↑ Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/40 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/40 означава, че дължината на оръдието съставлява 40 негови калибра (105 × 40).
  4. ↑ Виж чл.193 от част 5-та на договора „Военноморски договорености“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Gröner, pp. 99 – 101
  2. ↑ Gröner 1990, с. 100.
  3. ↑ Gröner, p. 101
  4. ↑ Gröner, p. 99
  5. ↑ а б в Gröner, p. 102
  6. ↑ Gröner, p. 102
  7. ↑ Gardiner & Chesneau, p. 222
  8. ↑ Madsen, p. 59

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Courtney, W. L. . Т. LXXVII. London, Chapman and Hall, Ltd., 1905.
  • Gardiner, Robert; Chesneau, Roger. Conway's All the World's Fighting Ships, 1922 – 1946. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1980. ISBN 0870219138.
  • Grant, Robert McQueen. U-boat Hunters: Code Breakers, Divers and the Defeat of the U-boats, 1914 – 1918. Penzance, Periscope Publishing, 2003. ISBN 1904381154.
  • Gröner, Erich. German Warships: 1815 – 1945. Annapolis, MD, Naval Institute Press, 1990. ISBN 0-87021-790-9.
  • Madsen, Chris. The Royal Navy and German Naval Disarmament, 1942 – 1947. London, Frank Cass, 1998. ISBN 0714643734.
  • Thrum, Thos. G. . Т. 36. Honolulu, Thos. G. Thrum, 1909.
  • Hans H. Hildebrand/Albert Röhr/Hans-Otto Steinmetz: Die deutschen Kriegsschiffe: Biographien – ein Spiegel der Marinegeschichte von 1815 bis zur Gegenwart, Koehlers Verlagsgesellschaft, Herford

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Arcona (1902) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

с курсив са показани недостроените
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аркона_(бронепалубен_крайцер,_1902)&oldid=11964845“.