Михаил Бакунин
|
||||||||
Михаил Александрович Бакунин (на руски: Михаи́л Алекса́ндрович Баку́нин) е руски революционер, теоретик на анархизма, един от идеолозите на народничеството. Основоположник на анархосиндикализма.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е през 1814 г. в аристократично семейство. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, след което учи философия, превежда на руски Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а впоследствие - за Франция и Швейцария.
Участник в революциите (1848) в Западна Европа; предаден от австрийските власти на руското правителство (1851) и затворен в Петропавловската крепост. През 1857 е изпратен на каторга в Сибир; избягва през Япония и САЩ в Лондон (1861); сътрудничи на А. И. Херцен. Създава в Женева (1868) Алианс на социалистическата демокрация. Член на I интернационал (1864); изключен през 1872 за разколническа дейност. Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция и диктатурата на пролетариата, против одържавяването. Критикува „държавния социализъм“, предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.
Автор е на „Държавност и анархия“.
[редактиране] Издания
- Михаил Бакунин. Държавност и анархия. С., Изток-Запад, 2011.
[редактиране] Изследвания
- Ермаков, В. Д. Анархизм в истории России. От истоков к современности. Библиографический словарь-справочник. СПб., Соларт, 2007.
