Буенос Айрес еПри 2017

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Буенос Айрес еПри 2017
Карта на пистата
Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит
Дължина писта2,480 km
Обиколки37
Състезание91,76 km
Дата18 февруари 2017
ВремеСухо, слънчево, 29,5°
Победител
Пилот
– време
Себастиен Буеми
Рено е.Дамс
45:45.623
Полпозишън
Пилот
– време
Лукас ди Граси
АБТ Шефлер Ауди Спорт
1:09.404
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Феликс Розенквист
Махиндра Рейсинг
1:09.467 (31)

Буенос Айрес еПри 2017, официално име ФИА Формула Е Буенос Айрес еПри 2017, е третото еПри на Буенос Айрес, трети кръг от сезон 2016/17 и общо 24-ти старт в историята на Формула Е. Провежда се на 18 февруари 2017 г. на пистата Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит на улиците на Буенос Айрес, Аржентина. Състезанието печели тръгналият от трета позиция Себастиен Буеми пред Жан-Ерик Верн и Лукас ди Граси. Така Буеми се превръща в първия пилот в историята на Формула Е с три поредни победи.

Преди състезателния ден[редактиране | редактиране на кода]

Очаква се този старт да бъде последното еПри, провеждано на пистата Пуерто Мадеро Стрийт Сиркуит заради плануваните ремонтни и строителни дейности в района Пуерто Мадеро,[1] но впоследствие изтичащият договор за еПри на Буенос Айрес не е подновен.

Свободни тренировки, квалификация, наказания и FanBoost[редактиране | редактиране на кода]

Най-бързо време в първата свободна тренировка дава Хосе Мария Лопес (1:09.431) пред Жан-Ерик Верн и Мич Евънс, а във втората - Сам Бърд (1:08.792) пред Феликс Розенквист и Лукас ди Граси.[2] Първата тренировка е прекъсната след като Антонио Феликс да Коща разбива болида си в предпазната стена, а малко ѝ вторият болид на да Коща изгасва на пистата и тя е прекратена преждевременно.[3] Втората свободна тренировка съко е прекъсната, след като болтът, придържащ предната лява гума на Лоик Дювал пада, гумата се откача и те, заедно с болида на Дювал трябва да бъдат отстранени от трасето.[4]

По време на квалификацията за място най-бързо време записва Верн (1:08.751) пред Буеми (1:09.018) и ди Граси (1:09.084); петицата, участваща в Супер Пол сесията допълват Оливър Търви и Нелсиньо Пикет.[2] Квалификацията е прекъсната след катастрофа на Лопес. Лопес, Кингхуа и Енгел не успяват да запишат времена по-бързи от 110% от времето на най-бързия пилот, но получават разрешение да стартират, тъй като са достатъчно бързи в тренировките, като местата им на стартовата решетка са определени на базата на най-бързите им обиколки във втората свободна тренировка. В Супер Пол сесията ди Граси дава най-доброто време (1:09.404) пред Верн (1:09.598), Буеми (1:09:825), Търви (1:10:075) и Пикет (1:11.274).[2]

Себастиен Буеми, ди Граси и Даниел Абт печелят гласуването за FanBoost.[5]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Състезанието се провежда при сухо, слънчево време и температура от около 29,5°.[2] На пистата присъстват около 21000 зрители.[6]

На старта първите няколко пилоти запазват позициите си, като до края на първата обиколка Розенквист успява да спечели две места, а Евънс губи три позиции. По-назад в колоната, Адам Керъл не може да потегли и по протежение на цялото трасе са показани жълти флагове, но малко преди останалатие пилоти да го доближат и изпреварят с обиколка, успява да рестартира болида си и да тръгне.[7] В третата обиколка ди Граси губи позиции последователно от Верн и Буеми. Малко по-късно Бърд получава повреда в задното окачване и се озовава на последно място, като сменя болида си и опитва поне да запише най-бърза обиколка, но това не му се отдава.[8] С напредване на състезанието Буеми увеличава преднината си пред Верн на над пет секунди.

Болидът на Маро Енгел има проблеми със задвижващата система и въпреки че той успява да го рестартира и да потегли отново, му е показан черен флаг с оранжев кръг, което означава, че трябва да спре в бокса, за да бъдат отстранени проблемите. Ди Граси се бори с поведението на болида си на пистата и след като стартира първи, в 12-ата обиколка вече е едва пети. В 18-ата обиколка започват планираните спирания в бокса за смяна на болидите, като първи това правят Търви, Евънс и Дювал. След като всички пилоти минават през бокса, Буеми продължава да води колоната пред Верн, Прост, ди Граси (който изпреварва Пикет при смяната на болидите), Пикет, Търви, Евънс, Дювал, Жером Д'Амброзио и Абт. Розенквист, Ник Хайдфелд и Керъл са пилотите, които отлагат смяната на болидите до последно, като с тази стратегия имат за цел да разполагат с повече енергия в края на състезанието, но при Розенквист тя не сработва – проблеми с батерията и запалването на втория болид забавят шведа в бокса около една минута и той излиза на пистата едва 17-и.[9] Все пак Розенквист успява да се пробори за най-бързата обиколка (и рекорд на пистата) и съответно една точка за класирането.[9] Междувременно Евънс получава петсекундно наказание заради превишена скорост по време на жълтите флагове в началото на надпреварата.[8]

В 24-тата обиколка пилотска грешка на Прост позволява на ди Граси да си върне още една позиция. Състезателният ден за Махиндра Рейсинг е провален окончателно, когато Хайдфелд е наказан с преминаване през бокса, защото спирането му в бокса за смяна на болида му е с четири десети от секундата по-бързо от минимално допустимите 55 секунди.[9]

Буеми успява да превъзмогне проблемите със спирачките на втория си болид и финишира на първо място.[10] След него се нареждат Верн, ди Граси, Прост, Пикет, Дювал, Абт, Д'Амброзио, Търви и Лопес. След състезанието назрява напрежение в отбора на Фарадей Фючър Драгън Рейсинг, тъй като въпреки напътствията от бокса към Дювал и Д'Амброзио да не предприемат рискове до края на надпреварата, две обиколки преди края Дювал изпреварва съотборника си за шестата позиция и болидите им леко се удрят, като в крайна сметка Д'Амброзио завършва осми.[11]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Поз. Пилот Отбор Време Разлика Решетка
1 25 Жан-Ерик Верн Тачита 1:08.751 21
2 9 Себастиен Буеми Рено е.Дамс 1:09.018 +0.267 31
3 11 Лукас ди Граси АБТ Шефлер Ауди Спорт 1:09.084 +1.333 11
4 88 Оливър Търви НекстЕВ НИО 1:09.314 +0.563 41
5 3 Нелсиньо Пикет НекстЕВ НИО 1:09.383 +0.632 51
6 8 Никола Прост Рено е.Дамс 1:09.442 +0.691 6
7 20 Мич Евънс Панасоник Ягуар Рейсинг 1:09.505 +0.754 7
8 19 Феликс Розенквист Махиндра Рейсинг 1:09.681 +0.930 8
9 7 Жером Д'Амброзио Фарадей Фючър Драгън Рейсинг 1:09.697 +0.946 9
10 2 Сам Бърд DS Върджин Рейсинг 1:09.839 +1.088 10
11 4 Стефан Саразен Венчъри Формула Е 1:10.100 +1.349 11
12 23 Ник Хайдфелд Махиндра Рейсинг 1:10.152 +1.401 12
13 27 Робин Фрийнс Амлин Андрети 1:10.172 +1.421 13
14 6 Лоик Дювал Фарадей Фючър Драгън Рейсинг 1:10.257 +1.506 14
15 6 Адам Керъл Панасоник Ягуар Рейсинг 1:10.946 +2.195 15
16 66 Даниел Абт АБТ Шефлер Ауди Спорт 1:13.284 +4.533 16
17 28 Антонио Феликс да Коща Амлин Андрети 1:13.326 +4.575 17
18 37 Хосе Мария Лопес DS Върджин Рейсинг 1:16.760 +8.009 202
19 33 Ма Кингхуа Тачита 1:22.405 +13.654 192
20 5 Маро Енгел Венчъри Формула Е 1:44.239 +35.488 182
Източник:[2]

Бележки:

  • 1 – Мястото на стартовата решетка е определено чрез Супер Пол елиминации.
  • 2 – Лопес, Кингхуа и Енгел са с времена, по-бавни от 110% от времето на най-бързия пилот, но получават разрешение да стартират, тъй като са достатъчно бързи в тренировките, като местата им на стартовата решетка са определени на базата на най-бързите им обиколки във втората свободна тренировка.

Супер Пол[редактиране | редактиране на кода]

Поз. Пилот Отбор Време Разлика Решетка
1 11 Лукас ди Граси АБТ Шефлер Ауди Спорт 1:09.404 1
2 25 Жан-Ерик Верн Тачита 1:09.598 +0.194 2
3 9 Себастиен Буеми Рено е.Дамс 1:09:825 +0.421 3
4 88 Оливър Търви НекстЕВ НИО 1:10:075 +0.671 4
5 3 Нелсиньо Пикет НекстЕВ НИО 1:11.274 +1.870 5
Източник:[2]

Състезание[редактиране | редактиране на кода]

Поз. Пилот Отбор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 9 Себастиен Буеми Рено е.Дамс 37 45:45.623 Повишение 02 25
2 25 Жан-Ерик Верн Тачита 37 +2.996 = 00 18
3 11 Лукас ди Граси АБТ Шефлер Ауди Спорт 37 +6.921 Понижение 02 181
4 8 Никола Прост Рено е.Дамс 37 +8.065 Повишение 02 12
5 3 Нелсиньо Пикет НекстЕВ НИО 37 +9.770 = 00 10
6 6 Лоик Дювал Фарадей Фючър Драгън Рейсинг 37 +35.103 Повишение 08 8
7 66 Даниел Абт АБТ Шефлер Ауди Спорт 37 +35.801 Повишение 09 6
8 7 Жером Д'Амброзио Фарадей Фючър Драгън Рейсинг 37 +36.335 Повишение 01 4
9 88 Оливър Търви НекстЕВ НИО 37 +37.111 Понижение 05 2
10 37 Хосе Мария Лопес DS Върджин Рейсинг 37 +38.206 Повишение 08 1
11 28 Антонио Феликс да Коща Амлин Андрети 37 +43.740 Повишение 06
12 4 Стефан Саразен Венчъри Формула Е 37 +44.243 Понижение 01
13 20 Мич Евънс Панасоник Ягуар Рейсинг 37 +44.918 Понижение 06
14 27 Робин Фрийнс Амлин Андрети 37 +49.683 Понижение 01
15 23 Ник Хайдфелд Махиндра Рейсинг 37 +51.456 Понижение 03
16 33 Ма Кингхуа Тачита 36 +1 обиколка Повишение 03
17 47 Адам Керъл Панасоник Ягуар Рейсинг 36 +1 обиколка Понижение 02
18 19 Феликс Розенквист Махиндра Рейсинг 34 +3 обиколки Понижение 10 12
Отп 5 Маро Енгел Венчъри Формула Е 26 Електроника Повишение 01
Отп 2 Сам Бърд DS Върджин Рейсинг 20 Катастрофа Понижение 10
Източник:[2]

Балежки:

  • 1 – Три точки за първо място в квалификациите.
  • 2 – Две точки за най-бърза обиколка.

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Себастиен Буеми 75 =
2 Лукас ди Граси 46 =
3 Никола Прост 36 =
4 Жан-Ерик Верн 22 Повишение
5 Феликс Розенквист 20 Понижение
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1 Рено е.дамс 111 =
2 АБТ Шефлер Ауди Спорт 60 =
3 Махиндра Рейсинг 37 =
4 НекстЕВ НИО 25 Повишение
5 Тачита 22 Повишение

Източници[редактиране | редактиране на кода]