Бушер (остан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бушехър (остан))
Направо към: навигация, търсене


Остан Бушер
IranBushehr.png
Административен център Бушер
Брой шахрестани 10
Площ 22 743 км2
Население (2011)
- плътност
1 032 949 души
- 45 д/км2

Бушер (на персийски: بوشهر) е провинция в Иран с площ 22 743 km² и население 1 032 949 души (2011).[1] Намира се в юго-западната част на Иран, на брега на Персийския залив и граничи на север с провинциите Хузестан и Кохгилюе и Бойер Ахмед, а на изток с провинция Фарс. Административният център на провинцията е градът Бушер, който е втори по големина пристанищен град на Иран. Провинцията е известна преди всичко с първата иранска атомна електроцентрала, със свободната икономическа зона и големите газови залежи.

История[редактиране | edit source]

Територията на Бушер е заселена още от епохата на древен Елам. До Х век тя е заселена основно с араби и в превод от арабски се е нарича "Морски бряг". В началото на XVI век на крайбрежието се появяват първи европейски колонисти. През 1506 году португалски колонизатори основават тук своята крепост, но по-късно са принудени да напуснат Иран, победени от Шах Аббас I. Бушер придобива значение през XVIII век, по време на управлението на Надир-Шах, основателя на династията на Афшаридите. Градът Бушер се разраства през 1734 г. и се превръща в морска база, когато е избран като място за построяване на флота. По това време Бушер има добри търговски отношения с холандците, които продължават и след смъртта на Надир-Шах. По-късно те биват изместени от англичаните. По време на Каджарската династия страни като Британия, Норвегия, Русия, Италия, Франция, Германия и Османската империя поддържат в Бушер дипломатически и търговски представителства.

Икономика[редактиране | edit source]

Стратегическото географско място на провинцията, достъпът до морските пътища и големите залежи на нефт и газ са в основата на икономиката на Бушер. Тук са развити нефтопреработвателната, химическата, корабостроителната, рибодобивната, текстилната и хранителна промишленост. В града Бушер се намира голям пристанищен комплекс. На територията на провинцията има две Свободни икономически зони — в градовете Бушер и Асалуйе. Тук се намират и най-големите в света газови полета "Южен Парс". На остров Харк се намира нефтеният терминал, осигуряващ над 90% от експорта на петрол и петролните продукти.[2] Селското стопанство основно е концентрирано върху производството на фурми, цитрусови плодове и алое. На брега на Персийския залив е построена първата в Иран АЕЦ "Бушер".

Административно деление[редактиране | edit source]

Провинция Бушер

Провинцията Бушер е разделена административно на 10 шахрестана: Асалуйе, Бушер, Ганаве, Дайер, Дейлам, Дащи, Дащестан, Джам, Канган, Тангестан. Броят на по-малките административно-териториалните единици (бахши) е 24.

Население[редактиране | edit source]

Съгласно националното преброяване през 2011 г. населението на провинцията Бушер е 1 032 949 души, като над половината му (68.2%) живее в градовете.[1] В периода между 2006 г. и 2011 г. провинцията бележи 3.11% прираст на население, най-големият в сравнение с другите провинции на Иран. Основният език е персийски, но в някои райони (Асалуйе, Канган) се говори и на арабски.


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Статистически център на Иран. Национално преброяване 2011. // amar.org.ir. Посетен на 2013-02-19.
  2. Агентство за нефтогазова информация (рус)