Вишен
Тази статия е за бившето село в Сярско. За селото в Костурско вижте Вишени.
| Вишен Βίσανη | |
| — село — | |
  Вишен  Вишен  Вишен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Надм. височина | 230 m |
| Население | 17 души (1928 г.) |
Вѝшен или Вѝшени (на гръцки: Βίσανη, Висани) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Развалините на селото се намират на 9 километра северозападно от град Сяр в полите на планината Шарлия (Врондос), на два километра западно от Долно Метох. Източно от селото е манастирът „Света Богородица Вишенска“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от начално *Вишане от местното име *Вис. Името е широко разпространено в българската езикова територия.[2] Според Българския етимологичен речник също вероятно е от вис, височина + наставка -jan или от личното име Виша̀н. Сравними са старополските лични имена Wysze-mir, Wysze-słау, Wysz-ęta.[3]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
На изток от селото са развалините на късносредновековната Вишенска крепост. В гръцки източници името на селото се среща като Βίσεν, Βίσανη, Βίσενη, Βίσιανη, Βήσ(ι)ανη, Βύσ(ι)ανη, Βίστανη, Βίσσιεν, Βίστανη.[4]
През октомври 1338 година Теодора Кантакузина (1332 - 1381) дъщеря на император Йоан V и пета съпруга на султан Орхан дарява на манастира Кутлумуш манастира „Света Богородица Елеуса“, както и други имоти, като лозя на различни места, наречени Вишани (της Βήσσιανις), Кори (της Κόρης), Пигадин (του Πηγαδιού) и Нивища (των Νηβίστων). Това е първото историческо споменаване на Вишен, което очевидно е съществувало и по-рано, като най-вероятно е създадено през XIII век, без да се изключва да е съществувало и преди средновизантийския период.[4]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава като Vīsen в османско преброяване от 1454/1455 година с население от 170 жители. Той също така споменава в 1641 година по повод смъртта на 15-годишно момиче, „погребано там в Вишани“ (ετάφη εκεί εις την Βήσανη).[4]
В края на XIX век Вишен е чисто българско село в Сярска каза на Османската империя Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вишен (Vichène) има 30 домакинства с 92 жители българи.[5]
През 1881-1889 година има 92 жители.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Вишен, на СЗ от Сяр, чифлик, който принадлежи на Зеки бея чифлик; 1 час разстояние. Пътят е равен; почва умерена. Преди стотина години това село било доста голямо. Има две църкви, подобрата е „Св. Димитър“. Къщи 30, със 120 жители българе. В църквата се чете гръцки.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вишен живеят 200 българи християни.[7]
Селото е чисто екзархистко. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Vicheni) има 80 българи екзархисти.[8]
В 1910 година селото има 80 жители[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е освободено от българската армия, но в 1913 по време на Междусъюзническата война Вишен остава в Гърция.
При преброяването от 1912 - 1915 година има 30 жители.[4]
Селото е запуснато след 1916 година по време на Първата световна война.[9]
На мястото на селото в 1972 година е изграден Вишенският манастир „Света Богородица“.[9]
В 1968 година местността е прекръстена от Вишани (Βήσανη) на Халасмата (Χαλάσματα).[10]
В 1984 година е построена църквата „Свети Димитър“, на мястото на едноименен по-стар храм.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Вишен
Атанас Вишенли, деец на Сярската българска община[11]
- Починали във Вишен
- Тодор Тилков (? – 1879), български духовник
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 91.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 157.
- ↑ а б в г д е ж Οχύρωση Βύσσιανης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 3 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 840.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ а б Ιερά Μονή Παναγίας Βύσσιανης Σερρών // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 25 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Салгънджиев, Стефан. Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, Пловдив, 1906, стр. 64.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
