Голямо Белово
| Голямо Белово | |
 Изглед от възвишенията над с. Голямо Белово | |
  Голямо Белово  Голямо Белово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 415 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Землище | — [2] |
| Надм. височина | 411 m |
| Пощ. код | 4473 |
| Тел. код | 03581 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 15802 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Белово Стойко Стефанов (Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия, БСП за България; 2023) |
| Кметство – кмет | Голямо Белово Ели Илчева (БСП) |
| Голямо Белово в Общомедия | |
Голямо Белово е село в Южна България. То се намира в община Белово, област Пазарджик.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.
Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Kогато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната Античност и Средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 декара на връх Свети Спас. През 813 г., по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.
От селото произхожда известната „Беловска хроника“, свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.
До 1966 година името на селото е Голямо Бельово.[3] Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение. В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич. Голямо Бельово е освободено от османско владичество на 14 януари 1878 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Една от забележителностите на селото е Алабашката поляна. На нея е запазен паметник. Тя е посещавана от Иван Вазов и Алеко Константинов. Друго интересно място са руините от старинния град Левке в края на селото. В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.
Църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово е най-старата църква в Пазарджишка област – на 200 години. Построена през периода 1806 – 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът – изработен от майстори от Банско-разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров (баща на Захари Зограф).
Беловската базилика е една от най-добре запазените раннохристиянски църкви в България. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна, във Византийски архитектурен стил. В XVII век по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население от Велинградските села, църквата е разрушена от турците. В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църква св. Богородица, която се посещава редовно от християните от съседните села.
Всяка година на 15 август (Лятната Богородица) се прави събор и се раздава курбан за здраве.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от османска власт. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Възстановка от 14 януари 2012 г.
- Друг празник е Бабинден на 8 януари. Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.
Родени в Голямо Белово[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Илчев (1879 – ?), български офицер, полковник;
- Димитър Котев (1902 – 1983) – политик от БКП;
- Евстатий Пелагонийски (1832 – 1888), български духовник, управляващ Нишавска и Одринска епархия;
- Михаил Радулов (1852 – 1917) – свещеник и революционер.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Радио и телевизия в Голямо Белово Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
- Празника на 14 януари в снимки ТУКи ТУК
- Страница на с. Голямо Белово във Facebook
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Голямо Белово е разположено в землището на град Белово
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
| ||||||||