Голямо Белово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голямо Белово
Municipality office in Golyamo Belovo.JPG
Сградата на кметството в Голямо Белово
България
Red pog.png
Голямо Белово
Област Пазарджик
Red pog.png
Голямо Белово
Общи данни
Население 492 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 484 (НСИ)
Землище [1]
Надм. височина 408 m
Пощ. код 4473
Тел. код 03581
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 15802
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Белово
Костадин Варев
(Гергьовден)
Кметство
   - кмет
Голямо Белово
Росица Данкова
(НДСВ, ОДС, БНД, ...)

Голямо Белово е село в Южна България. То се намира в община Белово, Област Пазарджик.

География[редактиране | edit source]

Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.

Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.

История[редактиране | edit source]

Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Kогато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското робство, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 дек. на връх „Свети Спас“. През 813 г. по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.

От селото произхожда известната "Беловска хроника" свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.

До 1966 година името на селото е Голямо Бельово.[2] Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение. В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич. Голямо Бельово е освободено от османско робство на 14 януари 1878 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Една от забележителностите на селото е Алабашката поляна. На нея е запазен паметник. Тя е посещавана от Иван Вазов и Алеко Константинов. Друго интересно място са руините от старинния град Левке в края на селото. В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.

Църква Св. Георги

Църква св. Георги в с.Голямо Белово Най-старата църква в Пазарджишка област - „Свети Георги“ на 200 години Построена през периода 1806 — 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът — изработен от майстори от Банско — Разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров /баща на Захари Зограф/.

Беловската Базилика Една от най-добре запазените ранно-християнски църкви в България. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна, във Византийски архитектурен стил. В XVII век, по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население от Велинградските села, църквата е разрушена от турците. В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църква св.Богородица, която се посещава редовно от християните от съседните села. Всяка година на 15 август (лятната богородица) се прави събор и се раздава курбан за здраве.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от турско робство. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Възстановка от 14.01.2012г.
  • Друг празник е Бабинден на 8 януари. Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.

Родени в Голямо Белово[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Голямо Белово е разположено в землището на град Белово
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.