Горно Барбарево
Тази статия е за едното пробищипско село. За другото вижте Долно Барбарево. За струмишкото вижте Барбарево.
| Горно Барбарево Горно Барбарево | |
| — село — | |
 | |
  Горно Барбарево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Географска област | Плавица |
| Надм. височина | 627 m |
| Население | 37 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Горно Барбарево в Общомедия | |
Горно Барбарево (на македонска литературна норма: Горно Барбарево) село в община Пробищип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Барбарево се намира в крайния югозападен край на долината на Злетовската река, на границите между Пробищипската, Кратовската и Светиниколската община, в южното подножие на еруптивната планинска верига Плавица — Манговица (Църни връх). Селото е разположено на силно ерозирал терен край изворите на река Белошица, на 650 метра надморска височина. В близост е Сакуличкият проход, през който в миналото е минавал кервански път, свързващ Велес с Кюстендил.
Горно Барбарево е разположено срещу Долно Барбарево в западните падини на рида Големо бърдо (770 метра). Землището му е 15,2 км2, като земеделската площ е 1378 хектара, от които 511 хектара са земеделски земи, 751 хектара пасища и 116 хектара гори.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото произлиза от гръцката дума варвари, от което се съди, че не е старо предславянско селище. Според преданията в средновековието Барбарево се намирало в местността Селище и жителите му били мадемджии (рудари) и работели в рудниците на седловината Джгури. Селото се премества след размирици, но населението продължава да се занимава с рударство.
В края на XIX век Барбарево е село в Кратовска каза на Османската империя с две големи махали – Шуке махала, или Големо Барбарево, разположено от лявата страна на Белошица, и Амбар махала, или Мало Барбарево, разположено на десния бряг на реката на около 1,5 километра разстояние.
В края на XIX век Горно Барбарево е село в Кратовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Барбарево (Горно и Долно) живеят 780 българи християни.[2]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барбарево (Горно и Долно) има 848 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Барбарево (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Сърбия, а по-късно в Югославия. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Големо и Мало Барбарево (Golemo, Malo Barbarevo) като български християнски села.[5] В 1948 година селото има 672 жители. След Втората световна война Шуке махала е обявена за село Горно Барбарево, а Амбар махала – за село Долно Барбарево.
Според преброяването от 2002 година Горно Барбарево има 37 жители – 20 мъже и 17 жени в 21 домакинства и 37 къщи.[1]
Църквата в селото е „Света Петка“.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Горно или Долно Барбарево
Ангел Трайчев (1887 – 1921), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО- Ванчо Барбаревски, войвода на ВМРО
- Трайчо Барбаревски, български хайдутин от XIX век[7]
- Цаню Барбаревски, войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130 – 131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 162.
| |||||||||||
