Злетово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Координати: 41.9886° с.ш. 22.2361° и.д.

Злетово
Deesis from Kučevište.jpg
Стенопис от „Въведение Богородично“.
Macedonia relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Злетово
Злетово на картата
на Република Македония
Данни
Регион: Източен
Община: Пробищип
Географска област: Осогово
Население: 2 477 (2002 г.)
Надморска височина: 553 м
Геогр. положение: 41° 59' 18" сев. ш.
22° 14' 9" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:

Злетово (на македонска литературна норма: Злетово) село в община Пробищип, Република Македония. Селото е известно с минното дело и се намира между градовете Щип и Кочани. Близо до Злетово се намира село Лесново и известният Лесновски манастир.

Съдържание

[редактиране] География

Землището на Злетово е 10,4 км2, от които земеделската площ е 915 хектара - 331 хектари обработваема земя, 491 хектара пасища и 143 хектара гори.[1]

[редактиране] История

Злетово е споменато за пръв път в 1019 година като част от Моровиздската епархия на Охридската архиепископия.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Злетово живеят 670 българи-християни, 230 турци и 20 цигани.[3]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия[4].

В началото на 20 век Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 776 българи екзархисти и 184 патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година в Злетово живеят 2 477 жители (1 262 мъже и 1 215 жени), които живеят в 733 домакинства.[1]

[редактиране] Личности

Родени в Злетово
  • България Георги Димитров (1893 - 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[6]
  • България Георги Леков (? - 1922), деец на ВМРО, заловен в сражение и застрелян от сръбските власти[7]
  • България Димитър Антонов (1879 - ?), капитан от Българската армия
  • България Милан Генов (1877 - 1928), фармацевт, жертва на сръбските власти във Вардарска Македония
  • България Славчо Абазов (? - 1928), кратовски войвода на ВМРО
  • Република Македония Стоян Тарапуза (1933 - ), писател от Република Македония
  • България Тасе Милосов (1872 - 1908), кратовски войвода на ВМОРО

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 175-176.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 130-131.
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
Населени места в община Пробищип
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици