Горска улулица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горска улулица
Tawny wiki edit1.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Птици
разред: Strigiformes Совоподобни
семейство: Strigidae Совови
род: Strix Улулици
вид: S. aluco Горска улулица
Научно наименование
Уикивидове Strix aluco
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Strix aluco dis.png

Горската улулица (Strix aluco) е птица от семейство Совови. Средно голяма по размер. Един от най-обикновените видове европейски сови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Сравнително едра сова. Дължината и е 37–46 см, а размахът на крилата 81–105 см. (дължината на крилото е 26—31 см.) Теглото и достига 385—800гр. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера — “уши”. Крилата са закръглени, а опашката е къса. [2] Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки. Женските са доста по-големи от мъжките, с 5% по-дълги и с 25% по-тежки.

Разпространение[редактиране | edit source]

Разпространена е на Британските острови, с изключение на Ирландия, в цяла Европа, от южните части на Скандинавия до Средиземно море, района на Атласките планини в Северна Африка, от Мала Азия до западен Иран, подпланинските области южно от Хималаите, северен Индокитай, източен Китай, Тайван и Корея.

В България е широко разпространена в цялата страна в равнинни и планински райони. Установена е до 1750 m н. в. Най-многобройна е в пояса 200 – 600 m н. в.[3]

Местообитание[редактиране | edit source]

Горската улулица е постоянна птица. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. В последните десетилетия все по-често загнездява и в населени места. През деня стои неподвижно по отворите на хралупи.

Подвидове[редактиране | edit source]

Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида.[4] Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:[5]

Горска улуица, най-вероятно представител на подвида S. a. sylvatica

Поведение[редактиране | edit source]

Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Гнездото си прави в хралупи на широколистни дървета, на височина 2—9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на врани, керкенез, обикновен мишелов, голям ястреб, кани. Териториална птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.[6]

Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа две съседни двойки могат да са на разстояние 300 — 400 m, докато в България периметъра е около 1 km.[3]

Хранене[редактиране | edit source]

Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. Погадките ѝ са сиви на цвят, дълги — 4—6 см и широки — 2—3 см.

Размножаване и развитие[редактиране | edit source]

Размножителният период започва през февруари или март. Тогава е активна и през деня. Лети между дърветата, пляска силно с крила, трака с човката си и издава силни крясъци.

Снася 4—5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след едни месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна — през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.

Природозащитен статус и опазване[редактиране | edit source]

Значение за човека[редактиране | edit source]

Смята се, че е полезна като регулатор на популациите на мишевидни гризачи и насекоми.[7]

В културата[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. Strix aluco. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 декември 2008.
  2. Симеонов (1988), с. 73
  3. а б Симеонов (1988), с. 74
  4. Voous, Karel H. (1988), стр. 209—219
  5. Strix aluco. World Owl Trust. Посетен на 30 декември 2008
  6. Симеонов (1988), с. 76
  7. Симеонов (1988), с. 78

Литература[редактиране | edit source]

  • Симеонов, Симеон. Совите — нашите тайнствени приятели. Изд. на БАН, София, 1988. стр. 73—78
  • Voous, Karel H.; Cameron, Ad (художник). Owls of the Northern Hemisphere. Collins, London, 1988. ISBN 0002194937, pp. 209—219