Гюро Нечев
| Върли Гюро | |
| български хайдутин | |
| Роден | Гюро Нечев
1827 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1912 г.[1]
Кочмаларе Царство България |
| Националност |  България |
| Псевдоним | Върли Гюро |
| Семейство | |
| Съпруга | Стана (Стояна) Начевска (Кунчева) и Стояна Димова |
| Деца | Мария, Начо, Тодор |
Гюро Нечев Нечевски с прозвище Върли Гюро е бележит български хайдутин от средата на 19-ти век.
Като много други и Гюро заради тежкия живот и нерадостното битие на раята решава да поведе борба и хваща гората. През 1850 г. воюва в Белоградчишкото въстание, като в боевете с турците се отличава с храбростта си. Една година по-късно се присъединява към хайдушката чета на Ильо войвода и води с нея битки из Рила, Пирин, Осогово, Малешевската планина и Огражден.[2]
В 1856 година продължава живота си по същият борбен начин, като взима участие в Димитракиевата буна. Следва „Италиански“ период в неговата революционна дейност, като четник в отрядите на Джузепе Гарибалди – през 1858, 1862 и 1866 години, където е доброволец.[2]
При тези свои странствания изучава и говори перфектно турски, сръбски, румънски и италиански език.[2]
През 1875 г. Върли Гюро се намира във Влашко, а на следващата 1876 г, минава Дунава с четата на Христо Ботев. Като петдесет годишен бива считан за стар, но въпреки това се сражава във всички битки наравно с по-младите и проявява геройство и храброст. Военният опит и дисциплината на хайдутина му позволяват да се спаси от гибел. След разгрома той се завръща и укрива в родното си село, където дочаква Освобождението.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Geni.com. Върли Гюро Начевски. Посетен на 20 април 2022
- ↑ а б в г Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 26 – 27.