Дед (музикант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дед
Рождено име Пер Ингве Олин
Роден 16 януари 1969 г.
Стокхолм, Швеция
Починал 8 април 1991 г. (на 22 г.)
Осло, Норвегия
Стил Блек метъл, дет метъл
Инструменти вокали
Активни години 1986–1991
Свързани изпълнители Mayhem, Morbid

Пер Ингве Олин (на шведски: Per Yngve Ohlin), по-късно известен като Dead, е роден в Швеция, където като тийнейджър участва във формирането на групата Morbid. Изборът на името явно е негов принос. Както ще се разбере впоследствие, името не е случайно. То е тясно свързано с възприятието на Dead за света и за другите.

Биография[редактиране | edit source]

Биографията му е доста неясна, дори членовете на Mayhem не знаят почти нищо за миналото му и за това какъв човек е. Той бил твърде резервиран и единственото, с което ги провокирал, бил необяснимият му и невъздържан интерес към смъртта и всичко свързано с тази тема. Този интерес, както и садистичните му наклонности, довеждат до кореспонденцията с Oystein Aerseth или още Euronymous, до дискусията върху перфектното шоу на сцена, което да срине нормите за нормалното и до пристигането на Dead в Норвегия за пробни репетиции с Mayhem.

Записите с новия вокал потръгват, той започва да пише и текстовете за групата и изгражда нов и завършен облик на Mayhem. Неговата идея е да пресъздаде натрапчивите си представи за злото и перверзиите, да накара хората да почувстват отвращението и откровението, която ни обзема пред лицето на смъртта и пред многобройните проявления на тъмната страна у човека. На сцената той е извънредно краен и брутален, като неколкократно си причинява порезни рани с нож и парчета от счупена бутилка. Веднъж на концерт в Харпсбург, Норвегия, 1990 г. той се порязва толкова зле, че след шоуто го откарват в спешна помощ поради загуба на кръв. Dead съчетава напълно вярванията си със страстта към музиката, той прави с непоклатима вяра всичко необходимо за тъмния имидж на музиката, създадена от групата. Като например да заравя дрехите си, докато изгният и се напълнят с паразити. Според него това му помагало по-осезаемо да почувства разложението и смъртта. Понякога той гладувал със седмици, което водело до язви и рани и до видимо анорексичния му вид.

Euronymous споменава за неговия фанатизъм по отношение на музиката. Самият Dead твърди, че за него не може да съществува друг жанр, освен блек и дет метъла, т.е. цялостното въплъщение на убийственото зло и мрак. По думите на Euronymous той хвърлял всичките си усилия да създава музика за хора с подобни на неговите разбирания и след като открил, че повечето са позьори и че болшинството от блек метъл сцената тъне в комерсиализъм, не му е останало нищо, за което да живее. Това едва ли е напълно вярно. Друг от членовете на групата, Necrobutcher, споменава, че той наистина е бил крайно искрен и неподправен във вярата си, но също така и че Euronymous се е държал предизвикателно с него, като от самото начало му е казвал, че не го харесват и ще направи по-добре да се самоубие. Също така много пъти двамата се сдърпвали, дори при една от кавгите Dead посегнал на Euronymous с нож.

Dead е бил много краен. Той държал само онези, които наистина споделят вижданията му, да присъстват на концертите и всеки път разреждал тълпата с извратените си изяви. Тъй като не искал да споделя шоуто с позьори, екстремизмът се оказал успешен начин да рафинира публиката на Mayhem. Най-честите атрибути за тази цел били свинските глави, ножовете и собствената му кръв, с които обсипвал феновете. Всички тези прийоми намерили приложение за пръв път при Mayhem, а не при Morbid. Макар че още в Morbid част от идеите на Dead намират изява - Ulf (Uffo) Cederlund от Morbid споделя как Dead предлага идеята за ковчег на един от концертите и дори седи в него още преди шоуто.

Че Dead е обсебен от мисълта за смъртта няма съмнение. Той води с малкото си познати разговори надълго и нашироко по темата и не може да се каже, че смъртта му е неочаквана за тях. Интересът му към тази тема съществува още от детството. Той споделя, че тогава е имал инцидент и преживяване, което е разкъсало завесата към смъртта. Оттогава той търси пътя към другия необясним свят, който е видял. Опитва се да го открие сред света на хората чрез различни екстремни проявления. Убеден е, че пътят на неговото търсене неотменно е свързан с черните окултни науки и сатанизма и се стреми към края на живота през болка, извращения и садизъм. Не е тайна, че фанелката, с която е умрял носи надпис: "I Love Transylvania". В едно от интервютата се говори за неговата страст към кръвта и там той споменава за желанието си да умре, за да отиде в Трансилвания. По същия повод е създаден и текста на "Funeral Fog", който разкрива мистериите на Трансилвания, видени през погледа на Dead.

Той гледа на себе си като на нечовек, за когото престоят на този свят е сън и който се стреми с всички сили към другия свят, онзи на вечността. виж текст. Той многократно споменава, че постоянно чувства студ и сякаш кръвта му замръзва във вените и е мъртъв. Накрая идва и естественият резултат от тези търсения - Dead е мъртъв, след като се самоубива в къщата за репетиции на групата. Той прекарва дълго време съвсем сам, отдаден на депресивните си състояния, докато един ден Euronymous не го намира заключен и определено мъртъв. След като си прерязва вените с кухненски нож, Dead се прострелва в главата с оръжието на Euronymous, пълно с амунициите, подарени на Dead като коледен подарък от Варг Викернес. Виждайки какво е станало, Euronymous не губи самообладание, а прави всичко възможно да се сдобие със снимки в близък план, преди да извика полицията. Най-известната от тях може да се види на обложката на "Dawn of the Blackhearts"[[1]]. Другите са унищожени по-късно, след смъртта на Euronimous. Така приключва животът на Dead, с посмъртната бележка в характерния му стил, изпълнен с черен хумор, която гласи: "Excuse all the blood. Let the party begin."

Външни препратки[редактиране | edit source]