Сатанизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Inverted Pentagram.svg

Форми на Сатанизма

Сатанизъм на Ла Вей | Луциферианизъм | Религиозен сатанизъм | Сетианизъм

Организации

Първа сатанистка църква | Мизантропски луцифериански орден | Църква на Сатаната | Първа църква на Сатаната | Орден на Марс | Орден на Деветте ангели | Орден на Пътя на лявата ръка | Храм на Сет

Символи и фигури

Бафомет | Антон Ла Вей | Карла Ла Вей | Бланш Бартън | Пеги Надрамиа | Луцифер | Сатана

Асоциирани концепции

Път на лявата ръка | Морално мнозинство | Ревизионизъм на пентагона | Суитеизъм | Оцеляване на годните | Обективизъм

Книги и публикации

Сатанинска Библия | Сатанински ритуали |

Черният пламък | Църква на Сатаната
В популярната култура

Алегории на сатанизма | Артисти сатанисти | Злоупотреба със сатанински ритуали


Сатанизмът може да бъде религиозно[1], полурелигиозно[1] или философско[2] движение. Терминът се употребява от не-сатанистите за група от хора, които боготворят висша сила, наречена „Сатана“, и вярват в превъзходството на злото над доброто. Въпреки това последователите на Църквата на Сатаната, най-известната и организирана сатанистка група, отхвърлят тази разпространена асоциация, като подчертават, че не вярват в съществуването на съществото Сатана, а използват неговото име единствено като символ на материалистични и индивидуалистични ценности. Последователите на различни форми на сатанизма признават Сатаната или като архетип[3], изначална сила[3], нещо съществуващо и/или като аспект на човешката природа[4]. Макар и свързан със Сатана, име, традиционно асоциирано със злото и изкушението, сатанизмът е название, използвано и от някои духовни движения, следващи Пътя на лявата ръка в противовес на Пътя на дясната ръка. Привържениците на Пътя на лявата ръка вярват в духовното обогатяване чрез самоусъвършенстване, както и че са отговорни преди всичко пред себе си. За сметка на това привържениците на Пътя на дясната ръка вярват в духовно усъвършенстване посредством коренна промяна чрез унищожаване на досегашното у личността или чрез подчинение на дадена по-висша сила. Последователите на църквата на Ла Вей в действителност не боготворят Сатана или някое друго божество, нито следват принципите на злото. Този аспект от вярванията им често е обект на неразбиране поради наличието на теистични сатанисти, които почитат Сатаната като истинно свръхестествено създание.

Съществуват различни Сатанински църкви. Най-известната и призната от законите на САЩ като религиозна структура[5] е основаната от Антон Шандор Ла Вей през 1966 г. Църква на Сатаната. Някои сатанисти не се причисляват към нито една сатанинска църква и се обявяват против всякакво обединение, основано на сатанинска философия.

Произход и история на сатанизма[редактиране | edit source]

Има един период, през който много думи и представи проникват у евреите от Вавилон. Това проникване на думи е известно като суперстрат.

"STN"-(שטן, Син-Тет-Нун) на древноеврейски означава "противник, поставящ препятствия", на арамейски също има "STN"שִׂטְנָא, което означава "обвинител, враг, противник". Ако се прибави само една гласна в края на שטן от "противник" се получава "ангел" на древноеврейски. Като се вземе предвид, че и халдейският е от групата на семитските езици, в халдейския има дума "STN" и тя е ненавист. Евреите заемат тази дума от халдейците.

Според небезизвестния Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) тази дума също означава “Ненавист” и носи белега на халдейската или вавилонската религия (халдейска религия и вавилонска религия са понятия, които в науката се възприемат като еднозначни).

Сатанизмът се появява като отказ от вавилонската религия, а по-късно еволюира до отказ от всякаква религия, което важи към днешна дата за множество сатанисти. Сатанизмът има нещо общо с гръцкото учение атеизъм, доколкото и той не признава никакви висши сили, стоящи над човека. Но има и много разлики с него.

Според халдейците, откъдето е заимствана от евреите думата "сатана", такъв "паднал ангел" изобщо никога не е имало. Думата е означавала конкретно състояние на духа - ненавист. И е свързана с учение, подобно на гръцкото атеизъм , което е отказвало да признава организираните религии, насаждани от жреците и изобщо всички висши сили и то под предлог, че са му ненавистни и с това си е навлякло неприятности. Например евреите, които тогава били поробени от халдейците, си кръстили цял ангел с името на това учение (който ангел според евреите не е падал никога и никъде и който не влиза в противоречия с Бога), за да го обозначат като носещо неприятности. А християнските богослови, доразвили тази представа, кръщавайки я с римското Луцифер=Светоносец и така префасонизирания Сатаната-Луцифер просто ей тъй, без никакъв обоснован на Библията текст, го "изхвърлили" от Рая. В Библията няма текст, където Сатаната да е наричан Луцифер.

И действително всеки желаещ може за себе си да обори мита за Падналия зъл ангел - в християнската Библия няма описан момент как Луцифер-Сатаната, заедно с други последвали го ангели, вдига бунт срещу Бог поради своето високомерие и същия Бог го изхвърля от Рая, заедно със симпатизиращите му ангели в Ада. Според Библията Сатаната никога не е бил гонен от Рая. Пак според нея - той никога не е спирал нито за миг да бъде БОЖИЯ ЛЮБИМЕЦ, използван от Бог, за да твори нещастие. Името “Луцифер”, с което по-късно започва да бъде назоваван Сатаната, както и изхвърлянето на въпросната личност от Рая, заради опит чрез бунт да заеме мястото на Бога са продукт на една фалшификация на превод на Библията на латински.

Според същия Габриил Антуан Пажес, фалшификацията е дело на Йероним (331 – 420), който е преводач на Библията на латински език (Вулгата). Йероним е проповядвал религиозен фанатизъм и крайна нетърпимост към всичко нехристиянско. Той, възползвайки се от факта, че Исай сравнява вавилонския цар Навуходоносор, поробителят на евреите, със Зорницата (планетата Венера, наричана Хелел – Заря от евреите и Луцифер – Светоносец от римляните) си позволил да изложи на латински началото на ст.12, гл.14 на пророчеството на Исая така: “Quomodo cecidasti de coelo, Lucifer, qui mane oriebaris” (“Как падна от небето, Луцифере, ти, който ставаше в зори”). Същото в българския превод на Библията звучи така: “Как си паднал от небето, ти, Денице, сине на зората”. Точно този момент някои християни неуместно обявяват за изгонване на Сатаната от Рая , твърдейки: “Падането на Луцифер е отбелязано в Библията! За това говори сам Исай!”. Оригиналният текст обаче е предсказание не за изхвърления от Рая Сатана, а за вавилонския цар Навуходоносор, че Бог ще срине царството му: “… Ти ще подемеш победната песен срещу вавилонския цар и ще кажеш как изчезна мъчителят, пресече се тиранията! Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите. Как падна от небето, Денице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите!” – този текст е доста орязан и в българския вариант на Библията. Не може да се твърди, че Исай говори за изхвърлянето на Луцифер-Сатаната от Рая. Става дума за Навуходоносор и само за него. И тъй като в Библията никъде не пише, че Луцифер-Сатаната някога се е опълчвал на Бога поради прекомерна гордост и желание да седи на трона му и е бил изхвърлен поради това в Ада, то следва да се приеме, че няма нищо такова, особено пък в Стария завет.

Основи на сатанизма[редактиране | edit source]

Опирайки се на факта, че "сатана" е дума с халдейски произход, означаваща "ненавист", сатанизмът рязко се отграничава от авраамическите религии в редица отношения от философски характер. Сатанизмът като философия силно набляга върху индивидуализма и върху ненавистта към авраамическите религии, поради тяхната организираност и философското им направление (това да не се бърка с ненавист към хората, които ги изповядват). Сатанизмът в своя първоначален вид не е религия , а е философия и няма нищо общо с християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанизмът в началото, а и до ден днешен за някои сатанисти, е индивидуалистичен мироглед. Неслучайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма, независимо към форма на сатанизъм е избрал за себе си.

Съвместното съжителство на сатанизма с юдеизъм, християнство и мюсюлманство води до появата на разклонения в първоначалния вид на философската система на сатанизма - появяват се всякакви форми на сатанизъм, като например дяволопоклонничество, шейтанизъм, атеистичен сатанизъм, езически сатанизъм, сатанархия, вараксизъм, сатанизъм на Ла Вей, луциферианство.

Възгледи на сатанистите[редактиране | edit source]

Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, което образува единно светоусещане - сатанизъм. И тъй като тези форми на сатанизъм, които бяха изброени по-горе, не съществуват в някакво непреодолимо противоречие помежду си и схващат критиката като градивна и полезна за себе си (това важи най-вече за вараксизма и за атеистичния сатанизъм), то може да се говори относително общо за сатанизма.

Общо за много сатанисти е следното:

1. Признава се за недостойно преклонението пред висши сили и изобщо признаването на съществуването на каквито и да било висши сили. На почит са атеизмът и науката.

2. Не се използват понятия като "добро" и "зло", тъй като това са едни субективни и доста емоционално украсени понятия, които не могат да опишат правилно света.

3. Приема се масово, че в сатанизма няма правила и няма догми, задължителни за спазване. Това произтича от факта, че сатанизмът е индивидуалистически мироглед.

4. Във връзка с взаимоотношенията с хората - прието е отношение на принципа "каквото повикало, такова се обадило".

5. Безпричинно не се дава прошка и не се получава прошка.

6. Приета е идеята, че сатанистите не следва да се организират по никакъв начин (било в църкви или подобно), тъй като това е мироглед на Личността.

7. Сатанистите не приемат масовите религии, масовата култура и тълпите във всичките им измерения. Затова и те не се стремят да бъдат мнозинство в света.

8. Сатанинският мироглед не включва в себе си стремеж към някаква точно определена велика цел, която да даде конкретен начин на живот. Поради това всеки сатанист сам си определя своите цели и начините , по които ще ги постигне.

9. Сатанизмът е път на неограничавано от нищо себеразвитие.

Имидж на сатанистите[редактиране | edit source]

Повечето сатанисти имат склонност към мрачния имидж, което идва от възгледа, че не живеят в свят, преливащ от любов и справедливост. Други, знаейки, че всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като подготовка за края. Също така и от чисто символистична гледна точка всичко неизвестно се крие някъде там в тъмното и мрака. В сатанизма има силно подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви истини. Все пак трябва да се има предвид и че не всички сатанисти имат склонност към поддържане на мрачен имидж.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Bill Ellis. Raising the Devil: Satanism, New Religions, and the Media. University Press of Kentucky, 2000
    Miller, Timothy. "Satanism." Microsoft® Student 2007 [DVD]. Microsoft ® Encarta ® 2007. © 1993-2006 Microsoft Corporation. All rights reserved.
  2. Anton LaVey. The Satanic Bible. Avon Books, 1969
  3. а б Марк Робъртс. Нов езотеричен речник. С. 1997. Речникът описва култа към Сатана, който се явява про-образ на антипода на Бог, а самият култ — антитеза на християнското богопочитание. Вж. още Satanism. Encyclopædia Britannica. From Encyclopædia Britannica 2006 Ultimate Reference Suite DVD.
  4. Вж. Дуализъм.
  5. Michael Aquino. Church of Satan. 2002 (PDF), стр. 167
  6. Екипът на satana.ucoz.com "Сатанизъм - начинът на живот". 15 март 2010