Направо към съдържанието

Европейска комисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ЕК)
Европейска комисия
European Commission
Информация
АбревиатураЕК
Основаване16 януари 1958 г.
Типинституции на Европейския съюз,[1] Изпълнителна власт
Юрисдикция Европейски съюз
СедалищеБрюксел и Люксембург
Служители23 000
Бюджет1,547 млрд. евро (2020 г.)
РъководителУрсула фон дер Лайен, председател
Подчинени органиЕвропейски парламент
Европейски съвет
Уебсайтec.europa.eu
Европейска комисия в Общомедия
Европейска комисия
Заседателната зала на Европейската комисия
Зала за пресконференции на Европейската комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[2]

Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 27[3] членове – по един от всяка държава членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава членка,[4] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[2] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[5] Понастоящем председател на Комисията е Урсула фон дер Лайен, която започва мандата си на 1 декември 2019 (Комисия „Фон дер Лайен“).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. Оттогава институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[6]

Структура

[редактиране | редактиране на кода]

Европейската комисия се състои от генерални дирекции (ГД), изпълнителни агенции и служби[7]

Генерални дирекции

[редактиране | редактиране на кода]
  • BUDG Бюджет
  • GROW Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП
  • TAXUD Данъчно облагане и митнически съюз
  • CLIMA Действия по климата
  • ECHO Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ
  • EUROSTAT Евростат – европейска статистика
  • ENER Енергетика
  • SANTE Здравеопазване и безопасност на храните
  • AGRI Земеделие и развитие на селските райони
  • ECFIN Икономически и финансови въпроси
  • DIGIT Информатика
  • COMM Комуникации
  • COMP Конкуренция
  • DEVCO Международно сътрудничество и развитие
  • HOME Миграция и вътрешни работи
  • MOVE Мобилност и транспорт
  • Морско дело и рибарство
  • RTD Научни изследвания и иновации
  • EAC Образование, младеж, спорт и култура
  • ENV Околна среда
  • NEAR Политика за съседство и преговори за разширяване
  • JUST Правосъдие и потребители
  • REGIO Регионална и селищна политика
  • JRC Съвместен изследователски център
  • CONNECT Съобщителни мрежи, съдържание и технологии
  • EMPL Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване
  • TRADE Търговия
  • FISMA Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари
  • HR – Човешки ресурси и сигурност
  • Писмени преводи
  • Устни преводи

Изпълнителни агенции

[редактиране | редактиране на кода]
  • INEA Изпълнителна агенция за иновации и мрежи
  • EASME Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия
  • REA Изпълнителна агенция за научни изследвания
  • EACEA Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура
  • CHAFEA Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните
  • ERC Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет

Служби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Библиотека и център за електронни ресурси
  • PMO - Управление и плащане по индивидуални права
  • SG - Генерален секретариат
  • Длъжностно лице за защита на данните
  • OLAF - Европейска служба за борба с измамите
  • EPSO - Европейска служба за подбор на персонал
  • EPSC - Европейски център за политическа стратегия
  • FPI - Инструменти в областта на външната политика
  • OIB - Инфраструктура и логистика в Брюксел
  • OIL - Инфраструктура и логистика в Люксембург
  • Служба Правна
  • Работна група за подготовката и провеждането на преговорите с Обединеното кралство по реда на член 50 от ДЕС
  • Служба за вътрешен одит
  • Служба за исторически архиви
  • Служба за подкрепа на структурните реформи
  • OP - Служба за публикации

Избор на ЕК

[редактиране | редактиране на кода]

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета.[2]

Комисия 2014 – 2019

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Комисия Юнкер

Съставът на Европейската комисия за периода 2014 – 2019 е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на 23 – 24 октомври.[8][9] Встъпването в длъжност на новата Комисия става на 1 ноември 2014, а петгодишният ѝ мандат изтича на 31 октомври 2019 г.[10][11]

Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение – на половете, на партиите и т.н.[12]

Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.[13][14]

Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета:

Наред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си[18]

Комисия 2019 – 2024

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Комисия „Фон дер Лайен“
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Комисията „Фон дер Лайен“ действа от 1 декември 2019 година. Неин председател е Урсула фон дер Лайен, а членове са 26 комисари (по един от всяка страна-членка на Европейския съюз, с изключение на Германия, чийто представител е Фон дер Лайен, и Великобритания, която не представя свой кандидат в подготовка за Брекзит).

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ unesdoc.unesco.org
  2. ↑ а б в г Europa.eu – Официалният портал на Европейския съюз – Европейска Комисия
  3. ↑ след 1 юли 2013, преди това са 27
  4. ↑ Без да е задължително да е неин гражданин
  5. ↑ С други думи: Депутатите не одобряват комисарите един по един. Те могат да дадат одобрението си за цялата Комисия или да я отхвърлят в този ѝ състав.
  6. ↑ Вместо на отделните Европейски общности.
  7. ↑ Ведомства и изпълнителни агенции // Посетен на 20 февруари 2019.
  8. ↑ EUROPEAN COUNCIL DECISION appointing the European Commission // European Council, 22 октомври 2014. Архивиран от оригинала на 2014-11-02. Посетен на 2 ноември 2014.
  9. ↑ European Council (23 and 24 October 2014) ‒ Conclusions // European Council, 24 октомври 2014. Посетен на 2 ноември 2014.
  10. ↑ The new European Commission – Parliament elects new European Commission // European Parliament, 23 октомври 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  11. ↑ Juncker Commission takes office // European Commission, 1 ноември 2014. Посетен на 1 ноември 2014.
  12. ↑ Vogel, Toby. Juncker’s careful balancing act // 11/9/14.
  13. ↑ Vice-presidents to lead teams of commissioners
  14. ↑ The new structure of the Juncker Commission
  15. ↑ Jobs, Growth and Investment // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  16. ↑ Digital Single Market // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  17. ↑ Energy Union // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)
  18. ↑ Commission Work Programme 2015. A new start // Посетен на 13 юни 2015. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Комисии на ЕОВС (1952 – 1967):

Моне | Майер | Фине | Малвестити | Дел Бо
Знаме на Европейския съюз

Комисии на ЕИО (1958 – 1967):

Халщайн I | Халщайн II

Комисии на Евратом (1958 – 1967):

Арманд | Хирш | Шатене
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Европейска_комисия&oldid=12147802“.