Европейско първенство по волейбол за мъже 1983

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Европейско първенство по волейбол за мъже 1983 
Домакин Германия
Дати17 септември25 септември
Отбори12
КонтинентЕвропа
МестаБерлин
Ерфурт
Зул (в 3 домакински града)
Шампион СССР (9-та титла)
Поредица срещи

13-о първенство на Европа по волейбол за мъже се провежда от 17 до 25 септември 1983 година в Германия. Шампион за 9-и път в своята история и за 7-и път поред става отборът на СССР. България се класира на трето място.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Германска демократична република ГДР – страна-организатор;
СССР, Полша, България, Чехословакия, Румъния – според достиженията на европейското от 1981 година;
Холандия, Италия, Гърция, Финландия, Франция, Унгария – от квалификации.

Система на провеждане[редактиране | редактиране на кода]

12-те отбора са разделени на три групи. 6 отбора (първите двама от всяка група) играят на финалния етап по системата всеки срещу всеки, отчитайки резултатите от срещите в предварителните групи. По същата система отборите класирали се на 3 и 4 място в предварителните групи разпределят местата от 7 до 12.

Предварителен етап[редактиране | редактиране на кода]

Група А (Ерфурт)[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор 1 2 3 4 М П З геймове Т
1 СССР 3:0 3:1 3:0 3 3 0 9:1 6
2 Чехословакия 0:3 3:0 3:2 3 2 1 6:5 5
3 Финландия 1:3 0:3 3:0 3 1 2 4:6 4
4 Холандия 0:3 2:3 0:3 3 0 3 2:9 3
17 септември: СССР – Холандия 3:0 (15:9, 15:13, 15:8); Чехословакия – Финландия 3:0 (15:12, 15:9, 15:11).
18 септември: Чехословакия – Холандия 3:2 (15:8, 15:8, 17:19, 15:17, 15:8); СССР – Финландия 3:1 (15:17, 15:7, 15:8, 15:11).
19 септември: Финландия – Холандия 3:0 (15:13, 15:10, 15:6); СССР – Чехословакия 3:0 (15:12, 15:7, 15:10).

Група В (Зул)[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор 1 2 3 4 М П З геймове Т
1 Полша 3:1 3:2 3:0 3 3 0 9:3 6
2 Италия 1:3 3:2 3:1 3 2 1 7:6 5
3 Румъния 2:3 2:3 3:2 3 1 2 7:8 4
4 Франция 0:3 1:3 2:3 3 0 3 3:9 3
17 септември: Полша – Франция 3:0; Италия – Румъния 3:2 (15:12, 15:11, 5:15, 12:15, 15:11).
18 септември: Румъния – Франция 3:2 (9:15, 15:13, 11:15, 15:11, 15:12); Полша – Италия 3:1 (15:13, 16:14, 2:15, 16:14).
19 септември: Италия – Франция 3:1 (14:16, 15:9, 15:7, 15:2); Полша – Румъния 3:2 (13:15, 15:11, 18:20, 15:10, 15:10).

Група С (Берлин)[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор 1 2 3 4 М П З геймове Т
1 България 3:0 3:1 3:0 3 3 0 9:1 6
2 Германска демократична република ГДР 0:3 3:0 3:1 3 2 1 6:4 5
3 Унгария 1:3 0:3 3:1 3 1 2 4:7 4
4 Гърция 0:3 1:3 1:3 3 0 3 2:9 3
17 септември: ГДР – Унгария 3:0 (15:6, 15:11, 15:9); България – Гърция 3:0 (16:14, 15:6, 15:8).
18 септември: България – Унгария 3:1 (15:6, 15:5, 8:15, 15:0); ГДР – Гърция 3:1 (15:11, 15:10, 8:15, 15:9).
19 септември: Унгария – Гърция 3:1 (15:10, 15:13, 15:17, 15:10); България – ГДР 3:0 (15:11, 15:3, 15:8).

Разпределение на местата от 7 до 12 (Зул)[редактиране | редактиране на кода]

С курсив са отделени резултатите от мачовете взети от предварителните групи

М Отбор 7 8 9 10 11 12 М П З геймове Т
7 Финландия 0:3 3:1 3:0 3:1 3:1 5 4 1 12:6 9
8 Румъния 3:0 0:3 3:1 3:2 3:2 5 4 1 12:8 9
9 Гърция 1:3 3:0 3:0 1:3 3:1 5 3 2 11:7 8
10 Холандия 0:3 1:3 0:3 3:0 3:0 5 2 3 7:9 7
11 Унгария 1:3 2:3 3:1 0:3 2:3 5 1 4 8:13 6
12 Франция 1:3 2:3 1:3 0:3 3:2 5 1 4 7:14 6
22 септември: Гърция – Румъния 3:0 (15:12, 15:10, 15:13); Холандия – Унгария 3:0 (15:9, 15:6, 15:3); Финландия – Франция 3:1 (15:10, 4:15, 15:6, 15:12).
23 септември: Румъния – Унгария 3:2 (15:13, 13:15, 15:11, 9:15, 15:11); Финландия – Гърция 3:1 (12:15, 15:8, 15:9, 15:8); Холандия – Франция 3:0 (15:12, 15:12, 15:2).
24 септември: Финландия – Унгария 3:1 (15:5, 14:16, 15:5, 15:7); Гърция – Франция 3:1 (15:11, 9:15, 15:11, 15:10); Румъния – Холандия 3:1 (15:13, 11:15, 15:7, 15:12).
25 септември: Франция – Унгария 3:2 (8:15, 15:12, 15:7, 10:15, 15:12); Гърция – Холандия 3:0 (15:7, 15:11, 15:11); Румъния – Финландия 3:0 (15:5, 15:11, 15:11).

Финален етап (Берлин)[редактиране | редактиране на кода]

С курсив са отделени резултатите от мачовете взети от предварителните групи

М Отбор 1 2 3 4 5 6 М П З геймове Т
1 СССР 3:1 3:0 3:1 3:0 3:0 5 5 0 15:2 10
2 Полша 1:3 3:2 3:1 3:0 3:1 5 4 1 13:7 9
3 България 0:3 2:3 2:3 3:0 3:0 5 2 3 10:9 7
4 Италия 1:3 1:3 3:2 3:2 2:3 5 2 3 10:13 7
5 Чехословакия 0:3 0:3 0:3 2:3 3:0 5 1 4 5:12 6
6 Германска демократична република ГДР 0:3 1:3 0:3 3:2 0:3 5 1 4 4:14 6
22 септември: Италия – Чехословакия 3:2 (11:15, 13:15, 17:15, 15:12, 15:12); Полша – ГДР 3:1 (15:11, 15:8, 10:15, 16:14); СССР – България 3:0 (15:7, 18:16, 15:12).
23 септември: Полша – България 3:2 (9:15, 6:15, 15:5, 15:8, 15:12); СССР – Италия 3:1 (10:15, 15:5, 15:13, 15:5); Чехословакия – ГДР 3:0 (15:13, 15:13, 15:6).
24 септември: СССР – ГДР 3:0 (15:5, 15:9, 15:11); Италия – България 3:2 (14:16, 15:12, 13:15, 15:6, 15:9); Полша – Чехословакия 3:0 (15:10, 15:9, 15:10).
25 септември: България – Чехословакия 3:0 (16:14, 15:3, 15:13); ГДР – Италия 3:2 (15:10, 6:15, 8:15, 16:14, 15:13); СССР – Полша 3:1 (15:3, 15:11, 11:15, 15:9).

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Крайно класиране[редактиране | редактиране на кода]

1. СССР 7. Финландия
2. Полша 8. Румъния
3. България 9. Гърция
4. Италия 10. Холандия
5. Чехословакия 11. Унгария
6. Германска демократична република ГДР 12. Франция

Призьори[редактиране | редактиране на кода]

СССР: Вячеслав Зайцев, Вильяр Лоор, Олег Молибога, Александр Савин, Павел Селиванов, Юрий Панченко, Александр Сапега, Владимир Шкурихин, Александр Сороколет, Альберт Дилленбург, Виктор Сидельников, Александр Белевич. Старши треньор – Вячеслав Платонов.

Полша: Януш Войдига, Томаш Вуйтович, Вацлав Голец, Войцех Джизга, Збигнев Зелински, Иренеуш Клос, Пьотр Кочан, Лех Ласко, Анджей Мартинюк, Влодзимеж Налязек, Яцек Рихлицки, Кшиштоф Стефанович. Треньор – Хуберт Вагнер.

България: Митко Тодоров, Петко Петков, Борислав Кьосев, Стоян Гунчев, Иван Николов, Стоян Соколов, Петьо Драгиев, Пламен Христов, Митко Натов, Асен Гълъбинов, Димитър Димитров, В.Миланов. Старши треньор — Васил Симов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]