Световно първенство по волейбол
Световното първенство по волейбол е волейболно състезание за мъже и жени. То е най-старото от всички международни събития, организирани от FIVB и не трябва да се бърка със Световната купа.
Съдържание |
История[редактиране]
Произход[редактиране]
Историята на Световното първенство ни връща към началото на волейбола като професионален спорт от високо ниво. Една от първите конкретни мерки взети от FIVB след нейното основаване в 1947 година е създаването на международно състезание включващо отбори от повече от един континет. Първото първенство се провежда през 1949, в Прага, Чехословакия. Първия мач се състои на 10 септември 1949 година в Зимния стадион в Прага. В него играят националните отбори на България и Италия. Българите побеждават с резултат 3:1. В този момент турнирът е само за мъже и е ограничен в Европа.
Три години по-късно се провежда и първото световно първенство за жени. Първенствата се синхронизират и са включени и нации от Азия, и започва провеждането им в 4-годишен цикъл. В следващото издание участват отбори и от Южна, Централна и Северна Америка.
След включването на волейбола в Олимпийските игри през 1964 световното първенство се провежда с две години по-рано през (1962), за да бъде алтернатива на Летните олимпийски игри. През 1970 година отборите от Африка също стават част от първенството и основната цел за участие на отбори от всичките пет континета е достигната.
Броят отбори участващи в първенството се променя през годините. Следвайки увеличаването на популярността на волейбола, те нарастват над 20 в 1970-те и част от 1980-те, след което са съкратени на 16 през 1990-те, и накрая се установяват на 24 след 2002. Днес, Световното първенство е най-обширното от всички събития организирани от FIVB и доказано второто по-важност, отстъпвайки в престиж само на Олимпийските игри.
До 1974, нациите домакини организират заедно мъжкото и женското първенство с изключение на 1966/1967, което се проведе в различни години. След 1978, тази практика се използва само частично, например през 1998 и 2006 година в Япония.
Победители (Мъже)[редактиране]
Исторически погледнато Световното първество показва, че във волейбола доминират европейските нации.
Първите две първенства са спечелени от СССР. През 1956, чехите успяват да вземат златото. Следват отново две последователни титли на СССР, следвани от титла на Чехословакия през 1966 година.
През 1970 България отстъпва на ГДР в драматичен мач пред собствена публика. Германците взимат своята единствена титла, а България записва най-доброто си постижение във волейбола. През 1974 СССР заплашва да продължи с лидерството си, но отстъпва от Полша на финала. Въпреки това те подтвърждават своето лидерство като печелят отново две поредни титли водени от треньора Вячеслав Платонов и с водещи играчи Вячеслав Зайцев и Александър Савин и осем години нямат загубен официален турнир[1].
1986 е първата година на сблъсък между САЩ, изгряващата голяма сила на десетилетието и традиционния лидер СССР след Олимпийските бойкоти на 1980 и 1984. След две години американският отбор воден от Карч Кирали (Karch Kiraly) и Стив Тимънс (Steve Timmons), ще спечели и олимпиското злато в Сеул. Италия абсолютно доминира през 1990-те, спечелвайки всички издания през десетилетието (1990, 1994, 1998), водена от играчи като Лоренцо Бернарди (Lorenzo Bernardi) и Андреа Джани (Andrea Giani). През 2000-те, Бразилия става водещата сила в спорта, печелейки двете издания (2002 и 2006).
До 2010, от 17 издания на мъжкото световно първенство 13 са спечелени от Европейски отбори, 4 от Американски (едно от САЩ и три от Бразилия).
Победителки (Жени)[редактиране]
Ако титлите на жените са Световното първенство е равномерно разпределено между Европа и Азия, ситуацията е напълно различна когато се вземат под внимание отделните нации. С изключение на италианската самотна—и донякъде неочаквана —победа в 2002, всички титли се разпределят между СССР(Русия), Япония, Китай и Куба.
Съветските волейболистки направиха най-впечатляващо начало, спечелвайки първите три издания на турнира: 1952, 1956, 1960. Те са на половината път да ги направят четири поредни, защото слеващото първенство се провежда в Москва. Япония, въпреки всичко, става шампион в 1962 и прекъсва победната серия, повтаряйки успеха си и през 1967.
Отборите си обменят по още една титла през 1970, и 1974, след което се случва нещо извънредно: светът наблюдава удивено как младият кубински отбор изпреварва и двата дългогодишни съперници и осигурява първата важна волейболна титла извън Европа или Азия.
В началото на 1980-те се появява нова азиатска сила: водени от суперзвездата Lang Ping, Китай оставят отпечатък в историята на световните първенства побеждавайки в две последователни издания - (1982 и 1986). Те участват и на финала през 1990, но са победени от СССР в последното им участие в състезание.
Кубинската титла от 1978 накрая покълна в агресивен стил на играта, който действително доминира през 1990-те . Водени от мощните състезателки Торес, Луис и Бел, карибките спечелват изданията през 1994 и 1998 на световният шампионат, биещи както новаци така и съперници за традиции като Русия и Китай.
Въпреки че е определен като фаворит през 2002, Китай изгуби при полуфиналите от възходящият отбор на Италия, който в края на краищата печели и финалът срещу САЩ.
През 2006 година, отборът на Русия успява да достигне до златните медали за първи път след ерата на СССР. Рускините вземат финала с мощно нападение и отлична блокада.
През 2010 година, рускините затвърждават достижението от предното световно първенство.
Начин на провеждане[редактиране]
Начина на провеждане на Световните първенства по волейбол се е променял според броя на отборите участници във всяко издание. Обикновено се прилагат следните правила:
- Участват двадесет и четири отбора във всяко събитие.
- Процедурите на квалификацията за Световното първенство са дълго и напрегнато състезание в продължение над две години.
- Нациите домакини и шампионите са предварително класирани.
- Броя на отборите от отделните конфедерации се определя от FIVB: Европа обикновено има най-много, a Африка или Южна Америка най-малко.
- За да участва в събитието, отбора трябва да премине няколко квалификационни турнири зависещи от неговата позиция Световната ранглиста на FIVB. Ниско-класираните отбори могат да имат три турнира за да бъдат допуснати; високо-класирани отбори обикновено само един.
- Състезанието се провежда най-малко в две фази: предварителни групи и финален кръг. Според броя на участващите отбори могат да се органицират и допълнителни кръгове.
- В предварителните групи отборите са организирани в групи. Всеки отбор играе по един мач срещу всички останали от групата.
- След като бъдат изиграни всички мачове от предварителните групи, първите n отбора от всяка група се класират за следващия кръг(ове), а загубилите напускат състезанието. Стойността n зависи от броя на учасващите отбори и от формата който ще се прилага за финалите.
- FIVB е опитвала различни формати за финалния кръг. От няколко години (2004), изглежда има консенсус , че поне полуфинала и финала трябва да са играни според Олимпийския формат.
- Четвъртфиналите могат да се състоят от групи отбори играещи срещу един на друг, или от директна конфронтация; в последния случай може да се използват допълнителни кръгове биха могли за да намалят броя на оставащите отбори на осем.
- Турнирът има много ограничения: Само дванадесет играча са допустими, и замяна е разрешена само в случаите на травми.
Победители обобщение[редактиране]
Медали[редактиране]
Медали по нации – мъже[редактиране]
| Нации | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|
 СССР |
6 | 2 | 3 | 11 |
 Италия |
3 | 1 | 0 | 4 |
 Чехословакия |
2 | 4 | 0 | 6 |
 Бразилия |
3 | 1 | 0 | 4 |
 Полша |
1 | 1 | 0 | 2 |
 САЩ |
1 | 0 | 1 | 2 |
 ГДР |
1 | 0 | 0 | 1 |
 Румъния |
0 | 2 | 2 | 4 |
.svg){kind=small} България |
0 | 1 | 4 | 5 |
 Куба |
0 | 2 | 2 | 4 |
 Нидерландия |
0 | 1 | 0 | 1 |
 Русия |
0 | 1 | 0 | 1 |
 Югославия |
0 | 1 | 0 | 1 |
 Япония |
0 | 0 | 2 | 2 |
 Аржентина |
0 | 0 | 1 | 1 |
 Сърбия |
0 | 0 | 1 | 1 |
 Франция |
0 | 0 | 1 | 1 |
Медали по нации – жени[редактиране]
| Нации | Злато | Сребро | Бронз | Общо |
|---|---|---|---|---|
| СССР |
5 | 3 | 1 | 9 |
| Япония |
3 | 3 | 1 | 7 |
| Куба |
3 | 1 | 0 | 4 |
 Китай |
2 | 2 | 0 | 4 |
| Русия |
2 | 0 | 3 | 5 |
| Италия |
1 | 0 | 0 | 1 |
| Бразилия |
0 | 3 | 0 | 3 |
| Полша |
0 | 1 | 2 | 3 |
| САЩ |
0 | 1 | 2 | 3 |
.svg){kind=small} Перу |
0 | 1 | 1 | 2 |
| Румъния |
0 | 1 | 0 | 1 |
| Чехословакия |
0 | 0 | 2 | 2 |
 Южна Корея |
0 | 0 | 2 | 2 |
 Северна Корея |
0 | 0 | 1 | 1 |
 Сърбия и Черна гора |
0 | 0 | 1 | 1 |
Източници[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
- Официална страница на FIVB
- Официална страница на Световното първенство по волейбол от 1998
- Официална страница на Световното първенство през 2002 г
| Международен волейбол | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
