Емануил Паламарев
| Емануил Паламарев | |
| български ботаник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност | българин |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | палеоботаника |
| Работил в | Институт по ботаника при БАН Софийски университет Пловдивски университет |
| Известен с | открива 70 нови за науката видове растения и 430 нови вида за терциерната флора на България |
| Титла | старши научен сътрудник I степен |
| Семейство | |
| Баща | Христо Ангелов Паламарев[1] |
| Майка | Поля Иванова Зографска |
Емануил Христов Паламарев е български ботаник палеоботаник, доктор на биологическите науки.[2][3][4][5]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 24 април 1933 г. в Дупница в семейството на лекар.[6] През 1957 г. завършва биология в Софийския университет. През 1960 г. защитава дисертация на тема: „Палеоботанически проучвания на чукуровския въглищен басейн".[7] През 1963 г. специализира в Академията на науките на Германската демократична република, а през 1967 – 1968 г. в Института по палеонтология на Университета в Бон. От 1992 г. е старши научен сътрудник I степен. В периода 1989 – 2003 г. ръководи секция „Палеоботаника н поленов анализ" в Института по ботаника при Българска академия на науките. От 1989 до 1993 г. е научен секретар, а от 1993 до 2003 г. е директор на института. Чете лекции в Софийския университет и в Пловдивския университет. През 1996 г. е гост-професор в Университета във Франкфурт на Майн, Университета в Тюбинген, Хумболтовия университет в Берлин.[2]
Умира на 28 януари 2004 г.[2] Погребан е в парцел 7 на Централните софийски гробища.[8]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Изучава терциерната флора по българските земи – таксономия на фосилните растения, палеоекология и еволюция на флората и растителността. Възстановява състава, характера и еволюцията на фосилната флора и растителност по българските земи, проследява палеоклиматичната еволюция, диференцира пет климатични фази. За пръв път предлага обобщена фитостратиграфска скала на миоценските флороносни елементи в България. Открива и описва 70 нови за науката видове растения и едно ново подсемейство, открива и съобщава над 430 нови вида за терциерната флора на България, Балканския полуостров и Европа.[2]
По-значими научни трудове са:[2][4]
- „Неогенската карпофлора на Мелнишкия басейн" (1982)
- Паламарев, Емануил Х.; Петкова, Адриана С. Сарматска макрофлора // Фосилите на България. Т. VIII (1). София, Издателство на БАН, 1987.
- „Палеофлорните комплекси в централната част на Балканския полуостров и историята на тяхното развитие от долен олигоцен/миоцен до вилафранк" (1999, на немски език, в съавторство).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хаджийски, Иван. д - р Христо Паламарев // Исторически преглед (1 - 2). 2000. с. 235.
- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3281.
- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част ІI. Л-Я // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 82.
- ↑ а б Petrova, Ana. Professor Emanuil Palamarev at his 70th anniversary: his life and scientific achievements // Phytologia Balcanica 9 (1). 2003. с. 135 - 156. Посетен на 28 юли 2023.
- ↑ May, Dieter H.; Ferguson, David K. Emanuel Palamarev (1933 - 2004) // Taxon 53 (2). May 2004. с. 605 - 606. Посетен на 28 юли 2023.
- ↑ Dimitrov, Dimiter. In Memoriam: Prof. Emanuel Palamarev, DSc April 24, 1933 - January 28, 2004 // Acta Paleobotanica 44 (1). 2004. Посетен на 29 юли 2023.
- ↑ Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 39.
- ↑ ПАРЦЕЛ 7 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 28 юли 2023.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Научна литература, свързана с Емануил Паламарев, в Google Наука
- От и за Емануил Паламарев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|
