Иван Карев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Карев
български художник и сценограф
Роден
1960 г.

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Работилхудожник, сценограф

Иван Стоянов Карев е български художник и сценограф[1][2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пловдив през 1960 г. Завършва НГ за сценични и екранни изкуства в Пловдив през 1979 г. През 1987 г. завършва с магистърска степен специалност „Сценография“ в Националната художествена академия, София. Има магистърска степен и по арт мениджмънт от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив от 2018 г.

Член е на Съюза на българските художници.[3]

Съосновател на арт група „АТЕЛИЕ 29“. Работи като щатен сценограф в Драматичния театър „Димитър Димов“, Кърджали (1987 – 1995), щатен сценограф в Драматичен театър „Сълза и смях“, София (1995 – 1997), заместник-директор в Драматично-куклен театър „Константин Величков“, Пазарджик (1998 – 2019) и сценограф на свободна практика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сценографски реализации в България[редактиране | редактиране на кода]

Иван Карев има повече от 100 сценографски реализации в театрите в България, сред които

  • „Рейс“, Станислав Стратиев, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1987
  • „Антигона“, Жан Ануи, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1987
  • „Любовни булеварди“, Стефан Цанев, реж. Б. Панкин, ДТ „Д. Димов“, 1988
  • „Пред зейналия гроб“, Антонио Валиехо, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 1988
  • „Мандат“, Николай Ердман, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 1991
  • „Щастлив случай“, Славомир Мрожек, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 1991
  • „Сдружени убийци“, Робер Тома, реж. Ст. Генов, ДТ Кърджали, 1991
  • „Капан на смъртта“, Айра Левин, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1992
  • „Черна дупка“, Г. Стефановски, реж. Н. Делчев, Учебен театър НАТФИЗ, София, 1993
  • „Хоровод“, Артур Шницлер, реж. Вл. Александров, ДТ „К. Величков“, Пазарджик, 1993
  • „Изобретателната влюбена“, Лопе де Вега, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1993
  • „Хиляда метра над морето“, Петър Маринков, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1993
  • „Севилският бръснар“ от Пиер дьо Бомарше, реж. Ст. Генов, ДТ „Д. Димов“, 1993
  • „Криворазбраната цивилизация“, Добри Войников, реж. Вл. Александров, Театър „Възраждане“, София, 1994[4]
  • „Семейство Тот“, Ищван Йоркени, реж. Г. Кайцанов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1994
  • „Тъжната крава и нежният бик“, Константин Соколов, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 1995[5]
  • „Вишнева градина“, А. П. Чехов, реж. Вл. Александров, ДТ „Сълза и смях“, София, 1995
  • „Боровинкова тишина“, Яна Добрева, реж. проф. Гриша Островски, Театър „Сълза и смях“, София, 1995
  • „Довиждане до другия живот“, Недялко Йорданов, реж. Б. Панкин, Театър „Сълза и смях“, 1996
  • „Службогонци“, Иван Вазов, реж. Вл. Александров, Сатиричен театър, София, 1999
  • „Задният двор“, Билгесу Еренус, реж. Искендер Алтън, ДКТ „К. Величков“, Пазарджик, 2001
  • „Любовникът“, Харолд Пинтър, реж. Д. Цолов, ДТ Стара Загора, 2002
  • „Десетте минути на хер Войцек“, Георг Бюхнер, реж. Вл.Александров, ДКТ „К. Величков“, Пазарджик, 2003
  • „Трима на люлката“, реж. Емре Боздуган, ДКТ „К. Величков“,
  • „Паметта на Водата“, Шийла Стивънсън, реж. проф. Кр. Спасов, ДТ Пазарджик, 2005
  • „Шемет“, Ървин Уелш, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, 2006
  • „Вражалец“, Ст. Л. Костов, реж. Г. Стоилов, ДКТ „К. Величков“, Пазарджик, 2006[6]
  • „Хамлет“, Шекспир, реж. Д. Игнатов, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 2008
  • „Горката Франция“, Жан Ко, реж. Н. Калчев, ДКТ „К. Величков“
  • „Престъпление и наказание“, по Достоевски, реж. Вл. Александров, Народен театър „Иван Вазов“, 2009[7]
  • „Таванът“, Емил Бонев, реж. Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2010
  • „Великденско вино“, Константин Илиев, реж. Константин Илиев, ДКТ Пазарджик, 2012[8]
  • „Големанов“, Ст. Л. Костов, Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2013[9]
  • „Мъже под чехъл“, Миро Гавран, реж. Владлен Александров, ДКТ „Константин Величков“ Пазарджик, 2013[10]
  • „Червено“, Джон Лоугън, реж. Вл.Александров, Театър 199, София, 2014[11][12]
  • „Одисей пътува за Итака“, Константин Илиев, реж. Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2016[13]
  • „Лейтенантът от Инишмор“, Мартин Макдона, реж. Ас. Блатечки, ДКТ Пазарджик, 2018[14]
  • „Непоправимо“, Щефан Фьогел, реж. Вл. Александров, Драматичен театър Сливен, 2019[15]
  • „Перфектната сватба“, Робин Хоудън, реж. Вл. Александров, ДТ „Д. Димов“, Кърджали, 2019
  • „Сестра Анжелика“ и „Джани Скики“, Джакомо Пучини, реж. Дейл Морхаус, Varna International Music Academy, 2019
  • „Така правят всички“, Моцарт, реж. Ерик Гибсън, диригент Грегъри Бухалтер, Varna International Music Academy, 2019

Сценографски реализации в Швеция [16][редактиране | редактиране на кода]

  • „Мурлин Мурло“, от Н. Коляда, 1999, реж. Ж. Сантрач, Театър Калейдоскоп, Малмьо, съвмесна с Весела Статкова
  • „Семейни истории“ от Б. Срблянович, 2001, реж. Ж. Сантрач, Театър Калейдоскоп, Малмьо, съвмесна с Весела Статкова

Сценографски реализации в Македония[редактиране | редактиране на кода]

  • „Йонадав“, Питър Шафър, реж. Вл. Александров, Народен Театър, Щип, 2005
  • „Нирвана“, Констонтин Илиев, реж. Вл. Александров, Народен Театър, Щип, 2006
  • „Жената като бойно поле“, Матей Висниак, реж. Вл. Александров, Драмски театър, Скопие, 2009
  • „Геноцид 21“, Любиша Георгиевски, реж. Вл. Александров, Драмски театър, Скопие, 2011

Участия в изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • Всички национални експозиции за сценография след 1987
  • Международно квадриенале на сценографията в Прага – 1987/1995/1999/2003/2007/2011[17]/2015
  • в изложбите и пърформансите на „Ателие 29“ в София, Варна и Сливен
  • в изложби на сдружение „Изкуството днес“ в Баня Старинна в Пловдив:
    • Седмица на съвременното изкуство – 1995;
    • Арт Позитив – 2005;
    • „Сладко“/ Е4000 – 2009,
    • „Аналогографоскоп“ – 2013,
    • „Направо ме убиваш“ – 2014,
    • „Не ми пука“ – 2016 и др.
  • „Дишай“ – самостоятелна изложба в галерия „Резонанс“, Пловдив, 2016

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1988 – награда за Сценография на Съюза на артистите в България за „Рейс“ от Станислав Стратиев, Драматичен театър „Димитър Димов“, Кърджали

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • 1995 – Архитект на Националния павилион на България на Международното квадриенале на сценографията в Прага, Чехия
  • 2011 – Арт-мениджър на Националния павилион на България на Международното квадриенале на сценографията в Прага, Чехия[18]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008, с. 216. ISBN 9545287713
  2. Gjata, Adela. Scenography and Stage Costumes in twentieth-century European Theatre, Edizioni Firenze, 2019, p.110, ISBN 978-88-7970-944-6
  3. Sbhart.com. СБХ – Членове от Секция Сценография Посетен на 25 септември 2021 г.
  4. Theatrevazrajdane.bg, Криворазбраната цивилизация Посетен на 25 септември 2021
  5. Theatre.vratsa.eu. Летопис на Национален фестивал на малките театрални форми Посетен на 4 октомври 2021
  6. Kulturni-novini.info. Зимен фестивал на изкуствата в Пловдив и Пазарджик Посетен на 25 септември 2021
  7. Theatre.art.bg. „Престъпление и наказание”, по Достоевски, реж. Вл. Александров, Народен театър ”Иван Вазов“, 2009 Посетен на 25 септември 2021
  8. Salzaismyah.bg. Великденско вино Посетен на 25 септември 2021
  9. Theatre.art.bg. Големанов. Посетен на 4 октомври 2021
  10. Премиера на „Мъже под чехъл“ в ДКТ „Константин Величков“.
  11. Newspaper.kultura.bg. Култура – Брой 17 (3074), 01 май 2015 Посетен на 25 септември 2021
  12. Theatre199.org. „Червено“, Джон Лоугън, реж. Вл.Александров, Театър 199, София, 2014 Посетен на 25 септември 2021
  13. Theatre.art.bg, „Одисей пътува за Итака“, К. Илиев, реж. Вл. Александров, ДКТ Пазарджик, 2016 Посетен на 25 септември 2021
  14. Dkth.bg. Лейтенантът от Инишмор“, М. Макдона, реж. Ас. Блатечки, ДКТ Пазарджик, 2018 Архив на оригинала от 2021-05-06 в Wayback Machine. Посетен на 25 септември 2021
  15. Theatresliven.com. „Непоправимо“, Щ.Фьогел, реж. Вл. Александров, Драматичен театър Сливен, 2019 Посетен на 25 септември 2021
  16. Ulian.blog.bg. Самостоятелна изложба на Весела Статкова Посетен на 4 октомври 2021
  17. Prague Quadriennale 2011 Catalogue, , p. 56, ISBN 978-80-7008-259-1
  18. Sbhart.com/bg. Весела Статкова. Квадренале на сценографията Посетен на 4 октомври 2021