Ив Льотерм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ив Льотерм
белгийски политик
Ив Льотерм 
Роден: 6 октомври 1960 г. (1960-10-06) (54 г.)
Вервик, Белгия

Ив Камий Дезире Льотерм (на нидерландски: Yves Camille Désiré Leterme) е белгийски политик от партията Християндемократически и фламандски (ХДФ). През 2008 година и от ноември 2009 година той е министър-председател на Белгия.

През 2004-2007 година е министър-председател и министър на земеделието и риболова на Фландрия. В края на 2007 и началото на 2008 година Льотерм е вицепремиер и министър на бюджета, институционалните реформи, транспорта и Северно море във федералното правителство, а през юли-ноември 2009 година е министър на външните работи.

Ранни години[редактиране | edit source]

Ив Льотерм е роден през 1960 година във Вервик, Западна Фландрия, и прекарва детството си в съседното село Зилебеке, подобщина на Ипер. Баща му е френскиговорещ, а майка му е фламандка. През 1979 година завършва средното си образование в Ипер, а през 1981 година получава кандидатска степен по право в Льовенския католически университет. След това се премества в Гентския университет, където става бакалавър по политически науки (1983), лиценциат по право (1984) и магистър по управление в нестопанския сектор (1985).

Начало на политическата кариера[редактиране | edit source]

Ив Льотерм се включва активно в младежката организация на Християнската народна партия (ХНП, днес ХДФ), като през 1983 година става председател на нейния клон в Ипер. След като се дипломира през 1985 година става асистент на Паул Брейне, по това време депутат във федералния парламент и кмет на Ипер. Малко по-късно е сътрудник на фламандския външен министър Паул Депре. През 1987-1989 година е служител в Сметната палата, като по същото време достига до поста заместник-председател на младежката организация на ХНП. От 1988 до 1991 година оглавява организацията на ХНП в Ипер, а от 1989 година е и помощник национален секретар на ХНП. През 1991-1992 година е национален секретар на партията.

През 1992 година Льотерм напуска партийните си постове и до 1997 година е служител на Европейския парламент. По това време заема и ръководни постове в общинската администрация на Ипер. През 1997 година става депутат в белгийския федерален парламент на мястото на Паул Брейне, който напуска парламента, за да стане губернатор на Западна Фландрия. След 1999 година е избиран за депутат във всички федерални парламенти. През 2001-2003 година е председател на парламентарната група на ХДФ.

Начело на ХДФ и на Фландрия[редактиране | edit source]

През 2003 година Ив Льотерм е избран за председател на ХДФ след неуспеха на партията на федералните избори през май. През следващите месеци той провежда енергична кампания и сключва предизборен съюз с дясната партия Новофламандски алианс. Коалицията убедително печели регионалните и европейски избори през 2004 година и Льотерм става министър-председател на Фландрия, оттегляйки се от лидерския пост в партията. Управлението, продължило до 2007 година, се свързва със заздравяване на обществените финанси.

Кризата от 2007-2008[редактиране | edit source]

През юни 2007 година ХДФ печели изборите за федерален парламент, а самият Льотерм, оглавяващ листата за Сената, получава 796 521 преференциални гласа, най-добрият подобен резултат в белгийската история, след този на Лео Тиндеманс на европейските избори през 1979 година. След този личен успех и като лидер на най-голямата партия в парламента Льотерм получава мандат за съставяне на правителство, но започналите преговори се превръщат в тежка и продължителна политическа криза.

На 16 юли 2007 година Льотерм започва да води преговори за съставяне на коалиционно правителство, но те се провалят, поради противоречията между фламандските и френскоезичните партии по въпросите на конституционната реформа, и на 23 август той връща мандата.[1] На 29 септември Льотерм получава нов мандат.[2] На 7 ноември, преди приключването на преговорите, ХДФ поема инициативата и, заедно с останалите фламандски представители в парламента, гласува най-спорният момент в преговорите, разделянето на избирателния район Брюксел-Хале-Вилворде. На 1 декември Льотерм отново връща мандата, след като не успява да постигне споразумение потенциалните си коалиционни партньори.[3]

Поради продължилата с месеци правителствена криза е избрано временно правителство, начело с либерала Ги Верхофстад, което полага клетва на 21 декември 2007 година. В него Ив Льотерм е вицепремиер и министър на бюджета, институционалната реформа и транспорта.[4] Политическата криза допълнително се задълбочава, когато през февруари 2008 година Льотерм постъпва в болница.[5][6] Установява се, че е получил вътрешен кръвоизлив в храносмилателната система и задълженията му като министър са поети от министъра на правосъдието Йо Ваньорзен.[7]

Министър-председател на Белгия[редактиране | edit source]

С президента на САЩ Барак Обама и съпругата му

На 18 март 2008 година е постигнато споразумение за образуване на петпартийно коалиционно правителство на ХДФ, Фламандски либерали и демократи, Реформаторско движение, Социалистическата партия и Хуманистичен демократичен център.[8] Льотерм полага клетва като министър-председател на Белгия на 20 март,[9] а правителството е одобрено от парламента на 22 март.[10]

Основен приоритет на Льотерм и новото правителство е преодоляването на конституционната криза, чрез прехвърляне на прерогативи на федералното правителство към регионите и решаване на проблема с района Брюксел-Хале-Вилворде. Той си поставя срок за постигане на тези цели до 15 юли 2008 година, но не постига успех и подава оставка.[11] След консултации с партиите и други обществени организации, крал Албер II не приема оставката.

В края на 2008 година, след началото на световната финансова криза, правителствата на Белгия, Нидерландия и Люксембург взимат решение да национализират частично изпадналата в сериозни затруднения финансова компания Фортис. Тя е разделена на няколко части и белгийското правителство продава своя дял на френската банка БНП Париба. Частните акционери обжалват сделката и печелят на втора инстанция. След решението на съда първият председател на Касационния съд Гислен Лондер заявява, че представители на правителството са се опитвали да окажат влияние върху съдиите.[12] Това довежда до оставката на Ив Льотерм, която е приета на 22 декември 2008 година.

При промените в правителството на Херман Ван Ромпой на 17 юли 2009 година Ив Льотерм става министър на външните работи на Белгия, заемайки мястото на избрания за европейски комисар Карел Де Гьохт. След избирането на Ромпой за председател на Европейския съвет, на 25 ноември 2009 година Льотерм отново оглавява правителството.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Leterme to lead coalition talks. // VRT Nieuws, 2007-07-16. Посетен на 2007-07-22.
  2. Koning benoemt Leterme opnieuw als formateur. // Vrtnieuws.net, 2007-09-29. Посетен на 2007-09-29.
  3. Belgium's PM hopeful gives up efforts to form government. // Agence France-Presse, 2007-12-01. Посетен на 2007-12-01.
  4. "Belgium's interim government sworn-in", Xinhua, 21 December 2007.
  5. Leterme hospitalisé à Louvain. // Le Soir, 2008-02-14. Посетен на 2008-02-14.
  6. Belgian candidate prime minister Leterme in hospital with undisclosed ailment. // International Herald Tribune, 2008-02-14. Посетен на 2008-02-14.
  7. Vandeurzen neemt tijdelijk over van Leterme. // Deredactie.be, 2008-02-14. Посетен на 2008-02-14.
  8. Stephen Castle, "Belgium reaches deal on new government", International Herald Tribune, 18 March 2008.
  9. La Belgique se dote d'un gouvernement après 9 mois de crise, AFP, 20 March 2008
  10. Jones Hayden, "Belgium's New Government Wins Confidence Vote in Parliament", Bloomberg.com, 23 March 2008.
  11. Le Monde (Paris), Belgique: le premier ministre a remis sa démission au roi, qui réserve sa réponse, 15 July 2008
  12. Nota Hof van Cassatie. // VRT, 2008-12-19. Посетен на 2008-12-23.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Ги Верхофстад министър-председател на Белгия (20 март 2008 – 30 декември 2008) Херман Ван Ромпой
Херман Ван Ромпой министър-председател на Белгия (25 ноември 2009 – 5 декември 2011) Елио Ди Рупо