Индепендиенте Санта Фе
| Индепендиенте Санта Фе | ||||
| Independiente Santa Fe | ||||
 Емблема на футболния клуб | ||||
 Титулярите в първия мач за Суперлига Коломбиана през 2013 г. | ||||
| Прозвище | Кардиналите (Лос Карденалес) Лъвовете (Лос Леонес) Червеният експрес (Ел Експресо Рохо) | |||
|---|---|---|---|---|
| Основан | 28 февруари 1941 г. | |||
| Държава |  Колумбия | |||
| Стадион | „Ел Кампин“ | |||
| Капацитет | 36 343 | |||
| Президент | Сесар Пастрана | |||
| Старши треньор | Густаво Костас | |||
| Първенство | Примера А | |||
| 2020 | 1-во | |||
| Спонсор | Хонда | |||
| Екипировка | Умбро | |||
| Уебсайт | independientesantafe.co | |||
| Екипи и цветове | ||||
| ||||
| Индепендиенте Санта Фе в Общомедия | ||||
Индепендиенте Санта Фе, известен и само като Санта Фе (на испански: Independiente Santa Fe) е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 28 февруари 1941 г., той е първият един от най-големите и най-популярните отбори в страната. Санта Фе е първият шампион на страната в професионалната ера, а освен това има още седем шампионски титли, две Купи на Колумбия и една Суперлига Коломбиана. Един от трите отбора, заедно с Атлетико Насионал и Мийонариос, които никога не са играли в по-долна дивизия от Категория Примера А.
История[редактиране | редактиране на кода]
Отборът е създаден през 1941 г. от ученици от елитното частно училище Химнасио Модерно. Въпреки че първата емблема на отбора съдържа жълт и червен цвят – цветовете от знамето на Богота, за цветове на отбора са избрани бяло и червено. Има различни теории за този избор, като според най-разпространената един от съоснователите на отбора, Луис Робледо, се е спрял на тези цветове, защото е учил в Англия, където е бил фен на Арсенал.
През първия си сезон отборът се състезава във втора дивизия на аматьорското първенство на Богота и завършва на второ място. Следващата година Санта Фе вече е в първа дивизия, а треньор е англичанинът Джак Грийнуел, бивш футболист и треньор на Барселона. Шампионатът е прекратен по средата, а в турнира на департамент Кундинамарка отборът губи финала срещу Америка де Кали. През 1948 г. се провежда първото професионално първенство на Колумбия, а Санта Фе става шампион с 12 победи и 3 равенства от общо 18 мача.
Дербита[редактиране | редактиране на кода]
Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е играло 296 пъти, като Мийонариос има категоричен превес – 112 победи срещу 81 загуби и 103 равенства.
Друго голямо съперничество е това между Санта Фе и Америка де Кали. То датира от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Кулминацията е през 1999 г., когато двата отбора се изправят на финала на Копа Мерконорте. Индепендиенте печели първия мач като гост с 2:1, но губи реванша с 0:1 и така се стига до дузпи, при които играчите на Америка са по-точни. Това дерби се счита за едно от най-опасните в колумбийския футбол – в сблъсъци между феновете загиват общо трима привърженици на Индепендиенте и двама на Америка.
От по-нови дни е т.нар. Червено-зелено дерби, противопоставящо Санта Фе и Атлетико Насионал. В последно време това са колумбийските отбори с най-предно класиране в класацията на Международната футболна федерация по история и статистика IFFHS, като към месец март 2014 г. Атлетико е пети, а Индепендиенте – 13 в света.[1]
Играчи[редактиране | редактиране на кода]
Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]
| № | Нац. | Играч | Роден | Последен отбор |
|---|---|---|---|---|
| Вратари | ||||
| 1 |
|
Робинсон Сапата | 30 септември 1978 | Мийонариос
|
| 12 |
|
Камило Варгас | 9 март 1989 | юноша на отбора
|
| 35 |
|
Либис Аренас | 12 май 1987 | Америка де Кали
|
| Защитници | ||||
| 2 | 
|
Хосе Хулиан де ла Куеста | 10 февруари 1983 | Албасете Баломпие
|
| 4 |
|
Серхио Оталваро | 10 декември 1986 | Депортес Толима
|
| 15 |
|
Ектор Антонио Урего | 10 ноември 1992 | юноша на отбора
|
| 17 |
|
Хуан Даниел Роа | 20 август 1991 | юноша на отбора
|
| 21 |
|
Франсиско Меса | 29 август 1991 | юноша на отбора
|
| 22 |
|
Дайрон Москера | 23 юли 1992 | Индепендиенте Меделин
|
| 25 |
|
Яир Аречеа | 8 октомври 1980 | Депортес Толима
|
| 26 |
|
Йери Мина | 23 септември 1994 | Депортиво Пасто
|
| 27 |
|
Рикардо Вияранга | 23 април 1990 |  Бенфика
|
| Полузащитници | ||||
| 5 |
|
Юлиан Анчико | 28 май 1984 |  Пачука
|
| 6 | 
|
Франко Рацоти | 6 февруари 1985 |  Васлуй
|
| 7 |
|
Луис Карлос Ариас | 13 януари 1985 | Индепендиенте Меделин
|
| 8 |
|
Давид Ферейра | 9 август 1979 |  Далас
|
| 10 |
|
Омар Себастиан Перес 
|
29 март 1981 | Индепендиенте Меделин
|
| 16 |
|
Даниел Алехандро Торес | 15 ноември 1989 | Атлетико Насионал
|
| 18 |
|
Армандо Варгас | 27 декември 1988 | Унион Магдалена
|
| 20 |
|
Луис Мануел Сейхас | 23 юни 1986 |  Стандард Лиеж
|
| 37 |
|
Хуан Гилермо Педроса | 14 април 1993 | юноша на отбора
|
| 40 |
|
Себастиан Саласар | 30 септември 1995 | юноша на отбора
|
|
|
Омар Ноа Перила | 13 август 1995 | юноша на отбора
| |
| Нападатели | ||||
| 9 |
|
Михаел Ранхел | 18 март 1991 | Енвигадо
|
| 11 |
|
Вилдер Тамайо | 21 февруари 1981 |  Барселона
|
| 14 |
|
Дарио Родригес | 15 май 1995 | юноша на отбора
|
| 19 |
|
Вилсон Морело | 21 май 1987 | Монтерей
|
| 23 |
|
Хеферсон Куеро | 15 май 1988 | Индепендиенте Меделин
|
| 39 |
|
Джон Миранда Рада | 7 март 1997 | юноша на отбора
|
Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]
Адолфо Валенсия- Адриан Рамос
- Алфонсо Каньон
- Данило Морено Асприля
Драгослав Шекуларац- Карлос Апонте
- Радослав Бечеяц
- Фарид Мондрагон
- Фреди Ринкон
Хосе Висенте Греко
Хуан Мануел Пеня- Рафаел Перес
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Национални
- Категория Примера А:
- Шампион (8): 1948, 1958, 1960, 1966, 1971, 1975, 2012 А, 2014 Ф
- Вицешампион (4): 1963, 1979, 2005 А, 2013 А
- Купа на Колумбия:
- Носител (2): 1989, 2009
- Второ място (2): 1950/1951, 2014
- Суперлига Коломбиана:
- Носител (1): 2013
- Международни
- Копа Либертадорес:
- Полуфиналист (2): 1961, 2013
- Копа Судамерикана:
- Четвъртфиналист (1): 2011
- Копа КОНМЕБОЛ:
- Финалист (1): 1996
- Копа Мерконорте:
- Финалист (1): 1999
- Копа Симон Боливар:
- Носител (1): 1970
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Най-голяма победа: 10:2 срещу Уракан де Меделин, 3 август 1949
- Най-голяма загуба: 9:1 срещу Депортиво Кали, 2 май 1954
- Най-много мачове: Алфонсо Каньон – 504
- Най-много голове: Алфонсо Каньон – 146
Футболисти с най-много мачове[редактиране | редактиране на кода]
| Място | Име | Мачове |
|---|---|---|
| 1 | Алфонсо Каньон
|
504 |
| 2 | Карлос Родригес
|
359 |
| 3 | Хамес Мина Камачо
|
346 |
| 4 | Агустин Хулио
|
345 |
| 5 | Ернандо Куеро
|
313 |
| 6 | Мануел Асискло Кордоба
|
306 |
| 7 | Вилиам Моралес
|
302 |
| 8 | Рафаел Пачеко
|
296 |
| 9 | Хосе Ернесто Диас
|
287 |
| 10 |  Валтиньо
|
283 |
Футболисти с най-много голове[редактиране | редактиране на кода]
| Място | Име | Голове |
|---|---|---|
| 1 | Алфонсо Каньон
|
146 |
| 2 | Лейдер Пресиадо
|
115 |
| 3 | Алберто Перасо
|
98 |
| 4 | Освалдо Пансуто
|
89 |
| 5 | Омар Лоренсо Девани
|
82 |
| " | Херман Антон
|
82 |
| 7 | Адолфо Валенсия
|
78 |
| 8 | Ектор Хавиер Сеспедес
|
73 |
| 9 | Омар Перес
|
70 |
| 10 | Хосе Пепийо Марин
|
67 |