Йосиф Соколски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
архиепископ Йосиф Соколски
български духовник
архиепископ Йосиф Соколски 

Йосиф Соколски при втората си мисия в Холмската епархия (ноември 1872). Източник: ДА „Архиви“
Роден: 1786
с. Нова Махала, Габровско, днес квартал на Габрово
Починал: 30 септември 1879
Киев, Руска империя, сега Украйна

Йосиф Соколски е известен български църковен деятел от епохата преди Освобождението, основател на Соколския манастир. Името му е свързано с подписването на Унията с Римокатолическата църква през 1860–1861 г.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е със светско име Иван около 1786 г.[1] в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Иван ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“[2].

До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в Троянския манастир, където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава Света гора (Атон) през 1820-те год., откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети Онуфрий Габровски. На 1 май 1826 г. става игумен на Калоферския мъжки манастир. Както пише д-р Петър Цончев,

"Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на Будин, 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник Васил Михов, който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо."[3]

Според някои автори, като Теплов и Раковски, преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф Станимир Станимиров, както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно[4].

Според думите на йеромонах Йосиф, игумен на Габровския манастир,

„Решението на Йосиф Соколски да напусне Троянски манастир и да се установи в Габрово, за да основе манастир тук, било взето, когато монасите в Троянския манастир се разделили на 2 еднакво силни партии и при избор на заместник на починалия игумен не могли да дойдат до съгласие.“

Основаване на Соколския манастир и Габровския девически манастир[редактиране | edit source]

През 1832 г., вече като архимандрит, Йосиф Соколски пристига от Троянския манастир в Габрово, за да построи манастир на местността Сокола (над с. Етъра, Габровско, сега квартал на Габрово). Жителите на с. Етъра така наричали скалата и хълма и манастирът приема това име, както и до днес е известен - Соколски манастир. Не е известно точно откога архимандрит Йосиф приема фамилното име Соколски.

В края на 1830-те год. Йосиф Соколски прави постъпки да основе в Габрово девически манастир. През 1839 г. получава нужния ферман. Най-напред са построени килиите (1840-1842), а самата църква е довършена през 1846 г.[5]

Благодарение на своя „твърд характер на постник и въздържател, както и на внушителната му фигура“, Йосиф Соколски успява да основе 2-та манастира. Както пише д-р Петър Цончев,

„За неуморната му дейност по събиране средства за тяхното изграждане, разширяване и разхубавяване той спечелва почитта и уважението на всички габровци“[6].

Архимандрит Йосиф Соколски изпъква и като радетел за българската просвета. Макар сам да е бил малко грамотен, той ценял учението и съзнавал неговото значение.

През 1836 г. открива училище в Соколския манастир, в което учителствали дяконът на манастира Иларион, който преподавал псалтика (специално изпратен да я изучи в Търново); за кратко време тук е преподавал известният народен будител Неофит Бозвели Хилендарски. Там учели 5 момчета, които на славянобългарски език са изучавали граматика, аритметика, география, писмовник и свещеното писание.

След като Неофит Бозвели напуска манастира, училището замира поради липса на учител. Архимандрит Йосиф Соколски въпреки това решава да открие истинско духовно училище за свещеници и за монаси. Поради липса на средства не успява да осъществи замисленото. През март 1847 г. успява да изходатайства от Търновския митрополит Атанасий пантахуза (разрешение) за събиране на помощи от епархията, като събраната сума щяла да отиде „за доизкарване и украса на манастира“ и за училището, което щял да открие за свещеници и монаси. Поради много причини не успял да открие така мечтаното училище. До края на дните си милеел за манастира и не преставал да пише от Киевско-Печорската лавра на габровските първенци и еснафи да се трудят за него[7].

Подписване на Унията с Римокатолическата църква[редактиране | edit source]

През 1860 г. сред черковните среди се засилва борбата за независимост на българската православна черква от гръцкия патриарх. В същото време сред българите в Цариград се засилва движението за уния с Римокатолическата църква като алтернатива на подчинението на българската църква на гръцката патриаршия. Сред поддръжниците на това движение са Драган Цанков и д-р Георги В. Миркович.

Йосиф Соколски е бил привърженик на идеята за независимост на българската църква. Същевременно е привлечен и към движението за уния, вероятно от габровеца Никола Сапунов, който е сред най-ревностните пропагандатори за унията в Цариград. През ноември 1860 г. архимандрит Йосиф Соколски заминава за Цариград. След пристигането си там на 18 декември 1860 г. се включва като член на делегацията, която отива при тамошния католически архиепископ Паоло Брюнони с молба да представи желанието им пред папа Пий IX да възобнови българската народна и каноническа йерархия. Йосиф Соколски е избран като най-подходящо лице, което да бъде ръкоположено от папата за български патриарх.

На 15 март 1861 г. Йосиф Соколски, заедно с дякон Рафаил поп Добрев (бъдещия епископ Рафаил Попов), Драган Цанков и д-р Георги Миркович заминават с параход за Италия. На 22 март пристигат в Рим, а на 26 март са приети на аудиенция при папата. На 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим той е ръкоположен от папа Пий IX в архиепископски чин и апостолски наместник на съединените българи.

Руската дипломация е силно обезпокоена от унията, като вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху българската православна църква и върху българското население в Османската империя. Руският посланик в Цариград княз Лобанов решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски от Цариград. Това става със съдействието на Найден Геров и Петко Р. Славейков.[8]

Според общественика и изследовател на Габровския край д-р П. Цончев скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход "Елбрус" на 6 юни 1861 г., заедно с П. Р. Славейков[9]. Католическата църква в България поддържа различна версия за това събитие: архиепископ Йосиф не бил напуснал доброволно Цариград, а бил отвлечен с помощта на П. Р. Славейков, който го "подмамил" да разгледат парахода "Елбрус", докато чакали за среща с български владици, поддръжници на унията. След което параходът отплувал за Одеса заедно с тези двама пътници на борда[10].

До края на живота си Йосиф Соколски се подписва като „архиепископ“.

Последни години (в Киевско-Печорската лавра)[редактиране | edit source]

След пристигането си в Одеса Йосиф Соколски е настанен в дома на габровеца Васил (Василий) Рашеев. След кратък престой там отпътува за Киев, където се установява в манастира „Киевско-Печорска лавра“[11].

През 1861 г. на 2 пъти участва в служба в църквата на лаврата, след което повече не му се разрешава участие в службата. През 1862 г. му се отпуска руска държавна пенсия в размер 700 рубли годишно, увеличена на 1000 рубли през 1868 г.[12]

Йосиф Соколски моли (1862) да му бъде отпуснато място близо до манастира Китаевска пустиня, подчинен на лаврата, намиращ се недалеч от Киев, на брега на р. Днепър. Молбата му е била удовлетворена и там той засажда лозе с помощта на бесарабски българин, който живеел в Киев. Там скоро била построена и малка къщичка, като мястото нарекли Болгарский хутор (Български чифлик)[13]. През 1869 г. там била построена и малка църква (параклис) „Св. Кирил и Методий“.

След полското въстание в 1863 г. възниква конфликт между руското правителство и папа Пий IX, поради което всички католически епископи били изгонени от Русия (тогава по-голямата част от днешна Полша е била в границите на Руската империя). Много селища от епархия Холм останали без свещеници, тъй като нямало кой да ръкополага нови католически свещеници. С разрешение на император Александър II архиепископ Йосиф Соколски е бил изпращан в Холм да ръкополага свещеници през януари и ноември 1872 г., октомври и ноември 1873 г. и ноември 1874 г., като ръкоположил общо 72 свещеници[14][15].

През всичките години, прекарани в Русия, Йосиф Соколски многократно подава писмени молби да му бъде разрешено завръщане в България. След 1878 г. отново подновява тези молби, но му е било отказано[16]. Далеч от родината, архиепископ Йосиф Соколски намира вечен покой на 30 септември 1879 г. Погребан е в Киевско-Печорската лавра в Киев.

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 628
  2. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 629
  3. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 629.
  4. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 628-629
  5. За съжаление днес манастирът не съществува — бил е унищожен по най-варварски начин (с булдозери) през лятото на 1959 г., когато Габрово става окръжен град и срещу манастира започва да се строи сградата на Окръжния комитет на БКП. Заповед за разрушението вероятно издава тогавашният председател на Окръжния народен съвет Никола Българенски.
  6. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 632-633
  7. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 633
  8. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков , издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593-594.
  9. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637
  10. Виж
  11. Сайт на Киевско-Печорската лавра
  12. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 638
  13. Виж
  14. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 638 — 639
  15. Тези действия на Йосиф Соколски като действащ архиепископ показват, че той едва ли доброволно се е разкаял и отказал от поста си в Цариград.
  16. Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово, печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 640

Литература[редактиране | edit source]

  • Енциклопедия България, т.3, С. 1982 г., с. 254
  • Цончев, д-р Петър. Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси, печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 626-642
  • Станимиров, Станимир. Спомените ми за архиепископ Йосиф Соколски. - Известия на Историческото дружество, 5, 1922
  • Станимиров, Станимир. Страници из живота и дейността на архиепископ Йосифа Соколски. Известия на Историческото дружество, 4, 1924
  • Станимиров, Станимир. Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се върне в лоното на православната черква. В: Сборник в чест на В. Н. Златарски. С., 1925
  • Станимиров, Станимир. Архиепископ Йосиф Соколски в Холм (1925)
  • Станимиров, Станимир. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската Лавра. - Духовна култура, 1930, № 42, 43, 44
  • проф. Цонев, Б. Славянски ръкописи в Българската академия. - Сборник на Българската академия на науките, кн. VI, 1916 г., с. 62, № 11, Троянски дамаскин
  • Гъбенски, П. Архиепископ Йосиф Соколски. - В: Сборник в чест на пловдивски митрополит Максим. С., 1931, с. 3
  • Аксунов, Михаил. История на Католическата църква от източен обред в България. От времето на съединението на част от българския народ с Католическата църква, Изд. КАЕ, София, 2008
  • Еленков, Иван. Католическата църква от Източен обред в България от времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на XX век, Изд. КАЕ, София, 2000
  • Славов, Андрей. Киевският затворник. Архиепископ Йосиф Соколски, Изд. КАЕ, София, 2008
  • Узунова, Мария. Учредяването на Католическата църква от източен обред в България през Възраждането, Изд. КАЕ, София, 2006
  • Каравълчев, Венцислав. Някои бележки върху личността на първия униатски архиеп. Йосиф Соколски, сп. „Християнство и култура“, бр. 64
  • Каравълчев, Венцислав. Холмската мисия на Йосиф Соколски и краят на Брест-литовската уния , сп. „Християнство и култура“, бр. 65