Котловина (Одеска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Котловина (Болбока)
— село —
Църквата в Болбока
Църквата в Болбока
Украйна
45.5078° с. ш. 28.5797° и. д.
Котловина (Болбока)
Одеска област
45.5078° с. ш. 28.5797° и. д.
Котловина (Болбока)
Страна Флаг на Украйна Украйна
Област Одеска област
Район Ренийски район
Население (2001 г.) 2643 души души
Пощенски код 68820
Телефонен код 4840

Котлови́на (на украински и руски: Котловина, до 1948 г. — Болбо́ка ; гагаузки : Bolboka ; румънски : Bolboca) е село в Ренийски район на Одеска област, Украйна. Заема площ от 3,43 км2. Разположено е в голяма котловина, откъдето произлиза и името му.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е край западния бряг на езерото Ялпуг, на 6 километра южно от село Владичен и на 14,5 километра североизточно от село Караагач.

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път Болбока се споменава през 1754 година, когато Буджакът се контролира от ногайците. По това време населението на селото е молдовско[1].

След Руско-труската война от 1806-1812 година, когато Бесарабия е завладяна от Руската империя, в Болбока се заселват 154 семейства от българските земи[2] - предимно гагаузи, определяни по това време като българи. Според някои сведения през 1818 година Болбока има 489 жители (109 семейства), а през 1820 г. - 504 жители (107 семейства)[3]. В Указа на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Болбока е посочено като селище в Кагулски окръг.[4]

Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Болбока попада в Княжество Молдова, а впоследствие - в новообразуваната Румъния. През 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище[5]. В 1861-1862 година 255 семейства от Балбок участват в преселението на част от бесарабските българи в Таврия[6].

След 1878 година селото отново е включено в състава на Русия. В началото на ХХ век Болбока има 489 къщи, 2 608 жители, притежаващи 5669 десетини земя[7].

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото възлиза на 2 643 души(2001). Гъстотата е 770,55 души/км2. Местните жители са гагаузи. Православни християни.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Болбока[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Козлев (1824 - 1902) - български книжовник и революционер, учителствал в Болбока 1860-1868.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояше, София 1993, с. 15.
  2. Скальковский, А.А., Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Статистический очерк, Одесса 1848, с. 67.
  3. Каранастас, Олга Радова. Гагаузы в составе задунайских переселенцев и их переселения в Буджаке (конец XVIII - первая четверть XIX века), Кишинев - Комрат 2001, с. 98
  4. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 518.
  5. Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 22-23, 216
  6. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.
  7. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]