Костадин Бояджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Коце Бояджиев)
Костадин Бояджиев
български революционер

Роден
Починал
19 април 1938 г. (57 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Костадин (Константин) Николов Бояджиев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бояджиев е роден на 21 май 1880 година в разложкото село Баня в семейството на Никола и Яна Бояджиеви. Около 1900 година завършва българската гимназия в Солун. Влиза във ВМОРО. От 1902 година е в четата на Тома Давидов. В началото на 1903 година е в четата на Борис Сарафов.[2] През Илинденско-Преображенското въстание е с Даме Груев и действа заедно с него. Остава с него след въстанието и участва във възстановяването на революционната мрежа. От 1904 до Младотурската-революция в 1908 година е войвода на чета. В 1909 убива турчин в Баня и отново става нелегален. Около 1909 – 1910 година се жени за охридчанката Славка Евтимова Мешкова, с която имат дъщеря Виктория и син Кирил.

При избухването на Балканската война в 1912 година Бояджиев става войвода на чета № 13 на Македоно-одринското опълчение, която е определена да действа в Драмско.[3] Четата му минава в Разлога и Бояджиев се среща в Горно Драглище с войводите Георги Занков, Михаил Чаков и Стефан Чавдаров и се отправя към Пирин, откъдето извършва подривни действия в турския тил. На 5 октомври четата на Бояджиев участва в освобождаването на Банско заедно с другите партизански отряди. На 7 октомври четата на Бояджиев и четата на Чаков (160 души) се сражават с 3800 души войска и губят 4 убити и 2 ранени. След това четата на Бояджиев се сражава пред село Баня и отблъсква нападението на войската оттегляща се от Мехомия към Неврокоп. На 9 октомври заедно с части на 27 пехотен чепински полк участва в нападението над Мехомия. Бояджиев наранява левия си крак и е назначен за началник на милицията в Мехомийско.

Бояджиев участва и в Междусъюзническата война в МОО и в Първата световна война. Във всички войни е раняван 7 пъти. След Първата световна война е началник на Първи полицейски участък в София. След Деветоюнския преврат е заточен в Делиормана, защото не предава участъка си на превратаджиите. До смъртта си в 1938 година е безработен.[4][5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДАА, Фонд № 1830К, оп.1
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 60.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 101, 892.
  4. Александрова, Елена. Участието на войводата Коце Николов Бояджиев от с. Баня, Разложко, в Балканската война (1912 - 1913), в: Военно исторически сборник, 2008, 1, стр. 49 - 52., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009 
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.