Кръстьо Мирски (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Кръстьо Мирски.
| Кръстьо Мирски | |
| български политик | |
 | |
| Роден | Кръстьо Иванов Мирски
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия |
| Народен представител в: I ОНС IV ОНС IV ВНС VIII ОНС XIV ОНС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Стефания Икономова-Мирска |
| Деца | Христо Мирски |
Кръстьо Иванов Мирски (също и Кръстю Мирский) е виден български общественик, публицист и книжовник, един от първите преводачи на Шекспир в България.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 януари 1852 г. в Котел, в рода на Гаврил Кръстевич.
Според Антон Борлаков, в края на османския период Кръстьо Мирски учителства в Добруджа.[2] Преселва се във Варна през ноември 1878 г. и четири десетилетия е в центъра на обществения живот в града. Става член на Демократическата партия.[3] Председател на Балчишкия окръжен съд.[4] На 8 юли 1880 г. е назначен за председател на Варненския апелативен съд.[4][5] и за народен представител в Третото, Четвъртото, Осмото и Четиринадесетото обикновено народно събрание и в Четвъртото велико народно събрание.
Кръстьо Мирски има съществени заслуги към културния живот на Варна.[6]. Той и брат му Никола Мирски откриват първата книжарница във Варна (12 юни 1879).[7] Оказва съдейства за пренасянето в града на печатницата на Райко Блъсков. Има големи заслуги и за развитието на театралното дело. Става два пъти кмет на Варна в периодите 1888 – 1890 год.[8] и 1905 - 1906 год.[9][10] Един от създателите на Книжевната дружина във Варна, която е първообраз на варненската библиотека.[11] По време на своето кметуване допринася за благоустрояването на град Варна и съдейства за културно-просветното развитие. Построяват се училищата „Св. Кирил“, „Св. Наум“, разширява се училище „Св. Методий“. Изграждат се и първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морски курорт. Кръстьо Мирски способства за изготвянето на първия план за разширение на Морската градина, строежа на часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.
Кръстьо Мирски е един от първите членове на Българската академия на науките. Автор е на повече от 250 статии, книги, учебници и преводна литература. Умира на 7 май 1920 г.[12]
-
Портрет като народен представител в IV ВНС -
Кръстьо Мирски, фото В. Бабаджов
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Варненски общински вестник, бр. 10, 10 май 1889, стр.4
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.2
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 09 / 07 февруари 1902 г., стр. 1
- ↑ а б Варна след 1876. Глава втора. Обществено-политически промени 1878 - 1881 // varna-bg.site.
- ↑ Нова България седмичен вестник за политика и книжевност / Димитър Георгиев - Варна; печ. Хр. Н. Войников / бр. 19, 12 март 1888, стр.2
- ↑ Кръстьо Мирски – информация на сайта на община Варна
- ↑ 140 години от откриването на първата книжарница във Варна // moreto.net. 12 юни 2019. Посетен на 5 март 2023.
- ↑ Варненски общински вестник, брой 1, 01 ноември 1888, стр.1
- ↑ Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, Варна
- ↑ Община Варна. Кметове на Варна
- ↑ Кръстьо Мирски // europeana.eu. Посетен на 10 януари 2023.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 459.
| Харалан Ангелов | → | Кмет на Варна (17 април 1888 – 1890) | → | Иван Мънзов |
| Ангел Пюскюлиев | → | Кмет на Варна (17 септември 1905 – 1906) | → | Ангел Пюскюлиев |
