ЛГБТ права в Тайланд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
ЛГБТ права в Тайланд
Тайланд
Тайланд
Легален статус на еднополовата интимностЛегална от 1956
Полова идентичност/изразяванеПромяна на легалния пол не е позволена дори и след медицински преход
Военна службаЗаконна от 2005 г.
Закрила от дискриминацияЗакрила на базата на сексуална ориентация и полова идентичност от 2015 г.
Семейни права
Признаване на
семейното съжителство		Очаква се узаконяване през 2024 г.
ОсиновяванеОчаква се узаконяване през 2024 г.
ЛГБТ права в Тайланд в Общомедия

Лесбийките, гейовете, бисексуалните и трансполовите (ЛГБТ) хора в Тайланд срещат правни предизвикателства, които не съществуват за хората, които не са част от ЛГБТ обществото.[1] Сексуалните отношения между хора от един и същи пол и при жените, и при мъжете, са законни в Тайланд, но еднополовите двойки не са под закрилата на закона равностойно на двойките от противоположен пол. Въпреки че Тайланд често е считан за сравнително либерална и приятелски настроена към ЛГБТ обществото държава, редица проучвания сочат, че ЛГБТ хората са подложени на дискриминация, която пречи на достъпа им до работа, образование, здравеопазване и цялостно добро качество на живот.

Промени в обществените нагласи и социалната политика по отношение на ЛГБТ обществото започват да настъпват в Тайланд през 90-те години на 20-и век и особено в началото на 21-и век. През 2015 г. Тайланд приема подробен закон против дискриминацията, който обхваща сексуалната ориентация и половата идентичност. През март 2024 г. долната камара на тайландския парламент одобрява законопроект за узаконяване на еднополовите бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки. Очаква се законопроектите да бъдат приети без пречки и от сената, и от краля по-нататък през 2024 г. По този начин Тайланд става третата азиатска страна след Тайван и Непал, която гарантира брачно равноправие за еднополовите двойки.[2]

Проучвания сочат, че около осем процента от населението на Тайланд (приблизително пет милиона души) са част от ЛГБТ обществото.[3]

Ранно развитие на правата[редактиране | редактиране на кода]

 Вижте също: ЛГБТ история в Тайланд

Содомията с нетърговска цел между пълнолетни, извършена по взаимно съгласие и не на публично място, е декриминализирана в Тайланд през 1956 г.[4] Въпреки това привличането между хора от същия пол, както и трансидентичността, да не се смятат за обществено приемливи още дълги години. Чрез Закона за изменение на Наказателния кодекс от 1997 г. (на тайски: พระราชบัญญัติแก้ไขเพิ่มเติมประมวลกฎหมายอาญา-(ฉบับที่-14)-พ.ศ.-2540) възрастта за сексуално съгласие е определена на петнадесет години, независимо от пола или сексуалната ориентация.

През 2002 г. Министерството на здравеопазването обявява, че хомосексуалността повече няма да се смята за психично заболяване или разстройство.[5]

През 2007 г. тайландското правителство разширява определението на жертва на сексуално насилие и изнасилване да включва и жени, и мъже.[6] Поставя се и забрана на брачното изнасилване, като законът предвижда, че и жените, и мъжете могат да бъдат жертви.[6]

Признаване на еднополови връзки и брак[редактиране | редактиране на кода]

Плакат с надпис สมรสเท่าเทียม (в превод: „равен брак“; лозунг, призоваващ за легализирането на еднополовите бракове в Тайланд), видян на Банкок Прайд 2022

Тайланд не признава еднополови бракове, граждански съюзи, домашни партньорства, нерегистрирани съжителства, нито и какъвто и да е друг вид еднополов съюз.[7][8] През годините анкети на обществените нагласи редовно сочат широка подкрепа за еднополовите бракове.[3][9][10] Към март 2024 г. законопроект за легализацията на еднополовите бракове е на прага да бъде приет от правителството.[2]

Развитие в периода 2010 – 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2011 г. Националната комисия по правата на човека и неправителствената организация Sexual Diversity Network (в превод: „Общност за сексуално многообразие“) внасят законопроект за узаконяване на еднополовите бракове и търсят подкрепата на тайландското правителство за закона.[11][12] През декември 2012 г. обаче правителството сформира комисия за изготвяне на законодателство, осигуряващо правно признание на еднополовите двойки под формата на граждански съюз, а не брак.[13] На 8 февруари 2013 г. отделът за защита на правата и свободите на Министерството на правосъдието и парламентарната комисия по правните въпроси, правосъдието и правата на човека провеждат първото публично изслушване на законопроекта за гражданското партньорство, изготвен от председателя на комисията, полицейски генерал Вирун Пхуенсаен.[14]

През септември 2013 г. във вестника „Банкок Поуст“ пише, че през 2011 г. президентът на Gay Political Group of Thailand (в превод: „Гей политическа група на Тайланд“) е опитал да регистрира брачно свидетелство с партньора си, който е от мъжки пол, но регистрацията е била отхвърлена.[15]

До настъпването на 2014 г. законопроектът за гражданските партньорства набира подкрепа и от двете най-големи партии, но е забавен заради размирици в страната. Проектът предвижда някои от правата, които бракът между хетеросексуални двойки дава, но вдига минималната възраст от 17 на 20 години и не включва права за осиновяване на деца, което предизвиква критика.[16][17]

През 2017 г. представители на тайландските власти откликват положително на петиция в подкрепа узаконяването на граждански съюзи за еднополовите двойки, подписана от 60 000 души. Генералният директор на Отделът за защита на правата и свободите към Министерството на правосъдието, Питикан Ситхидеж, заявява, че ще направи всичко възможно да подкрепи узаконяването в най-скоро време.[18] На 4 май 2018 г. в Министерството на правосъдието започват дискусии около законопроект за гражданските съюзи с името „Закон за регистрацията на еднополови партньорства“. Според законопроекта еднополовите двойки биха получили някои от правата, гарантирани от гражданския брак, и биха могли да се регистрират като „партньори в живота“.[19][20][21] По време на изслушванията, законопроектът получава 98% подкрепа.[22][23] На 25 декември 2018 г. той е одобрен от Кабинетът.[24][25][26]

Развитие в периода 2020 – 2023 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 8 юли 2020 г. изпълнителната власт одобрява нова версия на законопроекта за гражданските съюзи и той се придвижва към Народното събрание.[27][28]

През юни 2020 г. Туняуат Камолуонгуат от партията Move Forward Party (в превод: „Движение напред“) предлага законопроект за легализацията на еднополовите бракове.[29] На 2 юли започва обществена консултация по законопроекта.[30][31]

През 2021 г. Тайландският Конституционен съд отсъжда, че Раздел 1448 от Гражданския и търговски кодекс, който интерпретира браковете като само между мъже и жени, е конституционен. Част от текстът на постановлението споменава, че членовете на ЛГБТ обществото не могат да се размножават, тъй като е против естествената природа, и че те са като всяко друго животно с нетипично поведение или физически белези. Според постановлението ЛГБТ хората са различен „вид“, който трябва да бъде отделен и изучаван, защото не е способен да създава „деликатните връзки“ характерни между хората.[32] Текстът е горещо критикуван от ЛГБТ общността като хомофобски и политически некоректен.[33]

През 2022 г. редица законопроекти, свързани с еднополовите партньорства, преминават на първо четене през парламента. Сред тях са „Закон за брачното равноправие“ на опозиционната Move Forward Party, който би променил настоящият закон за браковете са включва двойки от всички полове, както и законопроектът за граждански съюзи на управляващата партия, „Закон за гражданските партньорства“, който би узаконил гражданските партньорства между еднополови двойки като отделна категория, давайки им някои но не всички права, гарантирани на хетеросексуалните двойки.[34][35][36]Законопроектите се провалят поради разпускането на парламента на изборите през 2023 г.[37][38]

На 14 февруари 2023 г. община Дусит в Банкок ставата първата в Тайланд, която издава сертификати за партньорство на еднополови двойки. Сертификатите не са правно обвързващи.[39]

През ноември 2023 г. министър-председателят Срета Тхависин обявява, че управляващият Кабинет е одобрил законопроект за легализация на еднополовите бракове.[40] На 21 декември парламентът приема законопроекта, заедно с три подобни такива, съставени от други партии и гражданското общество.[41]

Узаконяване на еднополовите бракове[редактиране | редактиране на кода]

На 27 март 2024 г. долната камара на тайландския парламент одобрява законопроект за узаконяване на еднополовите бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки. По време на вота 400 членове на парламента гласуват “за“, а само 10 “против“. Законопроектът представлява комбинация от четири подобни законопроекта, приети от парламента през декември 2023 г. Законопроектът дава на еднополовите двойки пълен и равноправен достъп до здравни, финансови и съдебни права от рода на данъчни облекчения, възможността лицата да вземат решения за здравеопазването на брачния си партньор, да управляват и наследяват притежанията му и да организират погребението му. Чрез този законопроект в Гражданския и търговски кодекс думите “мъже и жени“ и “съпруг и съпруга“ се променят на “лица“ и “брачни партньори“.[2][42] На 1 април проектът е приет на първо четене и от сената с 147 гласове “за“, 4 “против“ и 7 въздържали се. Пратен е за обсъждане от 27-членен комитет. Сенатът ще разгледа законопроекта още два пъти, най-рано през юли 2024 г.[43][44] Очаква се, че ще бъде приет без проблем и от сената, и от Краля. По този начин Тайланд става третата държава в Азия след Тайван и Непал да гарантира брачно равноправие.[2][42]

Осиновяване и родителство[редактиране | редактиране на кода]

През март 2024 г. долната камара на тайландския парламент с огромна подкрепа одобрява законопроект, който би легализирал осиновяването на деца от еднополови двойки. Проектът очаква одобрението на сената и на краля.[2][42] До този момент само двойки, сключили граждански брак, имат правото да осиновяват деца, с изключение на неомъжени жени, на които е позволено да осиновяват деца инвалиди.[3][45] Новия законопроект обаче не променя понятията в закона за осиновяване от “майка“ и “баща“ на полово-неутралния термин “родител“. Според ЛГБТ активисти без тази промяна има риск от нарушаване на родителските права на еднополовите двойки.[2]

Години наред Тайланд е популярна дестинация за хора, искащи да станат родители чрез сурогатно майчинство. През 2015 г. обаче тайландското правителство одобрява закон, който забранява на чужденци да посещават Тайланд с цел търсене на платени сурогатни уговорки. Само тайландски граждани, които имат сключен брак, могат да търсят платено сурогатно майчинство. Оплождането „инвитро“ е позволено само на женени двойки.[46]

Закрила от дискриминация[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки репутацията на Тайланд на либерална и толерантна към ЛГБТ общността държава, обществените нагласи са сравнително консервативни, а ЛГБТ хората нерядко са подложени на дискриминация, която засяга качеството им на живот, правата им и достъпа им до работа, здравеопазване, образование и други социални институции.[2][47]

В нито една от версиите на тайландската конституция не се споменават сексуална ориентация и полова идентичност. Натий Тхиирарожнапонг, част от Комисията по човешките права, и Анджана Суварнананда, активистка за правата на лесбийките, водят дълга, но неуспешна, кампания за включването на термина „сексуална идентичност“ във Временната тайландска конституция от 2006 г. и Конституцията от 2007 г.[6] Конституцията от 2007 г. включва обширната забрана на „несправедливата дискриминация“ на базата на „личен статус“ и също така гарантира граждански свободи, стига те да се придържат към „държавната сигурност“ и „обществения морал“.

На 13 март 2015 г. е приет закон срещу дискриминацията под името พระราชบัญญัติความเท่าเทียมระหว่างเพศ พ.ศ.๒๕๕๘, в превод: „Закон за половото равноправие от 2015 г.“. Влиза в сила на 9 септември 2015 г.[48] Законът забранява дискримнация на основата на полова идентичност и сексуална ориентация и става първият тайландски закон, който споменава ЛГБТ хората. Според закона дискриминация срещу мъж, жена или „човек, чието сексуално изразяване е различно от неговия първоначален пол“ може да бъде наказана с до 6 месеца в затвора и глоба до 20 000 бат.[49][50] Уточнени в закона са изключения за „образованието, религията и обществения интерес“, които изключения са подложени на гореща критика от страна на застъпници за правата на жените.[51]

През 2021 г. международната организация Хюман Райтс Уоч публикува доклад, според който прилагането на закона срещу дискриминацията е неадекватно. Според доклада между 2016 г. и 2019 г. са повдигнати 27 оплаквания за дискриминация срещу трансполови хора, като много от тях са разглеждани в продължение на повече от три месеца и нито едно от отговорните лица не е било наказано.[52]

Полова идентичност и изразяване[редактиране | редактиране на кода]

Трансполовите хора в Тайланд са сравнително видими и много от тях работят в шоубизнеса, телевизията и като изпълнители в нощни клубове. Въпреки това като цяло на трансхората не са предоставени много от правата, които имат цисполовите хора.[53][54] Транс хората нерядко биват подложени на дискриминация.[15][55]

През 2007 г. е приет закон, който позволява на транс хората да сменят името си. Законът не включва смяна на пола в личните документи, а и смяната на името не е гарантирана, тъй като решението дали да одобри заявлението за смяна е в ръцете на отделния администратор, разглеждащ случая.[52]

„ Обществото ни гледа и си мисли,

че сме приети, но не е така.

Винаги се отнасят към нас различно.

“

Кхуан Супалак, трансполова жена

Транс хората са изправени пред значими пречки за намирането на работа и достъп до повишения и по-старши длъжности, това открива доклад на Международната организация на труда от 2015 г.[56] Дискриминация в процеса на кандидатстване за работа често възпира транс хората да търсят работа. Според доклада транс хората също така са подложени на „ежедневна дискриминация и унижения“, което често прекъсва кариерите им преждевременно.[56] В статия на вестник “Банкок Поуст“ от 2013 г. пише, че „транс хората не се срещат на старши позиции, като доктори, адвокати, учени и учители в държавни училища и университети. Нито пък в изпълнителни роли в корпоративния свят. На кратко, вратите на държавните учреждения и големите корпорации все още са затворени за транс жените“.[53]

Операции по смяна на пола се извършват в Тайланд от 1975 г. насам, като държавата е една от най-популярните дестинации в света за хора, търсещи подобни процедури. На транс жени, които са държавни служители и са преминали през медицински преход, все още не им е позволено да носят женски униформи на работното място. Друг пример за дискриминация е отказът на болница да настани транс жена в женското отделение, въпреки че е преминала през медицински преход. Случаят е от 2014 г.[47]

През 2019 г. Народното събрание разглежда проектозакон, който би позволил промяната на пола в личните документи за транс хора, които са преминали медицински преход. Предложението също включва промени по отношение смяна на имената, еднополовите бракове и военната служба.[57][58] Проектозаконът се проваля, но през февруари 2024 г. министър председателят Срета Тхависин нарежда на Министерството на общественото развитие и безопасността да състави проектозакон, който би позволил промяната на пола в личните документи, както и би узаконил третия пол.[59] През същия месец долната камара на парламента гласува да отхвърли подобен проектозакон, предложен от партията Движение напред.[60]

Във въоръжените сили[редактиране | редактиране на кода]

В Тайланд и мъжете, и жените могат да служат в армията. Всички тайландски граждани над 21 години, които са определени като мъже по рождение, участват във военен налог. Ако не са извинени от служба, трябва или да служат между шест месеца и една година на доброволчески начала, или да участват в лотария, чрез която се избира кой ще служи между една и две години. Наборниците понякога срещат тормоз, насилие и дори нарушения на човешките права, а военният налог е сериозно притеснение за много хора. Някои транс хора се притесняват, че ще бъдат карани да се събличат или ще бъдат подложени на унижения, които притеснения дори водят някои до мисли за самоубийство.[61] Транс жените са извинени от служба на базата на „разстройство на половата идентичност“, но само ако могат да „докажат“ пола си. Ако една транс жена е преминала през поне някои процедури на медицинския преход, като например хормонотерапия или уголемяване на гърдите, има голяма вероятност тя да бъде извинена, но само след като се подложи на медицински преглед, който е стресиращ и унизителен за някои. Жени, които не са преминали през медицински преход, трябва да преминат през задълбочена психологична оценка.[62][61]

Условия на живот[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителки, които са катъй. Патая, 2011 г.

През 2013 г. в статия на вестник „Банкок Поуст“ пише, че „въпреки че на Тайланд се гледа като на туристическо убежище за еднополови двойки, реалността за местните жители е, че законът, а често и обществените нагласи, не са толкова либерални“.[63]

През 2017 г. Банкок е обявен за втория по положителни нагласи към ЛГБТ обществото град в Азия след Тел Авив, Израел, поради благоприятната обстановка за ЛГБТ запознанства, нощен живот, видимост и безопасност.[64] Туристическата агенция на Тайланд започва глобален проект под заглавието Go Thai Be Free (в превод: „Ела в Тайланд, бъди свободен“),[65] за да привлече ЛГБТ туристи от цял свят и да засили международния си имидж като благоприятно настроена към ЛГБТ обществото страна.[66]

ЛГБТ речник[редактиране | редактиране на кода]

Тайската дума за „гей“ или „куиър“ е เกย์, което се произнася „кей“ или „гей“. Терминът กะเทย, произнесен „катъй“, се отнася до транс жени или женствени гей мъже. Катъите често са смятани за трета полова категория. Терминът ดี้ (дий) се използва за куиър жени. Английската дума lesbian също е навлязла в тайския и се произнася „летбиан“.

В тайския език съществуват названия и за други разновидности на полова и сексуална идентичност, като например ทอม (том), от английската дума tomboy (томбой), което се отнася до жени, които се обличат и държат по-мъжествено. Тези жени не са непременно бисексуални или лесбийки, но могат да бъдат смятани за такива от други хора. Други термини са още „анджий“, катъи, които харесват жени–том, и „адам“, мъже, които харесват жени–том.

Насилие срещу ЛГБТ хората[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на ЛГБТ обществото в Тайланд понякога стават жертва на насилие, мотивирано от хомофобия или трансфобия. Примери включват убийството на жена–том, поръчано от майката на приятелката на жертвата, и двойното убийство на 17-годишни лесбийки, които са имали връзка. В статия за Банкок Поуст от 2016 г., Пайсарн Ликхитприйчакул, член на борда на директорите на организацията Sogi Foundation, повдига темата за така нареченото корективно изнасилване, използвано за „излекуването“ на лесбийки от тяхната сексуална ориентация. Пайсарн споменава случаят на баща от град Лоей, който е признал за изнасилването на дъщеря си в продължение на 4 години с цел тя да спре да се социализира с „мъжкарани“. В Тайланд няма легална категория за престъпления на омразата, което според Пайсарн води до нормализацията на подобни насилствени дейности и крие истинския брой на престъпленията срещу ЛГБТ хора, тъй като много от тях биват смятани за „престъпления от страст“. Според Службата на Върховния комисар за правата на човека, насилието срещу ЛГБТ хората „често е особено злостно в сравнение с други престъпления на основата на предразсъдъци“.[67]

Доклад на ПРООН от 2019 г. сочи, че 53% от анкетираните ЛГБТ хора са били подложени на вербален тормоз, 16% са били насилени сексуално, а 42% са се представяли за хетелосексуални, за да бъдат приети на различни места. 47,5% от анкетираните са изпитвали поне една форма на дискриминация от страна на собственото си семейство. В резултат на дискриминация и стигма 49% от анкетираните ЛГБТ хора казват, че са мислили за самоубийство, а 17% са правили и опит. Въпреки високата им нужда от психологическа помощ, анкетираните хора споделят, че достъпът до такава помощ е труден за тях, както и че са срещали дискриминация в здравеопазването. Две подгрупи на ЛГБТ обществото срещат най-високите нива на дискриминация: транс жените и бисексуалните мъже. 61% от транс жените са срещали вербално насилие, 22% са били подложени на сексуален тормоз, 11% – на физически тормоз, а 8% са срещали и полицейски тормоз. Сред бисексуалните мъже 14% споделят, че са загубили приятели заради сексуалността си, а 9% са загубили дома си.[68]

Според същия доклад 32% от анкетираните транс жени са били подложени на дискриминация на работното място. Процентът на тази дискриминация е 10% за ЛГБТ обществото като цяло.[69]

В образованието[редактиране | редактиране на кода]

На 26 декември 1996 г. Rajabat Institute Council – ръководният орган на всички тайландски университети – заявява, че ще забрани на хомосексуални хора да следват педагогика в техните учебни заведения по идея на заместник-министъра на образованието Сурапорн Данайтангтракул. Изявлението е горещо критикувано от организации за защита на човешките права и много други. На 25 януари 1997 г. Министърът предлага промяна в забраната, така че да бъдат отхвърляни всички хора с „неприлични характери“, а не конкретни групи като хомосексуалните хора.[70]

ЛГБТ юношите в Тайланд срещат сериозни препятствия в образованието заради идентичността си, включително различни видове тормоз – от вербален до тежък физически или сексуален – както от страна на други ученици, така и от учители.[71][72] Според доклад на ПРООН от 2014 г. измежду 2000 запитаните ЛГБТ ученици една трета са подлагани на физически тормоз, а една четвърт - на сексуален. Жените „том“ (мъжествени жени) са сред най-често подлаганите на тормоз, показва проучването. Законът за полово равноправие от 2015 г. допуска изключения за дискриминация в образованието.[71]

В доклада се отбеляза, че към 2014 г. в Тайланд няма задължително образование по темите за сексуалната ориентация и половата идентичност. Уроците по сексуално здраве също са незадоволителни, което може да допринесе до практикуването на незащитен секс и разпространението на ХИВ сред ЛГБТ хората. В някои учебници по сексуално здраве хомосексуалността е определяна като „ненормална“.[71] През 2019 г. са издадени нови учебници по здравна култура, които са част от нов подход към образованието за сексуалното здраве в страната. Учебната програма и учебниците представят разнообразието в сексуалната и половата идентичност в положителна светлина. Включват и информация за репродуктивното здраве и права. Промените целят да се елиминират дискриминацията, стигмата и тормозът на базата на ЛГБТ статус.[73]

В повечето тайландски училища и университети униформите са задължителни. Проучване на Световната банка от 2018 г. сочи, че 82% от запитаните трансполови хора са били заставени да се обличат спрямо първоначалния си пол, като 71% твърдят, че това правило се е отразило негативно на психическото им здраве, а 25% - че то е попречило на образованието им.[74]

Учениците носят униформа спрямо първоначалния си пол: момичетата и жените са задължени да носят поли, а мъжете - панталони. Трансхора, които носят дрехи, изразяващи половата им идентичност, а не първоначалния им пол, може да не бъдат приети в учебни заведения или да бъдат заставени да носят униформи според първоначалния си пол.[72] В доклада на ПРООН от 2014 г. се отбелязва, че правилата за униформите „не само насаждат идеята, че човешкият пол е бинарен и всичко извън нормата трябва да бъде наказано, но ученици, облечени противоположно на регистрирания си пол, не могат да държат изпити или да предават задания за оценка, което на практика отнема основното им право на образование.“[71] Това причинява от дискомфорт до психологични травми при трансполовите ученици, като много от тях спират да ходят на училище в резултат на дискриминация и тормоз. Поради липсата на официална диплома за образование, някои от тези ЛГБТ тайландци се насочват към проституция или други видове високорискова работа.[71]

Определени университети, както и поне една гимназия в страната, позволяват на трансполови студенти и ученици да носят униформи и церемониални тоги при дипломиране според половата си идентичност, а не първоначалния си пол.[75][76][77] За да получат позволение да носят униформа според половата си идентичност, следващите в университета „Чулалонгкорн“ студенти трябва да пуснат молба и да се положат на психологическа оценка.[78] През 2022 г. от асоциацията на президентите на редица университети – Council University Presidents of Thailand – обявяват ново решение, според което униформите не са задължителни при полагането на приемни изпити за университет, а от студентите се очаква да носят „всекидневни, но подходящи дрехи“, които може и да не отговарят на пола, приписан им по рождение.[79]

През годините ученически групи нерядко се противопоставят на дискриминацията в образователните среди. През лятото на 2020 г. ученическа група под името „Лоши ученици“ организира протести срещу правителството в Банкок. Отделни протести се провеждат и от изцяло ЛГБТ групи. Част от призивите им са за край на тормоза срещу учениците във всичките му форми, включително дискриминацията срещу ЛГБТ хората и правилата за прически и униформи.[80] Протестите вдъхновяват редица демонстрации срещу правителството.[72]

В затворите[редактиране | редактиране на кода]

Официалната политика в тайландските затвори е да бъде уважен начинът, по който затворникът се самоопределя. Затворниците са разпределени според половата си идентичност и сексуалната си ориентация.[81] На гей мъжете, както и на хетеросексуалните мъже, им бива обръсната главата при влизане в затвора. На жените не им е позволено да носят грим, а на гей мъжете – да. Според Дирекцията „Изпълнение на наказанията“ на Тайланд, през 2016 г. 4448 от затворниците в страната са част от ЛГБТ обществото. От тях 1804 са „катъй“ (транс жени или женствени гей мъже), 352 са гейове, 1247 са „том“ (мъжествени жени), 1011 са „дий“ (женствени лесбийки) и 34 са транс жени. От Дирекцията обявяват и планове да построят самостоятелен централен затвор за ЛГБТ затворници, но плановете са забавени поради възражения срещу това, да бъдат местени ЛГБТ затворници от всички краища на страната далеч от роднините си в централен затвор.[81]

В политиката[редактиране | редактиране на кода]

Тануарин Сукхаписит, първият трансджендър член на Тайландския парламент.

С наближаването на изборите от 2019 година няколко политически партии изразяват подкрепата си за еднополовите бракове и ЛГБТ правата като цяло. От партията Future Forward Party призовават за узаконяването на еднополовите бракове и промени в официалната образователна програма, „за да спре да разпространява стереотипи и предразсъдъци срещу ЛГБТК обществото“. Други партии, които се обявяват в подкрепа на еднополовите бракове, са също: Mahachon Party, Thai Local Power Party, Polamuang Thai Party, Thai Liberal Party, Puea Chat Party, Commoners' Party, Демократическата партия, както и най-голямата партия в Парламента, За таи. Партията Thai Raksa Chart Party, дисквалифицирана през март 2019 г. заради участието на принцеса Убол Ратана, обявява, че подкрепя гражданското партньорство за еднополовите двойки.[82]

През март 2019 г. Тануарин Сукхаписит, член на партията Future Forward Party, става първият трансджендър член на Парламента.[83] Други трима трансджендър кандидати от същата партия също са избрани: Туняуадж Камонуонгуат, Натийпат Кулсетханасит и Кауинант Такей.[84]

Легалност на кръводаряването[редактиране | редактиране на кода]

В Тайланд на транс жените, които не са правили секс с мъже, както и на жените, които правят секс с жени, им е позволено да даряват кръв, но на мъжете, които правят секс с мъже – не. Въпреки призиви тази политика да бъде променена, Тайландският червен кръст на два пъти (през 2008 г. и през 2021 г.) взима решение да продължи забраната.[85][86] През 2021 г. от организацията заявяват, че „все още не са готови да разхлабят тези строги критерии за кръводаряване“ за мъжете, които правят секс с мъже, заради високия риск от ХИВ инфекция. ХИВ инфекцията при донори, които даряват кръв за пръв път, е 10 пъти по-често срещана в Тайланд, отколкото в някои други азиатски държави. Червеният кръст защитава политиката си и я нарича практична, а не дискриминативна. От организацията също съобщават, че процентът на ХИВ сред донорите трябва да спадне под 1 на 100 000 преди да може да бъдат разхлабени критериите.[86]

ЛГБТ култура[редактиране | редактиране на кода]

Тайланд има дългогодишна репутация като толерантна към ЛГБТ обществото държава. В страната има многобройни ЛГБТ нощни клубове и барове, а първото тайландско ЛГБТ списание, Mithuna, започва да излиза през 1983 г.[87]

Въпреки тази репутация, през 1989 г. ЛГБТ активистът Натий Тийрароджанапонгс описва ситуацията като по-сложна. Въпреки че ЛГБТ хората не са подложени на пряка репресия от страна на държавата, това, че сред обществото липсва познание за ЛГБТ хората, ги прави на практика невидими и отхвърлени по непряк път. Натий твърди, че дори и хората да признават съществуването на хомосексуалността, „все още не са свикнали с идеята за открити гей хора. Още по-малко от тях пък имат каквато и да е представа за правата на лесбийките и гейовете“.[88]

Участници в Банкок Прайд през 2022 г.

Тази ситуация започва да се променя през 90-те с нарастването на обществените събития от рода на ЛГБТ прайд фестивали. От 1999 до 2007 г. в Банкок се провежда ежегоден прайд фестивал, но конфликти сред ЛГБТ обществото и с финансовите спонсори на събитието слагат парада на пауза.[89] През 2017 г. се очаква фестивалът да се проведе за пръв път от 11 години, но е отложен заради едногодошния период на траур по повод смъртта на крал Пхумипхон Адунядет.[90] Събитието официално се завръща през 2022 г.[91]

В Пукет има ежегоден прайд парад, за пръв път проведен през 1999 г.[92] През 2009 г., вторият годишен прайд парад в северния град Чианг Май е посрещнат с такава враждебност, че се налага да бъде отменен. Докато участниците се подготвят да започнат шествието, поддръжници на местна политическа група обграждат сборния им пункт и започват да крещят обиди и да хвърлят плодове и камъни.[93] Случаят е известен като “Сао Соу Ет“. На 21 февруари 2019 г., десет години по-късно, повече от 500 души участват в Чианг Май Прайд, включително и някои политици.[94][95]

Сонгкран е тайландската нова година. Пада се на 13. април всяка година, а празниците се простират и до 15-и. Сонгкран е от особено значение за местното ЛГБТ общество, както и за ЛГБТ туристите, заради фестивала Songkran Bangkok Gay Circuit Party, който се провежда по същото време всяка година и е смятан за най-големият такъв в цяла Азия. Събитието е основано през 2007 г.[96][97][98]

В медиите[редактиране | редактиране на кода]

Плакат с надпис „ЛГБТК+ не е шега“, видян на Банкок Прайд 2022.
„ Шоубизнесът ни приема с отворени ръце, защото често се шегуваме за собствена сметка и забавляваме хората. Но ако искаме да бъдем взети на сериозно в сектор като медицината, това не ни е позволено. “

Премприйда Прамож На Аютая, активист за трансджендър правата и служител към ЮНЕСКО

От 80-те години насам в Тайланд има много различни медийни издания на ЛГБТ тематика. В тайландските филми често фигурират ЛГБТ герои още от 70-те години, макар и често в комедийна светлина. С новата вълна в тайландското кино през 90-те тайландските филми започват да разглежда ЛГБТ теми и герои по-задълбочено. От 2014 г. насам, а особено и след началото на пандемията от COVID-19, в страната се наблюдава значително нарастване на броя и популярността на тайландски телевизионни сериали с ЛГБТ тематика, познати още като „момчешка любов“ (Boys' Love) или Y series. Тези сериали показват положителни, разнообразни романтични истории между мъже, а понякога и между жени. Смята се че имат потенциал да повлияят на ЛГБТ правата и приемствеността към ЛГБТ обществото в страната. Въпреки че някои от сериалите разглеждат и теми за неравенството в обществото, като например еднополовите бракове, дискриминация и насилие, жанрът понякога е критикуван от членове на обществото, които твърдят, че той представя една по-лека версия на действителността за ЛГБТ хората в страната.[99]

Цензурата, наложена на някои части на интернета в Тайланд, не засяга медийните произведения на ЛГБТ тематика директно, но порнографията[100] и секс играчките[101] са незаконни в страната.

Обществени нагласи[редактиране | редактиране на кода]

Анкета от 2015 г. сочи, че 89% от тайландците биха приели колега, който е гей или лесбийка, на 80% не би им пречило, ако някой от роднините им е ЛГБТ, а 59% подкрепят легализацията на еднополовите бракове.[9][102]

Анкета от 2019 г., попълнена от 1025 души, сочи, че 63% от тайландците подкрепят легализацията на еднополовите партньорства, 11% са против, а 27% предпочитат да не отговарят на въпроса. Сред лицата между 18 и 34 години, 69% подкрепят гражданските партньорства, а 10% са против. Сред лицата между 35 и 54 години, 56% са „за“ легализацията, а 33% – срещу. Делението сред тези на възраст над 55 е 55% „за“ и 13% против. Сред лицата с университетска диплома, 66% са в подкрепа, а 10% – не. При тези без диплома, процентите са 57% „за“ и 12% против.[103]

Доклад на ПРООН от същата година обаче сочи, че въпреки че като цяло тайландците имат положителни нагласи към ЛГБТ обществото колкото по-близък до тях е въпросният ЛГБТ човек (например роднина или колега), толкова по-ниско е нивото им на подкрепа за ЛГБТ права и достъп до услуги. Открити са високи нива на подкрепа за равноправие и толерантни закони, но някои теми, като например смяната на пола в личните документи, са по-спорни.[68]

Анкета от 2022 г. сочи, че 93% от тайландците приемат ЛГБТ колеги и приятели, 91% биха приели ЛГБТ роднина, а 80% подкрепят еднополовите бракове.[104] Правителствена анкета от есента на 2023 г. сочи 96,6% обществена подкрепа за проектозакона за легализацията на еднополовите бракове, който е приет в началото на 2024 г.[41]

Обобщение[редактиране | редактиране на кода]

Признак за равноправие Легален статус
Еднополова интимност Yes (От 1956)
Еднаква възраст за сексуално съгласие (15 години) Yes (От 1997)
Закони против дискриминация на работното място Yes (От 2015)
Закони против дискриминация при предоставянето на стоки и услуги Yes (От 2015)
Закони против дискриминация в други отношения (напр. непряка дискриминация, реч на омразата) No (не се споменава в закона)
Закони против дискриминация в образователната система No (не се споменава в закона)
Еднополови бракове Yes (Очаква се през 2024)
Признаване на еднополовите двойки Yes (Очаква се през 2024)
Осиновяване на доведено дете при еднополови двойки Yes (Очаква се през 2024)
Съвместно осиновяване от еднополови двойки Yes (Очаква се през 2024)
На ЛГБТ хората им е позволено да служат във въоръжените сили открито Yes (От 2005)
Смяната на пола в личните документи Yes (Разглежда се)[59]
Смяната на пола по медицински път Yes (не се споменава в закона)[105]
Трети пол Yes (Разглежда се)[59]
Осиновяване на дете от необвързани лица, независимо от сексуалната ориентация No (Освен от неомъжени жени на деца инвалиди)
Репаративна терапия забранена при непълнолетни лица yes
Закрила за интерсекс децата от инвазивни операции No
Хомосексуалността официално не смятана за болест Yes (От 2002)
Достъп до оплождане „инвитро“ за лесбийки No (Позволено само на женени хетеросексуални двойки)
Платено сурогатно майчинство ползволено за гей двойки yes (Позволено само на женени хетеросексуални двойки)
Даряването на кръв позволено за мъже, които правят секс с мъже No

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Villadiego, Laura. Land of lady boys? Thailand is not the LGBTI paradise it appears // Lifestyle & Culture. scmp.com, 2018-09-16. Посетен на 2024-03-11. (на английски)
  2. ↑ а б в г д е ж Lawmakers in Thailand overwhelmingly approve a bill to legalize same-sex marriage // AP News. 2024-03-27. Посетен на 2024-03-27.
  3. ↑ а б в Limsamarnphun, Nophakhun. More rights for same-sex couples // The Nation. 2018-11-24. Архивиран от оригинала на 25 November 2018. Посетен на 2018-11-24.
  4. ↑ Khan, Shivananda. Assessment of sexual health needs of males who have sex with males in Laos and Thailand // Naz Foundation International. Посетен на 22 December 2006.
  5. ↑ Gay Rights in Thailand 2007 // Архивиран от оригинала на 2009-10-03. Посетен на 2023-08-20.
  6. ↑ а б в Gay Thailand News and Reports 2007 // Global Gayz. Посетен на 21 April 2017.
  7. ↑ Thailand's Civil Partnership Bill sparks further debate on same-sex couple rights // CNA. Посетен на 2021-07-05. (на английски)
  8. ↑ Thanthong-Knight, Randy. Thailand Has Three Paths to Recognizing Same-Sex Partnerships // Bloomberg. Посетен на August 18, 2021.
  9. ↑ а б Villadiego, Laura. Land of lady boys? Thailand is not the LGBTI paradise it appears // South China Morning Post. 16 September 2018. Посетен на 16 September 2018.
  10. ↑ Nida Poll: Most Thais agree with same sex marriage // Thai PBS. 2015-07-05. Архивиран от оригинала на 21 November 2017. Посетен на 16 September 2018.
  11. ↑ Commission for marriage rights // Star Observer. 13 September 2011. Посетен на 21 April 2017.
  12. ↑ NHRC will support gay marriage rights // The Nation. Архивиран от оригинала на 2019-06-07. Посетен на 21 April 2017.
  13. ↑ Leach, Anna. Thai government drafting same-sex civil partnership law // Gay Star News. Архивиран от оригинала на 2019-07-30. Посетен на 21 April 2017.
  14. ↑ Hundreds back civil unions for gay couples // Bangkok Post.
  15. ↑ а б Chaiyot Yongcharoenchai. The two faces of Thai tolerance // Bangkok Post. 2013-09-08.
  16. ↑ Lee, Steve. Thai marriage equality bill unable to proceed due to political crisis // LGBT Weekly. 10 April 2014. Архивиран от оригинала на 12 June 2018. Посетен на 21 April 2017.
  17. ↑ Mitsunaga, Takato. Same-sex marriage may come true under Thai junta // Prachatai English. 9 October 2014. Посетен на 21 April 2017.
  18. ↑ Thailand to revive gay rights Bill // Today. 2 June 2017. Посетен на 25 November 2018.
  19. ↑ Thailand expected to introduce same-sex civil partnerships, The Independent, 27 April 2018
  20. ↑ Networks, Hornet. Thailand Could Actually Beat Taiwan to Legalizing Same-Sex Unions and Benefits // 30 July 2018.
  21. ↑ Gay union law ready for Cabinet by September // The Nation. 22 July 2018. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 2023-09-04.
  22. ↑ John Reed. Thais celebrate the prospect of same-sex unions as a leap forward // 26 November 2018. Архивиран от оригинала на 11 December 2022. Посетен на 6 July 2019.
  23. ↑ Braidwood, Ella. Thailand could be first country in Asia with same-sex unions // PinkNews. 2018-11-06.
  24. ↑ Theparat, Chatrudee. Cabinet endorses civil partnership bill // Bangkok Post. 25 December 2018. Посетен на 25 December 2018.
  25. ↑ Sarrubba, Stefania. Thailand cabinet approves the first draft of same-sex civil union bill // Gay Star News. 25 December 2018. Архивиран от оригинала на 30 July 2019. Посетен на 25 December 2018.
  26. ↑ New rights for gay couples // 26 December 2018.
  27. ↑ Bangprapa, Mongkol. Cabinet backs bill allowing same-sex unions // Bangkok Post. 8 July 2020. Посетен на 8 July 2020.
  28. ↑ Thanthong-Knight, Randy. Thailand Leads Way in Southeast Asia With Same-Sex Union Bill // Bloomberg News, 8 July 2020. Посетен на 8 July 2020.
  29. ↑ Maneechote, Pear. Move Forward Party to push bill granting same-sex marriage in Thailand // Thai Enquirer, 15 June 2020. Посетен на 8 July 2020.
  30. ↑ Marriage law amendments now up for public consultation // Prachatai, 8 July 2020. Посетен на 8 July 2020.
  31. ↑ ร่างพระราชบัญญัติแก้ไขเพิ่มเติมประมวลกฎหมายแพ่งและพาณิชย์ (ฉบับที่ .) พ.ศ. .... // Thailand Parliament. Посетен на 8 July 2020.
  32. ↑ Subtle meanings behind Thai Constitutional Court's ruling against same-sex marriage // nationthailand.com Bangkok. 8 December 2021.
  33. ↑ Constitutional Court's full verdict enrages LGBT community, rights defenders // www.thaipbsworld.com. 2012.
  34. ↑ Sattaburuth, Aekarach. Parliament passes marriage equality bill, 3 other drafts // Bangkok Post. 2022-06-15. Посетен на 2022-06-20.
  35. ↑ Parliament passes 1st reading of Marriage Equality Bill, paving way for same sex marriage // Thai PBS World. 2022-06-15. Посетен на 2022-06-20.
  36. ↑ Gay Rights in Thailand (History) - G.A.M. Legal Alliance // G.A.M. Legal Alliance. Посетен на 20 November 2022.
  37. ↑ Parliament accepts public draft bills on same-sex marriage, gender identity // Посетен на 30 September 2023.
  38. ↑ Thai lawmakers to debate same-sex marriage equality // The Straits Times. 2023-12-19. Посетен на 2023-12-19.
  39. ↑ Mail, Pattaya. Same-sex couples get partnership certificates on Valentine's Day in Bangkok // 2023-02-15. Посетен на 2023-02-16.
  40. ↑ Reuters. Marriage equality bill for parliament next month // Bankok Post. 2023-11-21. Посетен на 2023-11-23.
  41. ↑ а б Thailand edges closer to legalising same-sex marriage // Reuters. 2023-12-21. Посетен на 2023-12-21.
  42. ↑ а б в Reuters. House passes landmark marriage equality bill // Bangkok Post. 2024-03-27. Посетен на 2024-03-27.
  43. ↑ Thai same-sex marriage bill passes first reading // France24. 2021-04-01. Посетен на 2024-04-21.
  44. ↑ Tanakasempipat, Patpicha. Thailand’s Same-Sex Marriage Bill Advances Further After First Senate Nod // Bloomberg News. 2024-04-02. Посетен на 2024-04-21.
  45. ↑ New partnership bill 'does not give everybody equal rights' // The Nation. 2018-11-30. Архивиран от оригинала на 3 December 2018. Посетен на 2018-11-30.
  46. ↑ Thai junta's surrogacy bill to ban LGBT and singles from having their own children | Prachatai English
  47. ↑ а б Kamjan, Chananthorn. Gays still face a battle, report says // Bangkok Post. 17 September 2014.
  48. ↑ Royal Gazette: Gender Equality Act B.E. 2558 (in Thai) // Архивиран от оригинала на 2018-10-24. Посетен на 2023-09-04.
  49. ↑ Jitcharoenkul, Prangthong. Learn about LGBTI, say activists // Bangkok Post. 18 May 2016. Посетен на 21 April 2017.
  50. ↑ Thailand's equality laws come into effect // 10 September 2015. Посетен на 21 April 2017.
  51. ↑ Thai junta expected to pass Gender Equality bill, strongly opposed by women rights groups // 22 October 2014. Посетен на 21 April 2017.
  52. ↑ а б Thailand: Transgender People Denied Equal Rights // Human Rights Watch. 16.12.2021. Посетен на 04.09.2023.
  53. ↑ а б Katoey face closed doors // Bangkok Post. 14 June 2013.
  54. ↑ Sex, drugs, stigma put Thai transsexuals at HIV risk // Bangkok Post. 23 July 2012. Посетен на 29 August 2015.
  55. ↑ Ladyboys lost in legal system // Bangkok Post. 3 February 2013. Архивиран от оригинала на 15 February 2013.
  56. ↑ а б Thongnoi, Jitsiree. Trapped beneath the transgender glass ceiling // Bangkok Post. Посетен на 7 June 2015.
  57. ↑ Rik Glauert. Transgender activists in Thailand propose law to protect their rights // 29 July 2019. Архивиран от оригинала на 2019-07-31. Посетен на 2023-09-07.
  58. ↑ นายกสมาคมสตรีข้ามเพศ ยื่นร่างกฎหมายรับรองสิทธิ-ใช้คำนำหน้าชื่อตามเพศสภาพ // 25 July 2019.
  59. ↑ а б в Boonkong, Carla. Full steam ahead on LGBTQ rights in Thailand, new gender identity law ordered by the PM at cabinet // Thai Examiner. 2024-02-20. Посетен на 2024-03-21.
  60. ↑ MPs say ‘no’ to gender recognition bill // The Nation Thailand. 2024-02-21. Посетен на 2024-04-13.
  61. ↑ а б Nightmare Looms for Transgender Women at Thailand's Army Draft // NBC News. 2017-04-07. Посетен на 2023-09-17.
  62. ↑ Military Conscription and Transgenders in Thailand // 2019-08-25. Посетен на 2023-09-17.
  63. ↑ Chaiyot Yongcharoenchai. The two faces of Thai tolerance // Bangkok Post. 2013-09-08.
  64. ↑ Happy Pride Month! Bangkok named second-best LGBT city in Asia // Coconuts Bangkok. 2017-06-28. Посетен на 16 September 2018.
  65. ↑ Thailand showcases LGBT credentials // TTG. Посетен на 2021-01-11. (на английски)
  66. ↑ McCarthy, AnneMarie. Thailand wants to become a more LGBT-friendly destination // Lonely Planet. Посетен на 2021-01-11. (на английски)
  67. ↑ Likhitpreechakul, Paisarn. We need to fight homophobia at home // Bangkok Post. 14 June 2016.
  68. ↑ а б UNDP. Tolerance but not inclusion // UNDP. 2019-12-02.
  69. ↑ UNDP. Tolerance but not inclusion // UNDP. 2019-12-02.
  70. ↑ Thailand: Gays and Lesbians Banned from Enrolling in Teacher Training Schools // 1 March 1997.
  71. ↑ а б в г д ПРООН. Being LGBT In Asia: Thailand Country Report // Американска агенция за международно развитие. 2014.
  72. ↑ а б в “People Can’t Be Fit into Boxes”: Thailand’s Need for Legal Gender Recognition // Human Rights Watch. 2021-12-15.
  73. ↑ Aoyagi, Shigeru. Sex curriculum on right track but room to improve // Банкок Поуст. 2019-06-26. Посетен на 2024-04-13.
  74. ↑ Economic Inclusion of LGBTI Groups in Thailand // Световна банка. 2018.
  75. ↑ Sabpaitoon, Patpon. Transgender pupils hail clothes freedom // Bangkok Post. 2020-10-01. Посетен на 2024-04-13.
  76. ↑ Stout, David. A Thai University’s New Dress Code Accommodates Transgender Students // TIME. 2015-06-10. Посетен на 2024-04-13.
  77. ↑ Coconuts Bangkok. Uniform choice: Rural Thai high school praised for embracing gender diversity // 2023-06-13. Посетен на 2024-04-13. (на английски)
  78. ↑ Chulalongkorn U allows transgender students to wear female uniform // Thai PBS WORLD. 2019-11-12. Посетен на 2024-04-13.
  79. ↑ Dorman, Bill. Asia Minute: Arguments in Thailand over 'appropriate' school clothing // Hawai'i Public Radio. 2022-11-08. Посетен на 2024-04-13.
  80. ↑ Thai students rally over gender rights, uniforms and haircut rules // Inquirer.net. 2020-07-30. Посетен на 2024-04-13.
  81. ↑ а б YONGCHAROENCHAI, CHAIYOT. A cell of their own // Bangkok Post. 4 December 2016.
  82. ↑ The fight for love: LGBTQ rights policies in the 2019 general election // Prachatai. 12 March 2019.
  83. ↑ From movies to marriage, first Thai transgender MP wants change // Reuters. Thomson Reuters Foundation, 2019-04-17. Посетен на 2019-04-18.
  84. ↑ Yonpiam, Chairith. LGBT MPs given dress code leeway // Bangkok Post. 13 May 2019. Посетен на 25 May 2019.
  85. ↑ สภากาชาดปรับเกณฑ์ไม่รับเลือดกลุ่มเกย์-คนสำส่อน หวั่นเป็นแหล่งติดเชื้อ // Manager Online. Архивиран от оригинала на 2017-08-11. Посетен на 2023-09-07.
  86. ↑ а б Post reporters. Donations from LGBT 'too risky' // Bangkok Post. 2021-10-13. Посетен на 2023-09-10.
  87. ↑ Asian Gay and Lesbian News Archive by Utopia
  88. ↑ Tatchell, Peter. Thailand: Gayness, Bar Boys and Sex Tourism // Gay Times. October 1989. Архивиран от оригинала на 2009-08-30. Посетен на 2023-09-16.
  89. ↑ Ammon, Richard. No Gay Pride in Bangkok 2010 // Посетен на 22 April 2017.
  90. ↑ Ng, Yi Shu. Bangkok will hold its first gay pride parade in 11 years // 18 January 2017.
  91. ↑ Fraser, Olivia. Bangkok Pride makes triumphant return after over a decade // 2022-06-05. Посетен на 2024-04-13.
  92. ↑ Pride Month คืออะไร ทำความเข้าใจกันง่ายๆ // 24 June 2019.
  93. ↑ Liljas, Per (5 March 2014). "Thailand's Intolerance of Its Own LGBT Community Will Surprise You". Time.
  94. ↑ Chiang Mai celebrates its first LGBT Pride in a decade // Prachatai. 25 February 2019.
  95. ↑ Chiang Mai Pride 2019 // Chiang Mai City Life. 21 February 2019.
  96. ↑ Collins, Andrew. Songkran Bangkok Gay Circuit Party 2019 // Tripsavy. 10 March 2019.
  97. ↑ Malinda-White, Kyle. Bangkok LGBT Songkran Guide 2018: Alternative Events and Who To Call In An Emergency // Medium Corporation. 9 April 2018.
  98. ↑ A Night Out at Asia's Biggest Gay Circuit Party: gCircuit during Songkran // Travels of Adam. 2 April 2018.
  99. ↑ De Guzman, Chad. Thailand’s Boys’ Love Dramas Are Changing the Way Many People View Gay Romance // 2022-08-26. Посетен на 2023-09-09.
  100. ↑ Tangsathaporn, Poramet. Turning to porn to survive // Bangkok Post. 2021-02-17. Посетен на 2023-09-09.
  101. ↑ Ratcliffe, Rebecca. Thai conservatives vow to legalise sex toys in bid to shake up election // The Guardian. 2023-04-26. Посетен на 2023-09-09.
  102. ↑ Villadiego, Laura. LAND OF LADY BOYS? THAILAND IS NOT THE LGBTI PARADISE IT APPEARS // South China Morning Post. 16 September 2018.
  103. ↑ 3 in 5 Thais support same-sex civil partnerships: survey | Coconuts Bangkok // 2019-02-18. Посетен на 2019-07-01.
  104. ↑ Nine in 10 Thais accept LGBTQ+ people as social tolerance rises: poll // 2022-06-12. Посетен на 2023-07-14.
  105. ↑ Gender Change // Plastic Surgery Phuket. Архивиран от оригинала на 9 May 2015. Посетен на 6 November 2015.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата LGBT rights in Thailand в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=ЛГБТ_права_в_Тайланд&oldid=12210798“.