Мамин Колю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мамин Колю
български революционер
Мамин Колю 
Роден: 20 март 1880 г.(1880-03-20)
Хасково, Източна Румелия
Починал: 30 юли 1961 г. (на 81 г.)
Хасково, България

Никола (Кольо) Коев Николов, наречен Мамин Колю[1], е български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

Биография[редактиране | edit source]

Никола Коев е роден в Хасково през 1880 година. Братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 година служи в 10 пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака.

По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието Мамин Колю се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно без разгласяване на амнистия са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването му в Солун.

Четата на Тане Николов, защищавала прохода Елидже през лятото на 1913г. Подвойводата Мамин Колю е в средата на горния ред, с пушка на рамо
Покръстителната четата на Тане Николов (в средата). Пред войводата легнал е Мамин Колю. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а преди него е отец Стронгелов от Турян. Отляво на войводата, до момиченцето, е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх Стефан.

От 1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.

През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.

След освобождението на Западна Тракия Мамин Колю се жени в село Кушланли, Гюмюрджинско и от 1914 до 1919 живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. През периода 1920 - 1924 сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО.

След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. От 1949 до смъртта си през 1961 живее в родният си град Хасково.

Мамин Колю е колоритна личност, която се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия, което го възпява в много народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище - от Гора до Северна Добруджа.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Мамин Колю в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник
Wikisource-logo.png Уикиизточник

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.62
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.