Марсело Биелса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Argentina.svg Марсело Биелса
Marcelo Bielsa.jpg
Лична информация
Прякор Лудия
El loco“, „Madman
Цяло име Марсело Алберто
Биелса Калдера
Роден 21 юли 1955 г.  (на 59 г.)
Росарио, Аржентина
Пост Треньор
Настоящ отбор
Отбор
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1977–1978
1978–1979
1979–1980
Flag of Argentina.svg Нюелс Олд Бойс
Flag of Argentina.svg Институто Кордоба
Flag of Argentina.svg Атлетико Аргентино
25

(0)
(–)
(–)
Треньор
1990–1992
1992–1994
1995–1996
1997–1998
1998
1998–2004
2007–2011
2011–2013
Flag of Argentina.svg Нюелс Олд Бойс
Flag of Mexico.svg Атлас де Гуадалахара
Flag of Mexico.svg Клуб Америка
Flag of Argentina.svg Велес Сарсфийлд
Flag of Spain.svg Еспаньол
Flag of Argentina.svg Аржентина
Flag of Chile.svg Чили
Flag of Spain.svg Атлетик Билбао
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Марсело Алберто Биелса Калдера (на испански: Marcelo Alberto Bielsa Caldera), наричан още „Лудия“ (на испански: Loco Bielsa, на английски: Madman Bielsa) е бивш аржентински футболист и бивш треньор на Атлетик Билбао.

Биография[редактиране | edit source]

За разлика от своето семейство които са фенове на Росарио Сентрал Биелса от малък симпатизира на вечния съперник Нюелс Олд Бойс. Дете в семейство на адвокати и политици, Марсело решава да скъса с традицията, като посвещава живота си на спорта и футбола. По-големият му брат Рафаел е политик и депутат в аржентинския парламент, а сестра му Мария Еухения е бивш вицегубернатор на провинция Санта Фе.[1]

Треньорска кариера[редактиране | edit source]

Марсело Биелса през 2009

Футболната кариера на Биелса започва в Нюелс Олд Бойс, играе на поста защитник. Прекратява кариерата си едва на 25-годишна възраст, но продължава като треньор в отбора и го води в началото на 1990-те години. Извежда го последователно до две титли в Апертура и Клаусура за 1991 и 1992 година, финиширайки пред вторите Ривър Плейт и Велес Сарсфийлд.

От 1992 г. в продължение на четири години е треньор на мексиканските Атлас де Гуадалахара и Клуб Америка.

През 1997 г. се завръща в Аржентина за да поеме Велес Сарсфийлд с когото също печели Клаусура, финиширайки пред втория Ланус.

През 1998 година Марсело Биелса за кратко води испанския Еспаньол, но напуска за да заеме овакантеният от Даниел Пасарела пост като старши треньор на националния отбор на Аржентина. С „Гаучосите“ печели квалификациите за Световното първенство по футбол през 2002 година и от Аржентинската федерация му продължават договора. Води националите и на турнира Копа Америка през 2004 г. където губи финала от Бразилия след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време). Печели златен медал на Летните олимпийски игри в Атина 2004 след победа във финалната среща над отбора на Парагвай с 1:0 и гол на Карлос Тевес. С този си успех Аржентина става първата държава в Латинска Америка, чийто отбор печели олимпийската титла по футбол след 52 години, когато през 1928 година Уругвай побеждава Аржентина на финала в Амстердам. [2]

Изненадващо в края на 2004 г. Биелса подава оставка и е заменен на поста си от Хосе Пекерман. [3]

През 2007 година Марсело Биелса поема Чили и успява да класира тима на първи Мондиал след 12 години. В груповата фаза на Световното първенство по футбол в ЮАР 2010 г. Чили завършва с равен брой точки с бъдещият световен шампион тим на Испания. На 1/8 финала претърпява загуба с 0:3 от Бразилия. През февруари 2011 г. подава оставка.

На 25 септември 2011 година поема испанския Атлетик Билбао, наследявайки на поста Хоакин Капарос. [4]

Следва стриктно клубната политика наложена през 80-те години от Хавиер Клементе, извел Атлетик до две поредни титли през 1983 и 1984 г. с отбор, съставен изцяло от момчета от областта — философия, която в Билбао продължават да следват и до днес. Класира отбора на финал за Купата на краля, загубен от Барселона с 0:3. Участва в турнира за Лига Европа, където сътворява истински фурор, отстранявайки последователно Трабзонспор, а в груповата фаза Ред Бул Залцбург, ПСЖ и Слован Братислава. Следват победи над Локомотив (Москва), Манчестър Юнайтед, Шалке 04 и Спортинг Лисабон, а на финала губи от Атлетико Мадрид с 0:3.

Успехи[редактиране | edit source]

Треньор клубно ниво[редактиране | edit source]

Flag of Argentina.svg Нюелс Олд Бойс
Flag of Argentina.svg Велес Сарсфийлд
Flag of Spain.svg Атлетик Билбао

Треньор национално ниво[редактиране | edit source]

Flag of Argentina.svg Аржентина

Индивидуални[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bielsa, still mad about the game fifa.com (15 August 2007)
  2. Argentina win first gold in 52 years rediff.com (August 28, 2004)
  3. 'Tired' Bielsa quits Argentina job cnn.com (September 15, 2004)
  4. Марсело Биелса пое Атлетик Билбао. sportni.bg (25 Sep 2011)
  5. Версия на iffhs

Външни препратки[редактиране | edit source]