Национален отбор по футбол на Парагвай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Парагвай
Nuvola Paraguayan flag.svg
Прякор Гуараните (Guaraníes)
Червенобелите (Albirrojas)
Асоциация ПФА (APF)
Треньор Аржентина Герардо Мартино
Капитан
С най-много мачове Карлос Гамара (110)
С най-много голове Хосе Кардосо (25)
Стадион Дефенсорес дел Чако
Код на ФИФА PAR
ФИФА позиция 28 (май 2008)
Най-висока позиция ФИФА 8 (март 2001)
Най-ниска позиция ФИФА 103 (май 1995)
Домакин
Гост
Първи мач
Парагвай Парагвай 1 : 5 Аржентина Аржентина
(Асунсион, Парагвай; 11 март 1919)
Най-голяма победа
Парагвай Парагвай 7 : 0 Боливия Боливия
(Рио де Жанейро, Бразилия; 30 април 1949)
Най-голяма загуба
Аржентина Аржентина 8 : 0 Парагвай Flag of Paraguay.svg
(Сантяго, Чили; 20 октомври 1926)
Световно първенство по футбол
Участия 7 (първо през 1930)
Най-голям успех 1/8 финал -
1986 , 1998 , 2002
Копа Америка
Участия 32 (първо през 1921)
Най-голям успех Шампион -
1953 , 1979
Панамерикански игри
Участия 4 (Първо през 1951)
Най-голям успех 5 място - 1951
Олимпийски игри

Сребро
Атина 2004 футбол

Националният отбор по футбол на Парагвай представлява страната в международните футболни срещи. Контролира се от Парагвайската футболната асоциация (ПФА). Парагвай има седем участия на Световни първенства, като най-доброто постижение е участие на три осминафинала - през 1986, 1998 и 2002. На Копа Америка има 32 участия, като два пъти става шампион. На Олимпиадата в Атина 2004 отборът завоюва сребърните медали.

История[редактиране | edit source]

Първите години (1900-1930)[редактиране | edit source]

В първите години на 20 век считаният за основоположник на футбола в Парагвай холандец Уилям Паатс участва в основаването на първия парагвайски футболен клуб - Олимпия (Асунсион) през 1902 г. - и на Парагвайската футболна асоциация през 1906 г. Първият неофициален национален отбор е сформиран през 1910 г. за приятелски мач с аржентинския Херкулес (Кориентес), завършил при резултат 0:0.[1] С годините пристигат все повече покани за приятелски мачове и ПФА решава да създаде официален национален отбор. За цветове на екипите са избрани цветовете на парагвайското знаме - фланелки на червени и бели райета и сини гащета. През 1919 г. Парагвай приема поканата да участва на Копа Америка през 1921 г. и организира няколко приятелски мача преди началото на турнира. Първият от тях е на 11 март 1919 г. срещу отбора на Аржентина (1:5). Той се счита за първия мач на парагвайския национален отбор. В първия си мач от турнира Парагвай побеждава носителят на трофея Уругвай с 2:1, а в крайна сметка финишира на четвърто място. През 1930 г. Парагвай участва на Световното първенство в Уругвай, но след загуба от САЩ и победа над Белгия не успява да прескочи груповата фаза.

Първите успехи (1930-1970)[редактиране | edit source]

Арсенио Ерико - без официален мач за Парагвай.
Анхел Берни - един от ключовите играчи през 50-те.

Въпреки че не изиграва нито един официален мач за националния отбор, задължително трябва да се спомене името на Арсенио Ерико. Той е считан за най-добрия парагвайски футболист на всички времена и записва името си в историята на аржентинския футбол като най-добрия голмайстор на аржентинското първенство, отбелязвайки 293 гола в 332 срещи. През 1933 и 1934 г. Ерико изиграва 26 неофициални приятелски мача за Парагвай, вкарвайки забележителните 56 гола.

След няколко добри изяви на Копа Америка, особено през 1947 и 1949, когато заема второто място, Парагвай участва на второто си Световно първенство - през 1950 в Бразилия. Червенобелите не успяват да излезат от грепата си след 2:2 срещу Швеция и 0:2 срещу Италия.

Първият голям успех на Парагвай идва през 1953, когато печели Копа Америка без загубен мач. Гуараните побеждават Чили (3:0), Боливия (2:1) и Бразилия (2:1) и завършват наравно с Еквадор (0:0), домакините Перу (2:2) и Уругвай (2:2). Тъй като Парагвай и Бразилия имат по 8 точки, двата тима изиграват още един мач помежду си, в който Парагвай надделява с 3:2 и така печели първата си Копа Америка. Съставът на Парагвай в турнира е Алехандро Арсе, Милнер Аяла, Анхел Берни, Антонио Кабрера, Рубен Фернандес, Мануел Гавилан, Антонио Рамон Гомес, Иносенсио Гонсалес, Иренео Ермосия, Ериберто Ерера, Луис Лакаса, Викториано Легисамон, Пабло Леон, Робустиано Масиел, Доминго Мартинес, Дерлис Молинас, Рубен Носеда, Меланио Олмедо, Силвио Пароди, Карлос Адолфо Рикелме и Хуан Анхел Ромеро, а треньор е Мануел Флейтас Солич.[2] По четири гола отбелязват Берни и Фернандес, три добавя Лопес, а по един - Ромеро, Леон и Галиван.

Следващото участие на Парагвай на Световно първенство е през 1958 в Швеция. Гуараните се класират за него след убедително представяне в квалификационната си група, включващо победа с 5:0 над Уругвай в решителния мач. Парагвай разполага с отлични нападатели в лицето на Хуан Агуеро, Хосе Пароди, Хуан Анхел Ромеро, Кайетано Ре и Флоренсио Амария и въпреки че вкарва по три гола на мач - 3:7 срещу Франция (Парагвай дори води с 3:2), 3:2 срещу Шотландия и 3:3 срещу Югославия - финишира на трето място в групата и отпада от турнира.

В следващите години по-забележителните успехи на Парагвай са второ (1963) и трето (1959) място на Копа Америка. За сметка на това Червенобелите дълго време не успяват да се класират на Световно първенство.

Успехите продължават (1970-1990)[редактиране | edit source]

Въпреки липсата на успехи на световно равнище, на континентално ниво представянето на Парагвай утвърждава страната като една от водещите футболни сили на континентално ниво. През 1979 г. Олимпия печели първата си от общо три Копа Либертадорес, същата година Гуараните печелят Копа Америка за втори път в историята си. Парагвай финишира на първо място в трета група на Копа Америка след две победи над Еквадор (2:1 като гост и 2:0 като домакин) и две равенства с Уругвай (2:2 и 0:0). На полуфинала надделява над Бразилия с общ резултат 4:3 (2:1 и 2:2), а на финала - и над Чили след три мача: Парагвай печели домакинството си с 3:0, губи гостуването с 0:1, а третият мач на неутрален терен в Аржентина не определя победител (0:0 след продължения) и затова Парагвай е обявен за шампион по правилото за общ резултат. Героите за Червенобелите са Исабелино Акоста, Освалдо Акино, Алехандрино Арсе, Алсидес Баес, Роберто Кабаняс, Кристин Еугенио Сибилс, Аресио Колман, Адалберто Ескобар, Хуан Карлос Еспинола, Роберто Еладио Хернандес, Педро Нелсон Флейтас, Алдо Флорентин, Еваристо Исаси, Карлос Алберто Киесе, Арсенио Меса, Еугенио Морел, Виктор Морел, Хувенсио Осорио, Геронимо Овелар, Роберто Паредес, Амадо Перес, Мариано Песоа, Хулио Сесар Ромеро (Ромерито), Хуан Рамон Сандовал, Алисио Солалинде, Фламинио Соса, Уго Талавера, Хуан Баутиста Торалес, Луис Ернесто Торес, Тито Вера, Енрико Атанасио Виялба и Хуан Мануел Виялба; треньор е Ранулфо Миранда.[3] Голмайстори за Парагвай са Е. Морел (4), Ромерито (3), В. Морел и Талавера (2), Осорио и Солалинде (1).

След 28-годишно прекъсване Парагвай записва ново участие на Световно първенство - през 1986 в Мексико. Отборът завълшва на второ място в групата си след победа над Ирак (1:0) и ревенства с Мексико и Белгия (съответно 1:1 и 2:2). Така Парагвай за първи път в историята си и стига до осминафинал на Световно първенство, където обаче отборът е безпомощен срещу Англия (0:3).

Златното поколение (1990-2006)[редактиране | edit source]

Момент от срещата Швеция - Парагвай (1:0), СП 2006

За златно поколение в националния отбор на Парагвай се считат играчите от 90-те години на 20 век и първите години на 21 век. Към тях спадат Хосе Луис Чилаверт, Карлос Гавара, Селсо Аяла, Франсиско Арсе и Хосе Кардосо и др. Някои от тях стават известни на широката публика по време на олимпийския турнир по футбол в Барселона през 1992 г., кагато парагвайския отбор стига до четвъртфинал. Те са в основата на успехите на Парагвай - след две неуспешни квалификационни кампании за Световните първенства през 1990 и 1994 г., Гуараните се класират на три поредни първенства. В квалификациите за СП 1998 Парагвай финишира на второ място след Аржентина. Отборът се класира за осминафиналите без загубен мач: две равенства 0:0 с България и Испания и победа над Нигерия с 3:1. Там Червенобелите губат от домакина и бъдещ шампион Франция с 0:1 след като французите отбелязват златен гол шест минути преди края на продълженията. Признание за класата на Парагвай е включването на Чилаверт и Гамара в идеалния отбор на първенството. През 2002 г. в Япония и Южна Корея Парагвай играе за трети път в историята си осминафинал (след 2:2 с Южна Африка, загуба от Испания с 1:3 и победа със същия резултат над Словения), но отново губи срещата в последните минути - този път от бъдещия вицишампион Германия с гол в 88-ата минута. На СП 2006 парагвайците не успяват да прескочат груповата фаза след две загуби с по 0:1 срещу Швеция и Англия и победа с 2:0 над Тринидад и Тобаго.

Настоящето (2006- )[редактиране | edit source]

Роке Санта Крус - една от звездите на днешния национален отбор.

След оттеглянето на играчи като Чилаверт, Гамара, Аяла, Арсе и др., бъдещето на отбора се гради около новото поколение футболисти, някои от които печелят сребърните медали на Олимпиадата в Атина през 2004 г. Звездите на сегашния отбор са Роке Санта Крус, Нелсон Валдес, Хулио Дос Сантос, Хосе Монтиел и Оскар Кардосо.

В южноамериканската квалификационна група за Световното през 2010 Парагвай е лидер в класирането след шест изиграни мача.

Представяне на големите форуми[редактиране | edit source]

Световни първенства[редактиране | edit source]

Година Класиране Мач. Поб.* Рав.** Заг.* Вк. г.*** Доп. г.***
Уругвай 1930 Първи кръг 2 1 0 1 1 3
Италия 1934 Не участва - - - - - -
Франция 1938 Не участва - - - - - -
Бразилия 1950 Първи кръг 2 0 1 1 2 4
Швейцария 1954 Не се класира - - - - - -
Швеция 1958 Първи кръг 3 1 1 1 9 12
Чили 1962 Не се класира - - - - - -
Англия 1966 Не се класира - - - - - -
Мексико 1970 Не се класира - - - - - -
ФРГ 1974 Не се класира - - - - - -
Аржентина 1978 Не се класира - - - - - -
Испания 1982 Не се класира - - - - - -
Мексико 1986 1/8 финал 4 1 2 1 4 6
Италия 1990 Не се класира - - - - - -
САЩ 1994 Не се класира - - - - - -
Франция 1998 1/8 финал 4 1 2 1 3 2
Южна Корея Япония 2002 1/8 финал 4 1 1 2 6 7
Германия 2006 Първи кръг 3 1 0 2 2 2
Общо 7/18 22 6 7 9 27 36
* Включени са мачовете, определили победител след продължения
** Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи
*** Не са включени голове при изпълнинето на дузпи

Участия на Копа Америка[редактиране | edit source]

Година Класиране Мач. Поб.* Рав.** Заг.* Вк. г.*** Доп. г.***
Аржентина 1916 Не участва - - - - - -
Уругвай 1917 Не участва - - - - - -
Бразилия 1919 Не участва - - - - - -
Чили 1920 Не участва - - - - - -
Аржентина 1921 4 място 3 1 0 2 2 7
Бразилия 1922 Финалист**** 5 4 2 1 5 3
Уругвай 1923 3 място 3 1 0 2 4 6
Уругвай 1924 3 място 3 1 1 1 4 4
Аржентина 1925 3 място 4 0 0 4 4 13
Чили 1926 4 място 4 1 0 3 8 20
Перу 1927 Отказва се - - - - - -
Аржентина 1929 Финалист 3 2 0 1 9 4
Перу 1935 Отказва се - - - - - -
Аржентина 1937 4 място 5 2 0 3 8 16
Перу 1939 3 място 4 2 0 2 9 8
Чили 1941 Отказва се - - - - - -
Уругвай 1942 4 място 6 2 2 2 11 10
Чили 1945 Отказва се - - - - - -
Аржентина 1946 3 място 5 2 1 2 8 8
Еквадор 1947 Финалист 7 5 1 1 16 11
Бразилия 1949 Финалист 7 6 0 1 21 6
Перу 1953 Шампион***** 7 4 2 1 14 8
Чили 1955 5 място 5 1 1 3 7 14
Уругвай 1956 5 място 5 0 2 3 3 8
Перу 1957 Отказва се - - - - - -
Аржентина 1959 3 място 6 3 0 3 12 12
Еквадор 1959 5 място 4 0 1 3 6 11
Боливия 1963 Финалист 6 4 1 1 13 7
Уругвай 1967 4 място 5 2 0 3 9 13
Без домакин 1975 Първи кръг****** 4 1 1 2 5 5
Без домакин 1979 Шампион******* 9 4 4 1 13 7
Без домакин 1983 3 място******** 2 0 2 0 1 1
Аржентина 1987 Първи кръг 2 0 1 1 0 3
Бразилия 1989 Втори кръг 7 3 1 3 9 10
Чили 1991 Първи кръг 4 2 0 2 7 8
Еквадор 1993 1/4 финал 4 1 1 2 2 7
Уругвай 1995 1/4 финал 4 2 1 1 6 5
Боливия 1997 1/4 финал 4 1 1 2 2 5
Парагвай 1999 1/4 финал 4 2 2 0 6 1
Кулумбия 2001 Първи кръг 3 0 2 1 4 6
Перу 2004 1/4 финал 4 2 1 1 5 5
Венецуела 2007 1/4 финал 4 2 0 2 8 8
Общо 33/42 152 63 32 60 241 260
* Включени са мачовете, определили победител след продължения
** Включени са мачовете, завършили с изпълнения на дузпи
*** Не са включени голове при изпълнинето на дузпи
**** Уругвай, Бразилия и Парагвай завършват с еднакви показатели, но допълнителен мач за определяне на шампиона играят само Бразилия и Парагвай, защото Уругвай се оттегля поради лошото съдийство.
***** Парагвай и Бразилия завършват с еднакъв блой точки и играят допълнителен мач за определяне на шампиона.
****** Първенствата през 1975, 1979 и 1983 г. не се провеждат в една страна домакин, а на разменено гостуване.
******* На финала Парагвай и Чили си разменят по една победа и играят трети мач на неутрален терен, който завършва 0:0 след продължения и затова Парагвай е обявен за шампион по правилото за общ резултат.
******** Парагвай получава правото като действащ шампион да се включи направо в полуфиналите.


Почитни листи[редактиране | edit source]

Футболисти с най-много участия[редактиране | edit source]

# Име Период Мача Гола
1 Карлос Гамара 1993-2006 110 12
2 Роберто Акуня 1993-2006 97 5
3 Селсо Аяла 1993-2003 85 6
4 Хосе Кардосо 1991-2006 82 25
5 Денис Каниса 1996-2006 79 1
6 Роберто Фернандес 1976-1989 78 0
7 Хуан Баутиста Торалес 1979-1989 77 1
8 Хосе Луис Чилаверт 1989-2003 74 8
9 Естанислао Стрънуей 1991-2002 74 4
10 Карлос Паредес 1998- 72 10
Хулио Сесар Енсисо 1995-2004 70 2

Голмайстори[редактиране | edit source]

# Име Период Гола Мача Гола %
1 Хосе Кардосо 1991-2006 25 82
2 Роке Санта Крус 1999- 20 61
3 Сатурнино Аруа 1969-1980 13 26
Хулио Сесар Ромеро 1979-1986 13 32
5 Герардо Ривас 1921-1926 12 32
Карлос Гамара 1993-2006 12 110
7 Мигел Анхел Бенитес 1996-1999 11 29
8 Хуан Баутиста Виялба 1945-1947 10 22
Аурелио Гонсалес 1924-1937 10 23
Карлос Паредес 1998- 10 72

Актуален състав[редактиране | edit source]

Списък на футболистите, получили повиквателни за мачове през 2008 г.

Име Рождена дата Мачове Голове Отбор Последна повиквателна
Вратари
Алдо Бобадия 20 април 1976 55 0 Колумбия Индепендиенте 18.06.2008, Боливия, СК
Дерлис Гомес 2 ноември 1972 8 0 Парагвай Насионал 18.06.2008, Боливия, СК
Хусто Вияр 30 юни 1977 53 0 Испания Реал Валядолид 15.06.2008, Бразилия, СК
Хоел Саяс 17 септември 1977 1 0 Боливия Боливар 31.05.2008, Франция, П
Орасио Гонсалес 2 юли 1973  ?  ? Парагвай Либертад 27.05.2008, Япония, П
Защитници
Хулио Сесар Касерес 5 октомври 1979 38 2 Аржентина Бока Хуниорс 18.06.2008, Боливия, СК
Енрике Вера 10 март 1979 4 0 Еквадор ЛДУ Кито 18.06.2008, Боливия, СК
Хулио Мансур 22 юни 1981 4 0 Мескико ФК Пачука 18.06.2008, Боливия, СК
Пауло да Силва 1 февруари 1980 53 3 Мескико Депортиво Толука 18.06.2008, Боливия, СК
Аурелиано Торес 16 юни 1982 16 1 Аржентина Сан Лоренсо 18.06.2008, Боливия, СК
Клаудио Морел Родригес 2 февруари 1978 11 0 Аржентина Бока Хуниорс 18.06.2008, Боливия, СК
Хорхе Нунйес 22 януари 1978 22 1 Парагвай Серо Портеньо 15.06.2008, Бразилия, СК
Денис Каниса 29 август 1974 84 0 Парагвай Олимпия 15.06.2008, Бразилия, СК
Дарио Верон 26 юли 1979 17 0 Мескико УНАМ Пумас 15.06.2008, Бразилия, СК
Педро Бенитес 23 март 1981  ?  ? Мескико УАНЛ Тигрес 31.05.2008, Франция, П
Едгар Балбуена 10 ноември 1980  ?  ? Парагвай Либертад 27.05.2008, Япония, П
Делио Толедо 2 октомври 1976 31 4 Турция Кайзериспор 26.03.2008, Южна Африка, П
Рейналдо Роман 23 март 1984 1 0 Парагвай Спортиво Лукеньо 26.03.2008, Южна Африка, П
Маркос Касерес 5 май 1986  ?  ? Аржентина Расинг 06.02.2008, Хондурас, П
Енрике Меса 28 ноември 1985 1 0 Парагвай Насионал 06.02.2008, Хондурас, П
Полузащитници
Виктор Касерес 25 март 1985 12 0 Парагвай Либертад 18.06.2008, Боливия, СК
Едгар Барето 15 юли 1984 34 2 Италия Реджина 18.06.2008, Боливия, СК
Едгар Даниел Гонсалес 4 октомври 1979 14 0 Аржентина Естудиантес 18.06.2008, Боливия, СК
Карлос Бонет 2 октомври 1977 46 1 Мескико Крус Асул 18.06.2008, Боливия, СК
Кристиан Риверос 16 октомври 1982 19 1 Мескико Крус Асул 18.06.2008, Боливия, СК
Джонатан Сантана 19 октомври 1981 10 0 Германия Волфсбург 15.06.2008, Бразилия, СК
Хулио дос Сантос 5 май 1983 23 5 Бразилия Атлетико Паранаензе 31.05.2008, Франция, П
Доминго Салседо 9 ноември 1983 6 0 Чили Коло Коло 31.05.2008, Франция, П
Серхио Акиньо 21 септември 1979 4 0 Парагвай Либертад 31.05.2008, Франция, П
Карлос Паредес 16 юли 1976 74 10 Парагвай Олимпия 31.05.2008, Франция, П
Хорхе Бритес 8 февруари 1981 1 0 Парагвай Серо Портеньо 27.05.2008, Япония, П
Луис Касерес 16 април 1988 2 0 Парагвай Серо Портеньо 27.05.2008, Япония, П
Освалдо Мартинес 8 април 1986 2 0 Парагвай Либертад 27.05.2008, Япония, П
Родриго Бургос 21 юни 1989 1 0 Парагвай Серо Портеньо 26.03.2008, Южна Африка, П
Нападетели
Салвадор Кабаняс 5 август 1980 30 5 Мескико Америка 18.06.2008, Боливия, СК
Роке Санта Крус 16 август 1981 61 20 Англия Блекбърн 18.06.2008, Боливия, СК
Нелсон Валдес 28 ноември 1983 23 7 Германия Борусия Дортмунд 18.06.2008, Боливия, СК
Оскар Кардосо 20 май 1983 15 2 Португалия Бенфика 18.06.2008, Боливия, СК
Пабло Себалос 4 март 1986 1 0 Мескико Крус Асул 18.06.2008, Боливия, СК
Нелсон Куевас 10 януари 1980 41 6 Парагвай Либертад 31.05.2008, Франция, П
Данте Лопес 16 август 1983 20 3 Парагвай Либертад 31.05.2008, Франция, П
Марсело Естигабариа 21 септември 1987 3 0 Парагвай Серо Портеньо 31.05.2008, Франция, П
Хулио Агилар 1 юли 1986 1 0 Мескико УАНЛ Тигрес 27.05.2008, Япония, П
Фабио Ескобар 15 февруари 1982  ?  ? Парагвай Насионал 27.05.2008, Япония, П
Кристиан Богадо 7 януари 1987  ?  ? Аржентина Естудиантес 27.05.2008, Япония, П
Хорхе Ачукаро 2 октомври 1977 5 1 Мескико ФК Атлас 26.03.2008, Южна Африка, П
Нелсон Ромеро 18 ноември 1984  ?  ? Парагвай Либертад 06.02.2008, Хондурас, П
Мануел Масиел 12 февруари 1984 1 0 Мескико Депортиво Толука 06.02.2008, Хондурас, П
Луис Паес 19 декември 1989 0 0 Португалия Спортинг 06.02.2008, Хондурас, П

Известни бивши играчи[редактиране | edit source]

Стадион[редактиране | edit source]

Основна статия: Естадио Дефенсорес дел Чако

Националният стадион на Парагвай се нарича Естадио Дефенсорес дел Чако (на испански Estadio Defensores del Chaco) и се намира в столицата Асунсион Капацитетът му в момента е 36.000 зрители, а в миналото е събирал над 50.000 души. Официалното му откриване е през 1917 г. Тогава стадионът се казва Естадио де Пуерто Сахония - на името на квартала в който се намира. След като Уругвай печели златните медали на Олимпиадата през 1924 г., Парагвайската футболна асоциация решава да прекръсти стадиона на Уругвай, но по-късно е върнато старото му име. По време на Войната за Гран Чако между Парагвай и Боливия той служи като склад за муниции и за сборен пункт на войската. След войната стадионът е прекръстен на Дефенсорес дел Чако (Защитниците на Чако) в чест на парагвайските бойци, спечелили войната.

Мениджъри[редактиране | edit source]

Менажер Период Мача Победи Равни Загуби Голове Победи %
Flag of Chile.svg Жерардо Мартино 2006-


България - Парагвай[редактиране | edit source]

До момента Парагвай и България са изиграли само един мач помежду си. Той е от група D на СП 1998 и завършва при резултат 0:0. Любопитен факт е, че вратарят на Парагвай Чилаверт изпълнява пряк свободен удар, спасен от Здравко Здравков, и по този начин става първият вратар, изпълнил пряк свободен удар на Световно първенство и малко не му достига да стане и първият вратар, отбелязал гол на Световно първенство.

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
12.06.1998 Flag of France.svg Монпелие СВ. П-ВО Flag of Bulgaria.svg България 0:0 Flag of Paraguay.svg Парагвай ДА

Външни препратки[редактиране | edit source]

Забележки[редактиране | edit source]

  1. Cien Años de Historia. Sudor, Lagrimas, Sangre, y Victoria. Primera Parte (1900-1930)
  2. RSSSF: Southamerican Championship 1953
  3. RSSSF: Southamerican Championship 1979