Коло Коло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коло Коло
Est. Monumental.jpg
Име на отбор Коло Коло
Оригинално име Клуб Сосиал и
Депортиво Коло-Коло
Прозвище Белите (Лос Албос)
Касикът (Ел Касике)[1]
Вечният шампион
(Ел Етерно Кампеон)
Основан 19 април 1925
Стадион Давид Ареяно
Капацитет 47.347
Президент Flag of Chile.svg Фернандо Монсалве
Старши треньор Flag of Chile.svg Ектор Тапия
Първенство Примера Дивисион
2014/2015 А 3-то
Спонсор DirecTV
Екипировка Ъндър Армър
Уебсайт colocolo.cl
Домакин
Гост

Коло Коло (на испански: Colo-Colo), е чилийски професионален футболен отбор от квартал Макул на столицата Сантяго. Създаден е на 19 април 1925 г. Играе в чилийската Примера Дивисион и е рекордьор по брой спечелени шампионски титли (30) и Купи на Чили (10). Освен това Коло Коло е първият и засега единствен отбор от Чили, носител на Копа Либертадорес и Рекопа Судамерикана. Според изследване от 2009 г. Коло Коло е най-харесваният отбор в страната с почти двойно повече фенове от втория Универсидад Католика.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Аматьорски години[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на Коло Коло през 1925 г.

През 1925 г. в отбора на Магаянес назрява скандал между по-младите играчи от една и ръководството и по-опитните играчи от друга страна. Първата група, оглавена от Давид Ареяно, настоява за промени като например превръщането на отбора в професионален, редовно изплащане на заплати и и повече шансове за изява на някои футболисти за сметка на част от считаните за незаменими титуляри. Техните искания обаче са игнорирани от ръководството и не срещат подкрепата на по-опитните, а на всичкокото отгоре в последния момент е променена процедурата по избиране на нов капитан на отбора, тъй като по първоначалната процедура Ареяно би получил мнозинство.[3] Поддръжниците на Ареяно провеждат няколко срещи, на които взимат решение да напуснат Магаянес, за да основат нов отбор, въпреки че първоначалната идея е да се присъединят към някой вече съществуващ. Името на тима идва от древния вожд на племето мапуче - Колоколо, който през 16 век се е борил срещу испанските завоеватели и е бил считан за особено умен,[4] и е избрано от футболиста Луис Контрерас. Самият Ареяно става първият треньор и първият капитан на Коло Коло. От 1989 г. стадионът на "Белите" носи неговото име. Скоро след създаването си тимът започва да участва в местни аматьорски първенства, печелейки Дивисион де Онор де ла Лига Метрополитана през 1925 г., Лига Сентрал де Футбол през 1928 и 1929 г. и Дивисион де Онор де ла Асосиасион де Футбол де Сантяго през 1930 г. През 1927 г. Коло Коло става първият чилийски отбор, отправил се на турне в Европа, част от световното турне на тима, включващо още Северна и Южна Америка. Между началото на януари и средата на юли са изграни 42 мача срещу испански, португалски, уругвайски, аржентински, еквадорски и кубински клубни отбори, сборни отбори на Каталуния, Валенсия, Мадрид и др. и националния отбор на Уругвай, записвайки 25 победи, 13 загуби и 4 равенства.[3] По време на турнето, на 3 май, умира Ареяно, който ден преди това получава тежка контузия в мача срещу предшественика на Реал Валядолид, която води до перитонит. Въпреки финансовата криза в отбора в началото на 30-те години, довела до намаляване на заплатите, Коло Коло стига до още един финал за първенство. Той обаче е прекъснат и титла не е присъдена, след като по време на мача срещу Аудакс Италяно една от трибуните на Естадио Италиано се срутва, при което загиват трима души, а други 130 са ранени.[5]

Първи професионални успехи и утвърждаване като лидер в страната[редактиране | редактиране на кода]

Съставът, спечелил първата професионална титла през 1937 г.
Момент от дербито срещу Универсидад де Чиле през 1959 г.

На 31 май 1933 г. Коло Коло и още седем отбора от Сантяго основават професионалното футболно първенство в страната. В първото му издание "Белите" и Магаянес завършват на върха с равен брой точки, а Магаянес печели последвалия бараж с 2:1. Малка утеха за Коло Коло е голмайсторския приз за Луис Карвайо, както и спечелването на Кампеонато де Апертура (турнир, провеждан в началото на сезона преди същинския шампионат с цел изиграването на повече мачове през сезона) след победа на финала с 2:1 над Унион Еспаньола. Следващите две години доминацията на Магаянес продължава, а Коло Коло завършва съответно на трето и четвърто място. През 1936 г. тимът отново заема третото място, преди да дойде първата шампионска титла през 1937 г., когато Коло Коло печели 9 и не губи нито една от всичките си 12 срещи. До края на десетилетието "Белите" триумфират още по веднъж в първенството (1939 г.) и Торнео де Апертура (1938 г.).

През 40-те години отборът добавя към колекцията си още три титли (1941, 1944 и 1947 г.), като първата от тях отново идва без загубен мач (13 победи и 4 равенства). Любопитното в случая е, че два мача от послединия кръг, включително между Коло Коло и последния в класирането Бадминтон, не се провеждат, при това без да има дадено официално обяснение защо. Твърди се, че Коло Коло са поискали да не играят този мач без значение за крайното класиране, за да имат време за подготовка за предстоящи международни срещи, но истинската причина бил страхът от възможна загуба от считания за свой кошмар тим на Бадминтон и съответно проваляне на добрата статистика без загубен мач.[6] С титлата от 1947 г. пък Коло Коло задминава Магаянес и оттогава никой чилийски отбор не успява да ги изпревари по този показател. През 1940 и 1945 г. тимът печели Кампеонато де Апертура, а сред по-предните класирания за първенство са второто място през 1943 г., двете трети през 1942 и 1948 г. и четвъртото през 1940 г. През 1948 г. отборът домакинства на първия и единствен турнир Копа де Кампеонес Судамериканос, считан за предшественик на Копа Либертадорес, в който взимат участие шампионите на Чили, Аржентина (Ривър Плейт) и Уругвай (Насионал Монтевидео), вицешампионът на Перу (Депортиво Мунисипал), а Бразилия, Боливия и Еквадор, в които все още няма национално първенство, изпращат шампионите на най-силните си регионални шампионати, съответно Васко да Гама, Клуб Литорал и Емелек. Въпреки домакинското си предимство, Коло Коло завършва на пето място пред Литорал и Емелек.

В началото на 50-те години Коло Коло купува чилийския национал и легенда на Нюкасъл Джордж Робледо за 25000 паунда,[7] предлагайки му заплата по-висока от максималната в английския клуб.[8] С головете си Робледо допринася за двете титли през това десетилетие (1953 и 1956 г.), а самият той става голмайстор на първенството през 1953 и 1954 г. със съответно 26 и 25 гола.[9] Треньор на отбора при спечелването на първата от тези титли е унгарецът Ференц Платко, един от легендарните вратари на Барселона. За него това е втори престой начело на тима, като през първия си период печели две титли и така се превръща в първия треньор на Коло Коло с три шампионски титли, постижение, изравнено точно 40 години по-късно. "Белите" завършват пет пъти на второ място (1952, 1954, 1955, 1958 и 1959 г.) и два пъти на трето (1950 и 1951 г.) През 1956 г. започва строежът на настоящия стадион на отбора Давид Ареяно, който е прекъснат заради земетресението през 1960 г. Официалното откриване е чак през 1975 г., но след като бива обявен за непригоден за продължително ползване и последвал ремонт, Коло Коло започва да домакинства постоянно на него едва през 1989 г.

60-те години са годините на доминация на "университетските" отбори - Универсидад де Чили печели пет титли, а Унивесидад Католика - две (вторите им места са също толкова, но с обърнат брой). Също толкова печелят и "Белите" - през 1960 и 1963 г. Втората от тях е гарнирана с подобряването на два рекорда - Луис Ернан Алварес става голмайстор на първенството с 37 гола,[9] рекорд за най-много голове в рамките на един сезон[3] (около 40 години по-късно Лукас Бариос също отбелязва 37 гола, в рамките на една календарна година в двата турнира Апертура и Клаусура[9]), същият рекорд, но отборен, поставя и Коло Коло със 103 гола.[7] В този отрязък от време Коло Коло записва още едно второ (1966 г.) и три трети места (1961, 1962 и 1967 г.) След привличането на аржентинеца Валтер Антонио Хименес през 1963 г. пък е сложен край на продължилата от 1944 г. традиция в отбора да играят само чилийци.[7]

70-те години започват обещаващо за Коло Коло, който печели титлата през 1970 и 1972 г. При спечелването на втората е поставен и национален рекорд за брой зрители средно на мач - 45929.[10] През 1973 г. за първи път в историята чилийски отбор стига до финал за Копа Либертадорес. В първата групова фаза "Белите" записват по победа и равенство срещу Унион Еспаньола и еквадорския Ел Насионал и победа и загуба срещу Емелек, като и трите победи са разгромни с по пет отбелязани гола. Във втората групова фаза Коло Коло регистрира победа и равенство срещу бразилския Ботафого и победа и загуба срещу парагвайския Серо Портеньо. Като победител в тази група, чилийският тим се изправя на финала срещу аржентинския Индепендиенте. Гостуването завършва 1:1, а реванша - 0:0 и тъй като в този туринр правилот за гол на чужд терен е въведено чак 30 години по-късно се налага изиграването на допълнителен мач на неутрален терен (в Монтевидео), в който Индепендиенте надделява с 2:1. Голмайстор на турнира става играчът на Коло Коло Карлос Касели с 9 гола, а втори с 8 е съотборникът му Франсиско Валдес. Същата година "Белите" завършват на второ място в класирането, но следват няколко години, в които изпитват игрови и административни затруднения (отбърт не успява да се класира по-напред от трето място през 1974 г.), от които излизат през 1979 г., когато печелят 12-тата титла в историята си. Така след почти 50 години от старта на професионалния футбол в страната Коло Коло успява да дръпне с пет титли пред втория по този показател Универсидад Католика. За Купата на Чили тимът има един спечелен и един загубен финал (съответно 1974 и 1979 г.).

Златните години[редактиране | редактиране на кода]

Фланелката на Леонел Ерера от финала за Копа Либертадорес през 1991 г., ръкавиците на резервния вратар в мача марсело Рамирес и златните медали

Златната ера на Коло Коло е в края на 20 век. За период от 20 години тимът печели общо 21 национални и международни титли. 80-те години обаче по нищо не предвещават бъдещите успехи на континентално ниво - въпреки доминацията на домашната сцена със спечелените четири шампионски титли (1981, 1983, 1986 и 1989 г.) и пет Купи на Чили (1981, 1982, 1985, 1988 и 1989 г.), както и вторите места в шампионата (1982 и 1987 г.) и за купата (1980 и 1987 г.) и две класирания на трето място (1980 и 1985 г.), от седем участия за Копа Либертадорес "Белите" успяват да прескочат груповата фаза само през 1988 г., но отпадат още в първия кръг на директните елиминации от сравнително непретенциозния боливийски Ориенте Петролеро. Малко преди това Коло Коло печели симпатиите на футболната общественост с благороден жест.[11] На 8 декември 1987 г. самолет на военноморските сили на Перу, превозващ отбора на Алианца Лима след мач от първенството, катастрофира в Тихия Океан близо до международното летище на Лима. Загиват 43 от всичките 44 души на борда, включително всичките 16 футболисти на Алианца от групата за мача. Така отборът е принуден да доигре оставащите няколко мача до края на първенството с юноши и завърнали се след отказване от футбола легенди на отбора, а Коло Коло, заради приятелските отношения между привържениците на двата отбора, дава няколко свои играчи под наем.

90-те години са най-успешното десетилетие за Коло Коло. Първо, през 1990 г., за първи път в историята на тима "Белите" (и като едва трети отбор в историята на шампионата след Магаянес и Универсидад де Чиле) успяват да защитят титлата си. Нещо повече - следващата година добавят трета поредна и изравняват постижението на Магаянес от периода между 1933 и 1935 г. Освен тези две титли са спечелени още четири (1993, 1996, 1997 (Клаусура) и 1998 г.) и три купи на страната (1990, 1994 и 1996 г., като последната от тях се явява и последно участие на тима във финал на този турнир до момента), а към тях са прибавени още две втори места за първенство (1992, 1997 Апертура) и един финал за купата (1992 г.). В останалите три години от десетилетието без шампионска титла или второ място, Коло Коло завършва на трето и два пъти на четвърто място, като за първи път в историята си не се класира по-надолу от четвъртото място в рамките на едно десетилетие. Нещо повече - тази серия продължава от спечелването на шампионата през 1989 г. до второто място в турнира Клаусура през 2003 г. или общо 18 сезона. Двама треньори се нареждат до Ференц Плитко по брой спечелени титли на страната - хърватинът Мирко Йозич печели първите три през десетилетието, а парагваецът Густаво Бенитес - вторите три. Йозич извежда Коло Коло и до най-големия успех в историята на отбора - спечелването на Копа Либертадорес през 1991 г., превръщайки го в първия и засега единствен чилийски тим, триумфирал с този трофей. След първото място в групата със сънародниците от Депортес Консепсион и еквадорските ЛДУ Кито и Барселона ("Белите" записват по победа и равенство срещу всеки от тях), Коло Коло отстранява последователно перуанския Университарио (общ резултат 2:1), уругвайския Насионал Монтевидео (4:2), аржентинския Бока Хуниорс (3:2), а във финалните двубои побеждава с 3:0 като домакин на реванша парагвайския Клуб Олимпия след 0:0 в Асунсион. Същата година "Белите" губят финала за Муждуконтиненталната купа срещу Цървена звезда (3:0), а през 1992 г. печелят Копа Интерамерикана срещу мексиканския Пуебла (общ резултат 7:2) и Рекопа Судамерикана срещу бразилския Крузейро (5:4 след изпълнение на дузпи). През 1996 и 1997 г. Коло Коло стига до полуфиналите съответно на Суперкопа Либертадорес и Копа Либертадорес (и двата загубени от Крузейро с общ резултат 7:2 и 7:4 - след изпълнения на дузпи).

Успехи въпреки банкрута[редактиране | редактиране на кода]

С шампионската титла от турнира Клаусура през 2006 г.

През 1999 г. тимът изпада в сериозна финансова криза и след като задълженията достигат 30 милиона щатски долара,[12] на 23 януари 2002 г. съдът обявява неговия банкрут и го поверява в ръцете на по един синдици през следващите три години, които успяват да осигурят нужните средства, за да бъдат покрити част от задължениета и клубът да не бъде разформирован. Въпреки това тежко положение отборът успява да се пребори за шампионската титла в турнира Клаусура през 2002 г. и за две втори места в Апертура и Клаусура през 2003 г., при това с играчи предимно от юношеските формации. През 2005 г. акционерното дружество Бланко и Негро поема ръководството на Коло Коло, взимайки на тридесетгодишна концесия всички активи на клуба, като в замяна изплаща всички и дългове го превръща в първия южноамерикански отбор, излязъл на стоковата борса.[13][14] На борсата са пуснати 100 милиона акции на цена 180 песо (32 американски цента), като веднага след това тя скача на 240 песо, а седмица по-късно достига 297 песо; само за седмица са продадени акции на стойност 20 милиона долара, които представляват около 60% от предвидените 31,7 милиона, за да бъде кампанията успешна.[13] В началото на 2006 г. административният съд приключва производството по несъстоятелност и реабилитира Коло Коло. Може би това окрилява отбора и той печели четири поредни шампионски титли (2006 Апертура и Клаусура, 2007 Апертура и Клаусура) под ръководството на свой бивш играч - аржентинеца Клаудио Борхи, който поставя рекорд като треньор на тима с най-много спечелени шампионски титли, а освен това през 2006 г. печели наградата за Треньор № 1 на Южна Америка. Същата година Борги извежда Коло Коло до финал за Копа Судамерикана. По пътя до там "Белите", в чиито състав личат имената на Артуро Видал, играещия под наем Алексис Санчес, Матиас фернандес (9 гола в турнира) и Умберто Суасо (голмайстор на турнира с 10 гола) се справят с костариканския Лига Депортива Алахуеленсе (общ резултат 11:2), аржентинския Химнасия и Есгрима (6:1) и мексиканския Депортиво Толука (4:1). На финала обаче губят от мексиканския Пачука (3:2). До края на първото десетилетие на 21 век са спечелени още две шампионски титли (2008 Клаусура и 2009 Клаусура). През 2008 г. тимът подписва договор с колумбийския нападател Макнели Торес, като сумата от 2,2 милиона щатски долара, платена на Кукута Депортиво е рекордна в две отношения - за входящ трансфер в Коло Коло и за чуждестранен играч, закупен от чилийски отбор.[15] Две години по-рано пък е осъществена рекордната продажба на играч от чилийски тим в чужбина - Матиас Фернандес преминава в испанския Виляреал за 9 милиона долара,[16] Този рекорд трае до 2011 г., когато като част от сделката на Коло Коло с Байер Леверкузен за Артуро Видал чилийците прибират 30% (около 3,5 милиона евро) от последвалия му трансфер в Ювентус, като общата сума, получена от "Белите" набъбва до почти 9 милиона евро.[17][18] Половин година по-късно Едуардо Варгас от Универсидад де Чиле чупи този рекорд, преминавайки в Наполи за около 12 милиона евро.[19] Друг любопитен факт е, че Коло Коло е първият професионален футболен отбор, гостувал за мач на Великденския остров - на 5 август 2009 г. в четвъртия кръг за Купата на Чили.[20]

Следващото десетилетие започва с второ място в извънредното издание на шампионата през 2010 г., чиито формат след опостушителното земетресение на 27 февруари 2010 г. е порменен и е подобен на този на водещите европейски първенства. Представянето на отбора след това е посредствено чак до първата половина на 2014 г., когато е спечелена титлата в първия турнир Клаусура след преминаването към цикъл пролет-есен (в Южното полукълбо.

Цветове на отбора, екипи и емблема[редактиране | редактиране на кода]

Алексис Санчес с домакинския екип през 2006 г.

В деня на създаването на Коло Коло по предложение на Хуан Кинониес са избрани и цветовете на отбора - бял, символизиращ чистотата, и черен, символизиращ сериозността.[4] Оттогава до ден днешен домакинските фланелки за бели,а гащетата - черни, като изключение правят случаите, когато фланелките са на бяло-черни райета (2001 г.) и изцяло черни или наполовина бели и наполовина черни (съответно за първенство и за Копа либертадорес през 2003 г.)[21] В днешни дни домакинският екип се допълва от бели или черни чорапи, но в началото те са били тъмно сини с бяла ивица в горната част. Въпреки популярното схващане, че тези цветове са символизирали цвета на униформите на моряците от Военноморския флот на Чили, истината е далеч по-практична - един от играчите е имал връзки с човек, който продавал нелегално моряшки стоки във Валпараисо.[3] През годините екипите за гостуванията са с различен цвят. Първият такъв е от 1927 г. и се състои от зелени фланелки и черни гащета и чорапи.[3] В други години фланелките са на бяло-черни райета, бяло-червено-сини райета, червени, тъмно или свелтосини и тъмножълти с бели или черни гащета и бели, черни или бяло-черни чорапи. Чак в края на 70-те години до средата на 80-те фланелките започват да бъдат с постоянен цвят - червен, гащетата са черни или червени, а чорапите - предимно червени. От 1988 г. насам екипите за гостувания се състоят от черни фланелки, черни или бели гащета и черни чорапи.[21] Традиционна част от фланелките е черната лента в памет на Давид Ареяно. Първоначално тя е разположена на левия ръкав, но през 1974 г. е преместена над емблемата на отбора.[3] Заради нея през 30-те години тимът носи прякора "Опечалените".[3]

На емблемата на отбора на син фон е избразен профилът на вожда на Мапуче Колоколо, а името на тима е изписано с бели букви на червен фон. Комбинацията от тези три цвята символизира цветовете на чилийското знаме.[4]

Производител на екипировката
Основен спонсор

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Значими играчи[редактиране | редактиране на кода]

Подредени според годината на дебюта си в отбора

20-те години
  • Давид Ареяно (1925-1927) - един от основателите на отбора и негов първи капитан. Въпреки споровете за произхода на задната ножица, редица източници посочват Ареяно като играча, демонстрирал този удар за първи път по европейските терени по време на турнето на Коло Коло в Испания.[22][23]
  • Хосе Росети (1926-1927) - италиански вратар и играещ треньор на тима, първият чужденец в отбора.
30-те години
40-те години
50-те години
  • Енрике Ормасабал (1956-1963) - считан за един от най-добрите чилийски полузащитници[25] (85 гола в 178 мача). 42 мача и 17 гола за националния отбор, с голяма заслуга за двете втори места на Копа Америка през 1955 и 1956 г.[24]
60-те години
  • Франсиско Валдес (1961-1969, 1972-1975, 1978) - нападател и голмайстор №1 за отбора в първенството (180) и международните турнири (20 гола, колкото има и Иво Басай), както и голмайстор №1 на чилийското първенство за всички времена (215 гола за общо шест отбора)[26] С 52 мача за националния отбор[24], участник на Световните първенства в Англия и Германия.
  • Елсон Бейрут (1965-1973) - бразилски нападател, чужденецът с най-много голове за първенство за Коло Коло (111).
  • Карлос Касели (1967-1973, 1978-1983, 1985) - нападател и най-големият идол на феновете на отбора[27], признание, заслужено по време на трите си престоя в отбора, три години подред голмайстор на чилийското първенство (1979-1981 г.). С 49 мача и 29 гола за националния отбор[24], участник на Световните първенства в Германия и Испания.
  • Леонел Санчес (19679-1970) - нападател, една от звездите на големия враг Универсидад де Чиле. На второ място по мачове за националния отбор (84 мача и 23 гола)[24], бронзов медалист и голмайстор на Световното първенство в Чили и участни на първенството в Англия.
70-те години
  • Адолфо Неф (1973-1980) - вратар, рекордьор по мачове в чилийското първенстно (625)[28]. За националния отбор има 42 мача[24], участник на Световното първенство в Германия.
  • Лисардо Гаридо (1975-1976, 1980-1992) - защитник, един от двамата играчи с най-много спечелени шампионатни титли и турнири с Коло Коло (15), освен това е и с най-много мачове за Копа Либертадорес (67). За националния отбор има 44 мача[24], участник на Световното първенство в Испания.
80-те години
  • Елиас Фигероа - въпреки че само завършва кариерата си при "Белите" и няма особени заслуги за успехите на тима (17 мача през 1982 г., защитникът заслужава да бъде споменат, защото е считан за най-добрия чилийски футболист на всички времена.
  • Марсело Рамирес (1984-1989, 1991-2001) - вратар, другият играч с 15 титли, футболист №1 на Чили за 1998 г. 37 мача за националния отбор[24], участник на Световното първенство във Франция.
  • Марсело Бартичото (1988-1992, 1996-2002) - аржентински нападател, рекордьор по брой изиграни международни мачове (86)[29] и чужденецът с най-много мачове за първенство (269).
90-те години
  • Марко Ечевери (1994) - полузащитник, считан за най-добрия боливийски футболист на всички времена.[30]
  • Луис Мена (1996-2014) - защитник, единственият футболист с повече от десет шампионски титли на страната (11).
21 век
  • Клаудио Браво (2002-2006) - вратар с 123 мача за Коло Коло. Капитан и рекордьор по мачове за националния отбор (87 мача към 21 февруари 2015 г.)[24], участник на Световните първенства в Южна Африка и Световното първенство в Бразилия.
  • Иван Саморано (2003) - считаният за един от най-известните чилийски футболисти и избран от Пеле в списъка със 125-те най-добри живи футболисти (другият играч от Чили е Елиас Фигероа)[31] завършва кариерата си в Коло Коло. 69 мача и 34 гола за националния отбор,[24], участник на Световното първенство във Франция.
  • Матиас Фернандес (2004-2006) - нападател, първият играч на Коло Коло, избран за Футболист № 1 на Южна Америка (през 2006 г.), има основна заслуга за успехите на тима по време на своя престой. С 60 мача и 14 гола за националния отбор (към 21 февруари 2015 г.)[24], участник на Световното първенство в Южна Африка.
  • Артуро Видал (2005-2007) - полузащитник, най-скъпо продаденият играч на Коло Коло (след само 36 мача и 2 гола) С 62 мача и 9 гола за националния отбор (към 21 февруари 2015 г.)[24], участник на Световните първенства в Южна Африка и Бразилия.
  • Умберто Суасо (2006-2007, 2015-) - нападател, при първия си престой в отбора отбелязва 52 гола в 54 мача за първенство, което го нарежда на първо място по резултатност (0,96 гола на мач) в историята на отбора до завръщането си в тима през 2015 г. (ако не успее да поддържа тази резултност, първото място ще заеме парагваецът Лукас Бариос - 49 мача в 53 мача (0,92 гола на мач) между 2008 и 2009 г.). 60 мача и 21 гола за националния отбор[24], участник на Световното първенство в Южна Африка.

Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]

В скоби са мачовете и головете за първенство.

Голмайсторски призове[редактиране | редактиране на кода]

Примера дивисион
Купа на Чили
Торнео де Апертура
Копа Либертадорес
Копа Судамерикана
Суперкопа Судамерикана
Копа Интерамерикана

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални
Международни

Президенти[редактиране | редактиране на кода]

  • 1925-1926: Алберто Пароди
  • 1926-1926: Томас Оливо
  • 1926-1928: Карлос Бело
  • 1928-1929: Карлос Кариола
  • 1929-1930: Карлос Конча
  • 1930-1931: Гонзало Дебеса
  • 1931-1932: Фернандо Лараин
  • 1932-1933: Томас Оливо
  • 1933-1934: Валдо Санхуеса
  • 1934-1935: Робинсон Алварес
  • 1936-1937: Алфонсо Силва
  • 1937-1939: Ернесто Блейк
  • 1939-1942: Робинсон Алварес
  • 1942-1943: Уго Лараин
  • 1951-1953: Педро Фонка
  • 1953-1962: Антонио Лабан
  • 1962-1964: Ховино Новоа
  • 1964-1968: Гилермо Херера
  • 1968-1969: Гилермо Ферер
  • 1969-1976: Хектор Галвес
  • 1976-1978: Хавиер Виал
  • 1978-1979: Луис Алберто Симиан
  • 1979-1979: Мигел Балби
  • 1980-1984: Алехандро Аски
  • 1984-1984: Патрисио Вилдосола
  • 1985-1985: Наин Ростион
  • 1986-1991: Петър Драгичевич
  • 1991-1994: Едуардо Меничети
  • 1994-2002: Петър Драгичевич
  • 2002-2003: Хуан Карлос Сафие
  • 2003-2004: Франсиско Гони
  • 2004-2005: Патрисио Хамарне
  • от 2005: Кристиян Варела

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Касик - наименование на индианските вождове в Мексико и Централна Америка (до испанското им завладяване), днес използвано за хора с голямо влияние или едри земевладелци в Латинска Америка и Испания (Иван Габеров: Речник на чуждите думи в български, трето издание, 1998 г.)
  2. Colo Colo es el equipo más popular
  3. а б в г д е ж Себастиан Салинас: Por empuje y coraje. Los albos en la época amateur, 1925 – 1933
  4. а б в г Colo Colo - Eine chilenische Legende
  5. Colo-Colo vs Audax Italiano: Un partido con Historia
  6. Chile 1941
  7. а б в Едгардо Марин, Хулио Салвиат: De David a "Chamaco": medio siglo de goles, стр. 105
  8. The story of the fabulous Robledo boys
  9. а б в Chile - List of Topscorers
  10. Minuto 90. Especial Colo Colo '73, стр. 27
  11. En Perú conmemoran 25 años de la tragedia aérea que enlutó a Alianza Lima
  12. Chile: The Tumultuous Rise of South America's Sleeping Giant
  13. а б Chile: Football Clubs Turn to Stock Market for Survival
  14. Апелативният съд на Чили обяви банкрута на Универсидад де Чили
  15. Colo-Colo in record transfer
  16. Italian club offers record price for Chilean soccer sensation
  17. Vidal hat große Ziele: "Ich will um den Titel mitspielen!"
  18. Accordo con il Bayer 04 Leverkusen per l'aquisto del calciatore Arturo Vidal
  19. SSC Neapel holt Flügelstürmer Vargas
  20. Easter Island has football debut
  21. а б Colo-Colo football shirts: Fan photos of Colo-Colo shirts and soccer jerseys
  22. Едуардо Галеано: Soccer in Sun and Shadow, стр. 51
  23. Chilena: el gol de los elegidos
  24. а б в г д е ж з и к л м н Chile - Record International Players
  25. El mejor 8 de Chile
  26. La historia de "Chamaco", el goleador histórico del fútbol chileno
  27. Carlitos Caszely quiere anotar su mejor golazo
  28. El gringo más querido de Chile: "Adolfo Nef"
  29. Colo Colo jugará su partido 300 por torneos internacionales ante Atlético Mineiro
  30. "El Diablo" in Washington
  31. Pele's list of the greatest