Примера дивисион (Аржентина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Примера Дивисион
Flag of Argentina.svg
Основана
1893
Професионална от 1931
Държава
Аржентина Аржентина
Изпадане във
Примера Б Насионал
Отбори
20
Квалификация за
южноамерикански клубни турнири
Копа Либертадорес
Копа Судамерикана
Настоящ шампион (К 2011)
Велес Сарсфийлд
Рекордьор по титли
Ривър Плейт (33)
Официален сайт
www.afa.org.ar

Аржентинската Примера дивисион (на испански: Primera División de Argentina) е най-високото стъпало в аржентинския клубен футбол. Провеждането на шампионата се организира от Аржентинската футболна асоциация.

Формат[редактиране | edit source]

В Примера дивисион участват 20 отбора, които играят всеки срещу всеки при разменено гостуване, като всеки отбор изиграва общо 38 мача. Двата полусезона са разделени на два отделни турнира, Апертура и Клаусура, като всеки от тях излъчва по един шампион на страната. Апертура се състои в периода август - декември, а Клаусура - от февруари до юни. По тази система се играе от 1990 г. Отборите се класират според: 1. точки, 2. голова разлика, 3. отбелязани голове, 4., 5. и 6. - точки, голова разлика и отбелязани голове в мачовете между двата или повече отбора с равни показатели до момента. Тези правила не се отнасят до определянето на шампиона - при еднакъв сбор точки двата или повече отбора, делящи първото място трябва да изиграят финален плейоф на неутрален терен не по-късно от 72 часа след приключване на шампионата.

Изпадане в Примера Б Насионал[редактиране | edit source]

Изпадането от Примера дивисион става по сложна и объркваща незапознатите с нея система, включваща средните показатели на отборите за последните три години, наречена промедиос. Тя е въведена през 1983 г., когато е направено класиране на изпадащите отбори, включващо средните показатели за изминалите два сезона.[1] Според критиците на тази система тя е въведена, за да предпази от изпадане големите и богатите отбори след слаб сезон, като доказателство за това е моментът на въвеждането ѝ - две години след първото в историята изпадане на отбор от "голямата петица", в случая Сан Лоренцо, и в сезона, в който по старите правила би изпаднал Ривър Плейт.[2] Системата променидос е следната: в края на всяка година се прави таблица с класиране на отборите според представянето им в последните три години, като сборът от спечелените от тях точки се дели на изиграните мачове (при новаци в елита се гледат съответно последните два или настоящият сезон). Директно отпадат последните два отбора в това класиране, а плейоф за място в елита (или т.н. плейаут) играят седемнадесетият срещу четвъртия в Примера Б Насионал и осемнадесетият срещу третият в Примера Б, като при равество в първия мач и реванша в елита остава отбора от по-горна дивизия.

Системата може да бъде обяснена нагледно с примера на считаното за невъзможно изпадане на Ривър Плейт след сезон 2010/2011.[3] Дъното на тригодишното класиране изглежда по следния начин:

Място Отбор 2008/09 2009/10 2010/11 Точки Мачове Коефициент
15 Тигре 62 32 50 144 114 1.263
16 Олимпо 0 0 48 48 38 1.263
17 Ривър Плейт 41 43 57 141 114 1.237
18 Химнасия и Есгрима 55 37 33 125 114 1.096
19 Уракан 58 37 30 125 114 1.096
20 Килмес 0 0 39 39 38 1.026

Директно изпада отбора на Килмес. Химнасия и Есгрима и Уракан имат еднакъв коефициент и в директен сблъсък трябва да определят кой ще е отпадне директо заедно с Килмес и кой ще участва на плейаутите. Химнасия и Есгрема побеждава с 2:0 - Уракан отпада директно. Химнасия и Есгрима играе плейаут с третия в Примера Б Сан Мартин, който губи с общ резултат 1:2 и също отпада. Ако в последния си мач от Клаусура 2011 Ривър Плейт беше постигнал победа срещу Ланус, щеше да има равен коефициент с Тигре и Олимпо и трите отбора щяха да играят троен бараж, за да определят кои два от тях ще избегнат плейаута срещу четвъртия в Примера Б Белграно. Тъй като Ривър Плейт губи от Ланус, отборът остава с по-нисък коефициент и еднолично на седемнадесето място. В плейаута Ривър Плейт губи в първия мач с 2:0, а реванша завършва наравно 1:1, така че в елита отива Белграно, а Ривър Плейт отпада. Ако Ривър обаче бяха победили на реванша с 2:0, то нямаше да се играят продължения, да се изпълняват дузпи или да се играе трети мач, а Ривър Плейт щеше да остане в елита като отборът на плейаута от по-висока дивизия в сравнение с Белграно.

С тази система с две класирания - за моментното класиране в първенството и за изпадане, може да се стигне до куриозни и неразбираеми за незапознатите ситуации, като например следната от турнира Клаусура през 2011 г.: На 20 март 2011 г. Олимпо побеждава Бока Хуниорс и излиза начело на класирането в Клаусура. В същото време тази победа помага на Олимпо вдигне тригодишния си коефициент и да се измъкне от зоната на застрашените от изпадане за първи път от седем месеца. Любопитно, но факт - Олимпо едновременно води в класирането с една точка и е една точка над зоната на изпадащите.[4]

Определяне на участниците в южноамериканските турнири[редактиране | edit source]

Копа Либертадорес

Аржентина има право да излъчи пет участника в турнира Копа Либертадорес. В момента определянето става по следния начин - шампионите на Апуртура и Клаусура за предходната година, двата отбора с най-голям сбор точки от Апертура и Клаусура за предходната година и най-добре представилият се отбор в турнира Копа Судамерикана за предходната година. Носителят на Копа Либертадорес се класира автоматично за следващия турнир, като съответния сезон аржентинските учсатници са с един повече. Отбори, участващи в плейофите за оставане в Примера дивисион няма право да участват в турнира, дори ако мястото в класирането им го позволява.

През годините участниците са определяни по различен начин:

Период Места Система Участници
1960-1964 1 Два полусезона Шампионът
1964-1966 2 Два полусезона Шампионът и вицешампионът
1967-1970 2 Метрополитано/Насионал Шампионът и вицешампионът на Насионал
1971 2 Метрополитано/Насионал Шампионът на Насионал и победителят в плейоф между
шампиона на Метрополитано и вицешампиона на Насионал
1972 2 Метрополитано/Насионал Шампионът и вицешампионът на Насионал
1973 2 Метрополитано/Насионал Шампионите на Метрополитано и Насионал
1974 2 Метрополитано/Насионал Квалификационен турнир между шампионите на Метрополитано
и Насионал и вторият отбор в двата турнира
1975-1984 2 Метрополитано/Насионал Шампионите на Метрополитано и Насионал. Ако шампионът е
един и същ, плейоф между класиралите се на второ място.
1985-1986 3[5] Метрополитано/Насионал
Европейски формат
Архентинос Хуниорс, шампионът по новия европейски формат
и победителят в квалификационен турнир между отборите от второ
до седмо място и втория от Насионал 1985
1986-1990 2 Европейски формат Шампионът и победителят в осемстранен квалификационен турнир
1991 2 Апертура/Клаусура Шампионът и победителят в десетстранен квалификационен турнир
1992 2 Апертура/Клаусура Победителят в плейоф между шампионите на Апертура и Клаусура
и победителят в осемстранен квалификационен турнир
1993-1999 2 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура. Ако шампионът е един
и същ, плейоф между класиралите се на второ място.
1999-2003 4 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и двата отбора с най-голям
сбор точки от Апертура и Клаусура
2004-2008 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и трите отбора с най-голям
сбор точки от Апертура и Клаусура
2009 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура от миналия сезон, шампионът
на Апертура от настоящия и двата отбора с най-голям
сбор точки от Апертура и Клаусура
2010 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и трите отбора с най-голям
сбор точки от Апертура и Клаусура
2011- 5 Апертура/Клаусура Шампионите на Апертура и Клаусура и двата отбора с най-голям
сбор точки от Апертура и Клаусура и най-добре представилият се
отбор на Копа Судамерикана
Копа Судамерикана

Откакто съществува турнира Копа Судамерикана - 2002 г., Аржентина има право на шест участника. До 2009 г. Ривър Плеът и Бока Хуниорс получават покани от организаторите и участват без значение от класирането им в аржентинското първенство. Останалите четири отбора са отборите с най-много точки от комбинираното класиране от Апертура и Клаусура, без значение дали някой от тях по този критерий се класира и за Копа Либертадорес. От 2010 г. шестте отбора с най-добри показатели от общото класиране получават право на участие. Също като при Копа Либертадорес носителят на купата се класира автоматично за следващото издание, като в този случай Аржентина излъчва седем участника; също така отбор, участващ в плейоф за оставане в елита, губи правото си участие в турнира.

История[редактиране | edit source]

Аматьорска ера 1891 - 1931[редактиране | edit source]

Алумни Атлетик през 1910 г.

Аматьорската ера в аржентинския футбол продължава от 1891 до 1931 г. Първото футболно първенство извън Обединеното кралство[6] се провежда в Аржентина през 1891 г. и е доминирано от отбори, съставени от британски изселници. То се състои от пет отбора, които играят по два мача един срещу друг, за победители са обявени двата отбора, завършили с равен брой точки на върха, но плейофен мач определя медалите да останат при Сейнт Ейндрюс. Това първенство е признато от ФИФА, но не и от Аржентинската футболна асоциация. Първото признато от АФА първенство се провежда по същия формат през 1893 г. Постепенно поплярността на играта сред местните жители започва да расте и това води до отслабване на британската доминация. Алумни Атлетик допринася за това, печелейки десет титли - рекорд в аматьорската ера.

В този период има множество различни дивизии и на моменти дори едновременно две първи дивизии, организирани от конкурентни асоциации, като признати от ФИФА са само тези, организирани от АФА. Въпреки че аматьорската лига просъществува до 1934 г., краят на аматьорската ера идва през 1931 г., когато 18 отбора се отцепват и сформират професинално първенство. Това са Атланта, Архентинос Хуниорс, Бока Хуниорс, Велес Сарсфийлд, Естудиантес, Индепендиенте, Килмес, Ланус, Платенсе, Расинг Клуб, Ривър Плейт, Сан Лоренцо, Талерес, Тигре, Уракан, Феро Карил Оесте, Химнасия и Есгрима и Чакарита Хуниорс.

Най-успешният отбор от аматьорската ера, оцелял и до днес, е Расинг Клуб с девет титли, включително седем поредни между 1913 и 1919 г.

Дербито на Ла Плата между Естудиантес и Химнасия и Есгрима, 1931 г.

Професионална ера, един шампионат (1931 - 1966)[редактиране | edit source]

В ранните години на професионалния футбол в Аржентина първенството се състои от един шампионат годишно с мачове всеки срещу всеки на разменено гостуване. Шампион е отборът с най-много точки в края на сезона, като единственото изключение е през 1936 г., когато шампионатът е разделен на две - Копа де Онор и Копа Кампеонато и съответните първенци играят плейоф за определяне на шампиона. Тази ситема на провеждане на шампионата трае до 1966 г. Доминират отборите от голямата петица - Бока Хуниорс, Индепендиенте, Расинг Клуб, Ривър Плейт и Сан Лоренцо. Те си поделят всичките 36 шампионски титли за периода. По-сериозна конкуренция "отвън" идва едва през 1951 г., когато Банфийлд завършва на върха с равен брой точки с Расинг Клуб, но губи титлата в плейофните мачове. Велес Сарсфийлд и Ланус са другите два отбора, стигнали по веднъж до сребърните медали.

Турнири Метрополитано и Насионал (1967 - 1985)[редактиране | edit source]

Момент от мача между Велес Сарсфийлд и Ривър Плейт, 1968 г.


Старата система е заменена през 1967 г., когато първенството започва да се провежда в два турнира годишно, като и двата излъчват отделни шампиони. Метрополитано се провежда през първата част на годината и в него участват само отбори, участвали в шампионата по предходната система. Насионал пък се състои във втората част на годината и в него право на участие имат и отбори от регионалните първенства. Промяната води до революция в аржентинския футбол, защото позволява на по-малки отбори като Велес Сарсфийлд и Естудиантес да разбият доминацията на отборите от голямата петица.

През годините форматът на провеждане се променя неколкократно. През първите три години Метрополитано се състои от две групи с 11 отбора, които играят по два мача помежду си, като двата най-добри отбора от всяка играят полуфинали и финал за определяне на шампиона. Първите шест отбора от всяка група плюс още четири от регионалните турнири играят по един мач помежду си в турнира Насионал, а за шампион се определя отборът с най-много събрани точки. Междувременно седмият и осмият от всяка група, заедно с още четири отбора от регионалните турнири играят турнира Промосионал при формат по два мача всеки срещу всеки. Последните три отбора от всяка група и четири отбора от втора дивизия определят в турнира Рекласификаторио с по два мача всеки срещу всеки кои шест (заедно с дванадесетте, класирали се за Насионал и четирите, участвали в Промосионал) ще участват в Метрополитано следващата година. От 1969 г. Промосионал се превръща в Петит Промосионал и в него играят не участват отбори от регионалните дивизии.

През 1970 г. се извършва реформа в системата на провеждане на турнирите. Метрополитано приема формата на Насионал и става турнир с мачове всеки срещу всеки при разменено гостуване (с изключение на 1974, 1976 и 1979 г., когато е със стария формат), а Насионал се провежда в две, а по-късно четири и осем групи, и директни елиминации. От 1971 г. (с изключение на 1972 г.) Метрополитано и Насионал стават два независими един от друг турнира и участниците в Насионал не се определят според класирането в Метрополитано. Също така отпадат турнирите Рекласификаторио и Петит Промосионал. От 1982 г. последователността на турнирите се сменя и Насионал се играе преди Метрополитано.

Форматът на провеждане на Метрополитано (вляво) и Насионал (дясно):

Година Формат
1967 2 групи х 11 отбора, полуфинали, финал
1968 2 групи х 11 отбора, полуфинали, финал
1969 2 групи х 11 отбора, полуфинали, финал
1970 лига с 21 отбора
1971 лига с 19 отбора
1972 лига с 18 отбора
1973 лига с 18 отбора
1974 2 групи х 8 отбора, финален турнир с 4
1975 лига с 20 отбора
1976 2 групи х 11 отбора, полуфинали, финал
1977 лига с 23 отбора
1978 лига с 21 отбора
1979 2 групи х 10 отбора, полуфинали, финал
1980 лига с 19 отбора
1981 лига с 18 отбора
1982 лига с 19 отбора
1983 лига с 19 отбора
1984 лига с 19 отбора
0 0
0 0
Година Формат
1967 лига с 16 отбора
1968 лига с 16 отбора
1969 лига със 17 отбора
1970 2 групи х 10 отбора, полуфинали, финал
1971 2 групи х 14 отбора, полуфинали, финал
1972 2 групи х 13 отбора, полуфинали, финал
1973 2 групи х 15 отбора, финален турнир с 4
1974 4 групи х 9 отбора, финален турнир с 8
1975 4 групи х 9 отбора, финален турнир с 8
1976 4 групи х 8 отбора, 1/4-, 1/2-, финал
1977 4 групи х 8 отбора, полуфинали, финал
1978 4 групи х 8 отбора, полуфинали, финал
1979 4 групи х 7 отбора, 1/4-, 1/2-, финал
1980 4 групи х 7 отбора, 1/4-, 1/2-, финал
1981 4 групи х 7 отбора, 1/4-, 1/2-, финал
1982 4 групи х 8 отбора, 1/4-, 1/2-, финал
1983 8х4, 8х3, 1/8-, 1/4-, 1/2-, финал
1984 8 групи х 4 отбора, 1/8-, 1/4-, 1/2-, финал
1985 комплексна схема с потоци на победители и загубили


Европейски формат (1985 - 1991)[редактиране | edit source]

След изиграването на турнира Насионал през 1985 г. в сила влиза система на провеждане на първенството, наподобяваща тази в европейските държави. Това става по съвет на тогавашния треньор на националния отбор Карлос Билардо. Дотогава, както във всички първенства на държави от южното полукълбо, футболният сезон се провежда в рамките на една календарна година. Аржентина е първата такава страна, която въвежда сезон, започващ във втората половина на годината и завършващ в първата половина на следващата. Другата промяна е връщането на първоначалния формат, състояш се от един турнир с по два мача всеки срещу всеки при разменено гостуване. През сезон 1988/1989 е въведено ново правило за разпределение на точките, което обаче е премахнато след края на първенството - за победа се дават три точки, а при равенство се изпълняват дузпи, като победителят взима две, а загубилият - една точка.

Турнири Апертура и Клаусура (1991 - )[редактиране | edit source]

През 1991 г. форматът на провеждане е сменен отново. Както в повечето държави в Южна Америка, и в Аржентина са въведени турнирите Апертура и Клаусура. От европейския формат остава периодът на провеждане - Апертура открива сезона във втората половина на календарната година, а Клаусура го закрива в началото на следващата календарна година. При първото провеждане по тази система шампионът на страната е определен с финални мачове между първенците на Апертура и Клаусура. Нюелс Олд Бойс надделява над Ривър Плейт и това разбунва духовете в страната - Ривър Плейт е отборът с най-много победи и най-стабилна игра през целия сезон, а Нюелс Олд Бойс записват едва три победи в Апертура и завършват на 18 място от 20 отбора. Това в крайна сметка води до решение от този момент нататък победителите в двата турнира да бъдат обявявани за равнопоставени шампиони. През сезон 1995/1996 е сменено точкуването, като за победа вече се дават три точки вместо две. За сезон 2012/2013 са запланувани нови промени във формата - турнир с 36-те отбора от Примера дивисион и Примера Б Насионал и два от по-добни дивизии, но тези планове срещат неодобрението на феновете и медиите и в крайна сметка са отхвърлени.

Отбори в настоящото първенство[редактиране | edit source]

Отбор Град Стадион Първо участие В елита от За последно шампион
Арсенал Саранди Хулио Умберто Грондона 2002 2002 -
Атлетико де Рафаела Рафаела Рафаела 2003 2011 -
Архентинос Хуниорс Буенос Айрес Диего Армандо Марадона 1931 2004 Клаусура 2010
Банфийлд Банфийлд Флоренсио Сола 1940 2001 Апертура 2009
Бока Хуниорс Буенос Айрес Ла Бомбонера 1931 1931 Апертура 2008
Велес Сарсфийлд Буенос Айрес Хосе Амалфитани 1931 1944 Клаусура 2011
Годой Крус Мендоса Малвинас Архентинас 2006 2008 -
Естудиантес Ла Плата Сиудад де Ла Плата[7] 1931 1995 Апертура 2010
Килмес Килмес Сентенарио 1931 2012 Метрополитано 1978
Колон Санта Фе Бригадир Генерал Естанислао Лопес 1966 1995 -
Ланус Ланус Сиудад де Ланус 1931 1992 Апертура 2007
Нюелс Олд Бойс Росарио Марсело Биелса 1939 1964 Апертура 2004
Ол Бойс Буенос Айрес Ислас Малвинас 1973 2011 -
Олимпо Баия Бланка Роберто Наталио Карминати 2002 2010 -
Расинг Клуб Авелянеда Пресиденте Хуан Доминго Перон 1931 1986 Апертура 2001
Ривър Плейт| Буенос Айрес Ел Монументал 1931 2012 Клаусура 2008
Росарио Сентрал Росарио Естадио Лисандро де ла Туре 1939 2013 1986/87
Сан Лоренцо Буенос Айрес Педро Бидегаин 1931 1983 Клаусура 2007
Тигре Виктория Хосе Деладжована 1931 2007 -
Химнасия и Есгрима Ла Плата Хуан Карлос Серийо 1931 2013 -

Шампиони[редактиране | edit source]

Аматьорска ера[редактиране | edit source]

Ломас Атлетик, 1893 г.
Расинг Клуб, 1915 г.
Химнасия и Есгрима, 1929 г.
Бока Хуниорс, 1954 г.
Сан Лоренцо, 1959 г.
Индепендиенте, Насионал 1967 г.


Естудиантес, Апертура 2006 г.

Шампиони на първенства, признати от ФИФА:

Година Шампион
1891 Сейнт Ейндрюс
1893 Ломас Атлетик
1894 Ломас Атлетик
1895 Ломас Атлетик
1896 Ломас Академи
1897 Ломас Атлетик
1898 Ломас Атлетик
1899 Белграно Атлетик
1900 Английска гимназия
1901 Алумни Атлетик
1902 Алумни Атлетик
1903 Алумни Атлетик
1904 Белграно Атлетик
1905 Алумни Атлетик
1906 Алумни Атлетик
1907 Алумни Атлетик
1908 Белграно Атлетик
1909 Алумни Атлетик
1910 Алумни Атлетик
1911 Алумни Атлетик
1912 Килмес
1913 Расинг Клуб
Година Шампион
1914 Расинг Клуб
1915 Расинг Клуб
1916 Расинг Клуб
1917 Расинг Клуб
1918 Расинг Клуб
1919 Бока Хуниорс
1920 Бока Хуниорс
1921 Уракан
1922 Уракан
1923 Бока Хуниорс
1924 Бока Хуниорс
1925 Уракан
1926 Бока Хуниорс
1927 Сан Лоренцо
1928 Уракан
1929 Химнасия и Есгрима
1930 Бока Хуниорс
1931 Естудиантил Портеньо
1932 Спортиво Баракас
1933 Спортиво Док Суд
1934 Естудиантил Портеньо
0 0


Шампиони на първенства, непризнати от ФИФА:

Година Шампион
1912 Клуб Портеньо
1913 Естудиантес
1914 Клуб Портеньо
1919 Расинг Клуб
1920 Ривър Плейт
1921 Расинг Клуб
Година Шампион
1922 Индепендиенте
1923 Сан Лоренцо
1924 Сан Лоренцо
1925 Расинг Клуб
1926 Индепендиенте
0 0

Професионална ера[редактиране | edit source]

Система на провеждане - два полусезона, всеки срещу всеки:

Година Шампион
1931 Бока Хуниорс
1932 Ривър Плейт
1933 Сан Лоренцо
1934 Бока Хуниорс
1935 Бока Хуниорс
1936 Ривър Плейт
1937 Ривър Плейт
1938 Индепендиенте
1939 Индепендиенте
1940 Бока Хуниорс
1941 Ривър Плейт
1942 Ривър Плейт
1943 Бока Хуниорс
1944 Бока Хуниорс
1945 Ривър Плейт
1946 Сан Лоренцо
1947 Ривър Плейт
1948 Индепендиенте
Година Шампион
1949 Расинг Клуб
1950 Расинг Клуб
1951 Расинг Клуб
1952 Ривър Плейт
1953 Ривър Плейт
1954 Бока Хуниорс
1955 Ривър Плейт
1956 Ривър Плейт
1957 Ривър Плейт
1958 Расинг Клуб
1959 Сан Лоренцо
1960 Индепендиенте
1961 Расинг Клуб
1962 Бока Хуниорс
1963 Индепендиенте
1964 Бока Хуниорс
1965 Бока Хуниорс
1966 Расинг Клуб


Система на провеждане - Турнири Метрополитано и Насионал:

Година Шампион
1967 М Естудиантес
1967 Н Индепендиенте
1968 М Сан Лоренцо
1968 Н Велес Сарсфийлд
1969 М Чакарита Хуниорс
1969 Н Бока Хуниорс
1970 М Индепендиенте
1970 Н Бока Хуниорс
1971 М Индепендиенте
1971 Н Росарио Сентрал
1972 М Сан Лоренцо
1972 Н Сан Лоренцо
1973 М Уракан
1973 Н Росарио Сентрал
1974 М Нюелс Олд Бойс
1974 Н Сан Лоренцо
1975 М Ривър Плейт
1975 Н Ривър Плейт
1976 М Бока Хуниорс
Година Шампион
1976 Н Бока Хуниорс
1977 М Ривър Плейт
1977 Н Индепендиенте
1978 М Килмес
1978 Н Индепендиенте
1979 М Ривър Плейт
1979 Н Ривър Плейт
1980 М Ривър Плейт
1980 Н Росарио Сентрал
1981 М Бока Хуниорс
1981 Н Ривър Плейт
1982 М Феро Карил Оесте
1982 Н Естудиантес
1983 М Естудиантес
1983 Н Индепендиенте
1984 М Архентинос Хуниорс
1984 Н Феро Карил Оесте
1985 Н Архентинос Хуниорс
0 0


Система на провеждане - европейски формат:

Година Шампион
1986 Ривър Плейт
1987 Росарио Сентрал
1988 Нюелс Олд Бойс
Година Шампион
1989 Индепендиенте
1990 Ривър Плейт
0 0


Система на провеждане - Турнири Арертура и Клаусура:

Година Шампион
1990 А Нюелс Олд Бойс
1991 К Бока Хуниорс[8]
1991 А Ривър Плейт
1992 К Нюелс Олд Бойс
1992 А Бока Хуниорс
1993 К Велес Сарсфийлд
1993 А Ривър Плейт
1994 К Индепендиенте
1994 А Ривър Плейт
1995 К Сан Лоренцо
1995 А Велес Сарсфийлд
1996 К Велес Сарсфийлд
1996 А Ривър Плейт
1997 К Ривър Плейт
1997 А Ривър Плейт
1998 К Велес Сарсфийлд
1998 А Бока Хуниорс
1999 К Бока Хуниорс
1999 А Ривър Плейт
2000 К Ривър Плейт
2000 А Бока Хуниорс
2001 К Сан Лоренцо
2001 А Расинг Клуб
Година Шампион
2002 К Ривър Плейт
2002 А Индепендиенте
2003 К Ривър Плейт
2003 А Бока Хуниорс
2004 К Ривър Плейт
2004 А Нюелс Олд Бойс
2005 К Велес Сарсфийлд
2005 А Бока Хуниорс
2006 К Бока Хуниорс
2006 А Естудиантес
2007 К Сан Лоренцо
2007 А Ланус
2008 К Ривър Плейт
2008 А Бока Хуниорс
2009 К Велес Сарсфийлд
2009 А Банфийлд
2010 К Архентинос Хуниорс
2010 А Естудиантес
2011 К Велес Сарсфийлд
2011 А Бока Хуниорс
2012 К Арсенал де Саранди
2012 А
0 0

По отбори[редактиране | edit source]

Аматьорски титли[редактиране | edit source]

Професионални титли[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Final Tables Argentina 1981-1990
  2. Promedios - The Argentine relegation system explained
  3. Невъзможното изпадане на Ривър
  4. Promedios - The Argentine relegation system explained
  5. Едно място се полага директно на Архентинос Хуниорс, шампион на Копа Либертадорес през 1985 г.
  6. Salvation army
  7. Стадионът на Естудантес Хорхе Луис Хирши е в ремонт от 2005 г.
  8. За разлика от останалите сезони с формат Апертура и Клаусура, през сезон 1990/1991 победителите в Апертура и Клаусура не се считат за отделни шампиони, а играят финален плейоф, за да определят шампиона на страната. Победител е Нюелс Олд Бойс, а победата на Бока Хуниорс в Клаусура не се зачита в статистиката за брой шампионски титли.
  9. В това число влиза и титлата на Английска гимназия, под което име до 1901 г. е известен отборът на Алумни Атлетик.